Архив

BУ



Гордо минало, прекрасни традиции и неясно бъдеще

През м. септември 1970 г. с МЗ № 00127 е сформирана 11 бровр-Варна с командир к1р Иван Фиданчив, Н-к ПО к1р Атанас Иванов Колев, НЩ к2р Иван Дончев Николов и Н-к тил полк. Йордан Няголов в състав 4 корабни дивизиона и 5 брегови подразделения:

1 одплк с к-р к2р Киро Иванов Киров, ЗКПЧ – к3р Захари Захариев, НЩ – к3р Димо Денев в състав: 2 СКР пр.50 – „Дръзки“ и „Смели“ с командири к.л-т Димитър Николов и к3р Петър Димотиклиев  и 2 БО пр.122 б с командири к.л-т Виктор Колев и к.л-т Георги Панев;


3 одтщ – сформиран на 17 септемри 1970 г. с командир к2р Йото Тодоров Йотов , ЗКПЧ – к2р Иван Тодоров Манов и НЩ к.л-т Кольо Киров в състав: 2 бтщ пр.257 ДМЕ с командири к3р Тодор Пенов и к3р Христо Иванов Христов , допълнен през 1972 г. с още 2 бтщ и в 1980 г. те са вече 6 бтщ;


5 одктщ сформиран на 01.10.1970 г. с командир к2р Никола Николов, ЗКПЧ – к2р Илия Йотов и НЩ к.л-т Иван Калчев в състав: 5 рк пр.501  и 7 мчк с мобилизационно назначение – сформират 2 катерни трални отряда;


18 одохр с командир к1р Тодор Банков, ЗКПЧ – к2р Сотир Карбов, НЩ – к2р Никола Грозев в състав: ОМК, АСО, ОКСН и ЛВШ;

Брегови подразделения :
55 уч. НиС  с 4 РТП – Шабла, Калиакра, Балчик, Галата.;
Хидро район  с 4 фара – Шабла, Калиакра, Екрене, Галата;
2 консервирани ББ – ББ-Балчик и уч.ББ Каваклар, които през година провеждаха мобилизация и учебни бойни стрелби по морска цел;
Складов район за ВиБ – Сенокос;
Р Е Р с ограничени възможности;

През 1974 г. 11 бровр е трансформирана във ВМБ – с ранг на дивизия с командир к1р Иван Николов, Н-к ПО к1р Димитър Владов и НЩ к1р Митко Митев.

През 50 г. на своето съществуване ВМБ  е претърпяла много реорганизации и трансофромаци но винаги е била еталон на най-високи стандарти във военно-морската професия. Мисля, че ще е коректно и да дадем дължимото уважение на нейните командири:

К1р Иван Добрев – 1956 - 1957 г., който е Командващ ВМФ при сформирането на 11 бровр през 1970 г.
К1р Иван Фиданчев  - 1970-1974 г.
К1р Иван Дончев Николов  - 1974 – 1981 г.
К1р Димо Георгиев  Денев - 1981 – 1989 г.
К1р Христо  Павлов Контров -  1989 – 1990 г.
К1р Константин Георгиев Богданов  - 1990 – 1992 г.
К1р Петър Панчев Петров  - 1992 – 1994 г.
К1р Георги Груев - 1994 – 1997 г.
К1р Емил Иванов Люцканов  -  1997 – 2001 г.
К1р Пламен Иванов Манушев  - 2001 – 2003 г.
К1р Георги Ангелов Георгиев - 2003 – 2006 г.
К1р Румен  Николов  -  2006 – 2009 г.
К1р Емил Василев Ефтимов – Мочков  - 2009 – 2011 г.
К1р Тодор Йотов Йотов – 2011 – 2012 г. когато е преобразувана в ПБ.

Поради своята дислокация дълги години тя е лицето и витрината на нашия ВМФ и е посрещала десетки правителствени и военни делегации, била е домакин на много международни флотски учения и конференции, на сборове и тренировки.  ВМБ се утвърди като истинска школа за изграждането и израстването на изявени флотски командири и специалисти. Неслучайно тя е подготвила 10 Командващи на ВМФ – Иван Добрев, Димитър Николов, Христо Контров, Петър Панчев, Емил Люцканов, Пламен Манушев, Митко Денев, Румен Николов, Митко Петев, Кирил Михайлов. Тук са получили военно-морска закалка общо 20 флотски адмирала. Освен Командващите още Иван Дончев Николов, Димо Георгиев Денев, Константин Георгиев Богданов,Георги Ангелов Георгиев, Николай Иванов Николов, Мирослав Иванов Чипев, Иван Йорданов, Емил Василев Ефтимов, Коста Андрев и Георги Пенев.

Гордост за ВМБ-Варна е единствения военен моряк Министър на отбраната – Димитър Павлов и 2 Началници на отбраната – Румен Николов и Емил Ефтимов.

В годините на своя разцвет, през 80-те години на миналия век ВМБ е била най-голямото и мощно флотско формирование и е имала в състава си: 3 СКР пр.50, 3 плк пр.204, 6 бтщ пр.257 ДМЕ, 5 ктщ пр.1258 – българско производство, нови спомагателни кораби – ВТР, ЩК, Хидр.К, КСР, бункеровчик, 3 мка и др.  Тя е в основата на изграждането на ОЧФ, а връх на нейната военно-морска закалка са участието в 10 Обединени Ескадри – 1980-1990 г., в множество учения по програмата „Партньорство за мир“  (фр. „Смели“ и  ВТР) 1993 -2005 г., а след това в ученията, мисиите, тренировките и  сборовете на НАТО. 





За съжаление това са едни приятни спомени, които ни изпълват с гордост и умиление, но за голямо съжаление настоящата действителност е изпълнена с горчилка,  но и преклонение пред усилията на настоящото поколение за нейното съхранение.

Дълбок поклон пред всички които  посветиха своя живот и младост за изграждането , разцвета и съхранението на нашата ВМБ – Варна.



Отчетно-изборно събрание на АВМУ-секция София

   На 9 януари 2020 год. се състоя редовното отчетно-изборно събрание на АВМУ-секция София - традиционно в Централния военен клуб зала № 1. Събранието премина по предварително разпратения в поканата за присъствие до всички членове на секцията дневен ред:

1. Отчет на УС на секцията по плана за 2019 год.;

2. Доклад на Контролният съвет;

3. Приемане на План за работата на секцията през 2020 год.;

4. Частичен избор в Контролния съвет на АВМУ-секция София;

5. Разни.

   Ще отбележа, че както и друг път на събранието не присъстваха всички членове на секцията, но този път присъствието бе по-представително.

 

Председателят на УС вицеадм. (з) Минко Кавалджиев и члена адв. Георги Филаретов, протоколчик на събранието

 

   Отчетния доклад на УС бе прочетен от председателя на УС вицеадм. (з) Минко Кавалджиев. В него бяха засегнати проведените съвместни заседания на УС с КК и всички мероприятия на секцията - проведени самостоятелно и за някои от тях - съвместно с Клуба "Военни моряци" към Столичната организация на СОСЗР. Особено внимание бе отделено на представянето на книгите на покойния кап.I ранг Петко Рачев „Бреговата артилерия и бреговите ракетни части на българския ВМФ (1947-1979 год.)”, на Иван Радев (Доброгледски) „Мравки по кожата” и  на г-н Петър Стойков „Моят Вапцаров”. Бяха изтъкнати съществуващите проблеми пред ръководството на секцията. Основен от тях е трудното набиране на членове, независимо от наличието в София на голям брой възпитаници на ВВМУ "Никола Вапцаров". УС продължава да полага усилия за актуализиране на списъците за членство, но поради липсата на актуална информация за контакт, отсъствието от организираните мероприятия и нередовното плащане на членския внос този процес се осъществява с известни затруднения. Според данните от Ведомостта за плащане на членския внос към края на годината в секцията членуват общо 137 души. От тях 82 са платили членския внос за 2019 год., което е около 60%. 44 колеги не са платили пореден членски внос за последните 2 години (2018 и 2019). За 2020 год. вече са го платили 57 колеги. Според решение на УС от 2017 год., с което Общото събрание е запознато, всички, които не са плащали членски внос през 3 последователни години без основателна причина ще бъдат заличени от Ведомостта, тяхното членство в Секцията ще се счита за нелегитимно и съгласно чл. 13 т.7 от Устава на АВМУ те губят правото си на глас.

   Бе обърнато внимание на проблема с досегашната практика за отбелязване празника на ВМС в ресторанта в Панчерево, възникващ поради летния период и желанието на голямата част от колегите на тази дата да посетят Варна. Съгласно решение на УС се предлага през м. септември на подходяща дата в ЦВК с тържествено събрание и коктейл да се отбелязват едновременно поредната годишнина от създаването на нашата секция на АВМУ заедно с празниците на флота и Седмицата на морето. В края на доклада вицеадм. Кавалджиев прочете и предлагания план за работа през 2020 год.

  

Присъстващите в залата ...

Долу се виждат Иван Костов и Иван Иванов, на другата - Тодор Вацов и Николай Конакчиев.

 

   Доклада на Контролния съвет бе прочетен от члена на съвета г-н Светломир Николов. В него бяха отбелязани подробно приходите и разходите заедно с техния анализ, направени от УС и регистрирани от касиера му г-н Дельо Ярмов. Комисията отчете правилната работа на касиера и я оцени като положителна. съобразно изискванията на Устава на АВМУ.

   Г-н Кавалджиев предложи думата на присъстващите за разискване по двата доклада. Единствен поиска думата контраадм. (з) Петър Странчевски, зам.-председател на клубния съвет на клуба "Военни моряци". В своето изказване той оцени като положителна работата на УС и КК на секцията за ръководството на дейността й. Едновременно с това той счита че е необходимо да се подобри съвместната работа на двете моряшки организации. И на първо място той предлага да се провеждат съвместни заседания на двете ръководства, като обяви че се очаква клубния съвет в края на този месец да бъде обновен. В края на обсъждането председателят на УС предложи да се гласува дали присъстващите приемат предложението за отбелязване през м. септември на трите празника - годишнина от създаване на софийската секция на Асоциацията съвместно с празника на ВМС и Седмицата на морето. Предложението бе прието единодушно. След това бе предложено да се гласува и бе приет единогласно и предложения план за работа през 2020 год.

 


Г-н Светломир Николов чете отчета на Контролната комисия. В залата - контраадм. Странчевски и кап. I ранг Ялъмов

 

   По следващата точка г-н Кавалджиев обяви, че в УС е постъпило обосновано искане от досегашния председател на Контролния съвет кап. I ранг (з) Румен Тотев за освобождаването му от този пост. УС счита отвода му за обоснован и го подкрепя. За попълване състава на съвета ръководството обсъди подходящи кандидатури и предлага за този пост г-н Иван Иванов. Нямаше други предложения и обсъждане оставката на г-н Тотев и председателстващият г-н Кавалджиев подложи това предложение на гласуване, което бе прието с пълно болшинство. Г-н Кавалджиев каза, че на първото следващо заседание на ръководството на секцията ще бъде избран новият председател на съвета. Един от присъстващите в залата стана и предложи той да бъде избран веднага, а също изказа мнение, че е необходимо сайта на секцията да бъде поддържан и обновяван по-редовно. Присъстващите подкрепиха предложението за избиране на новия председател да стане веднага. Тогава г-н Кавалджиев предложи за този пост г-н Светломир Николов. Стана и г-н Тотев, който каза, че г-н Николов е достоен да заеме този пост, като се има предвид неговата дълга работа в съвета. Едновременно Тотев каза, че последната година е бил затруднен да поддържа сайта, тази работа е била предадена на г-н Иван Костов, но сега счита че отново трябва да се заеме с тази работа. В сайта (блога "АВМУ София") ще бъдат поместени под етикета "РЪКОВОДСТВО" списъка на ръководството на секцията с техните телефони и мейл-адреси, като напомни че на календара е отбелязан URL-адреса на сайта (блога), общия мейл-адрес на ръководството и телефона на секретаря. С това разискванията приключиха и на гласуване бе подложена кандидатурата за нов председател на Съвета г-н Николов. Той бе избран с пълно единодушие.

 

 Контраадм. Странчевски и кап. I ранг Ялъмов правят своите изказвания.

   В т. "Разни" бе дадена думата на кап. I ранг (з) Никола Ялъмов, който в кратко изказване разказа за отбелязването във ВВМУ в края на миналата година на 60 години от създаването на специалност "Корабостроене". По тази специалност в двата профила "Корпусници" и "Механици" бяха обучени през 1959-67 год. 4 випуска специалисти, които застанаха на челни места в корабостроителната индустрия на България, която в тези години бележеше сериозно развитие. Едновременно с това бе отбелязана и ролята на рано починалия инж. кап. III ранг Неделчо Великов, инженер-корабостроител, в създаването на специалността Корабостроене във ВВМУ "Никола Вапцаров".

 

Общата снимка на присъствалите членове на АВМУ-секция София.

 

   С това завърши отчетно-изборното събрание на секцията. Направихме си обща снимка и след това на чаша вино и малко сандвичи продължихме да разменяме мисли, спомени и защо не - мечти за развитието на Морско училище и морската индустрия на България. Дай Боже това да не са само мечти, а да се превърнат в реалност. Така както нашата Морска Алма-Матер излиза на челни места в българското висше образование. 


ОБЩО СЪБРАНИЕ НА АВМУ СЕКЦИЯ СОФИЯ-27.03.2019

Управителният съвет (УС) на АВМУ-секция София организира Общо събрание, на 27 март (сряда) от 18:00 часа в зала 1 на Централния военен клуб, при следния Дневен ред:

1. Представяне на книгата на кап.1р Петко Рачев „Бреговата артилерия и бреговите ракетни части на българския ВМФ (1947-1979 г.)”, издадена посмъртно през 2018 г.

2. Представяне на книгата „Мравки по кожата” на випускника на ВВМУ Иван Радев (Доброгледски).

3. Информация за предстоящото на 09.04 тържествено отбелязване на 140 години от създаването на ВМС на РБ.

По т.1   бе  представена на книгата „Брегова артилерия и бреговите ракетни части на българския ВМФ 1947-1979 г. с автор кап. I ранг Петко Рачев. Представянето  бе организирано съвместно от Асоциацията на възпитаниците на Морско училище (АВМУ) секция София с председател вицеадмирал Минко Кавалджиев и издателство „Еър груп 2000“. Присъстваха зам.-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, о.з. вицеадмирал Емил Люцканов, о.з. контраадмирал Георги Георгиев, о.з. адм. Петър Странчески, офицери от МО, СКС, ЩО, ветерани от флота.


 Зам.-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов разказа за своите срещи с кап. I ранг Петко Рачев в края на 80-те години на ХХ век, когато той като началник на тила на вмб Варна и е участвал в подготовката за приемането на фрегата „Дръзки“ и корветите „Решителни“ и “Бодри“.

 По т.2 Бе представена книгата - „Мравки по кожата” на випускника на ВВМУ Иван Радев (Доброгледски).

Романа "Мравки по кожата" ,автора е посветил на момчетата от специалните части на нашата армия и Военноморския флот.Нейният сюжет се разпростира във времето  между две епохи и

и автора е определя като епос за човешкото достойнство .

Представянето на книгата бе направено от членовете на СБП - Петър Стойков и Атанас Панайотов.От своя страна авторът разказа за мотивите и творческото вдъхновения за написване на книгата

По т.3 Вицеадмирал Кавалджиев представи програма за честване 140 годишният юбилей от създаването на ВМС на Република България и предложи на членовете на АВМУ -Секция София да присъствуват на мероприятията ,които са организирани на 09.04.2019 във НВИМ.

Срещата завърши по традиционният за АВМУ начин - почерпка на чаша вино и дружески разговори.

 

Подписка за отмяна на § 6 ал.1 от КСО

На 21 февруари 2018 год. се състоя събрание на група граждани за приемане на решение да се изпрати ПЕТИЦИЯ до Народното събрание с искане за отмяна на §6 ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на "Кодекса за социално осигуряване", лимитиращ "тавана" на пенсиите, а също и искане за преизчисляване на всички пенсии и бързо нарастване на минималната пенсия. За целта съгласно „Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“ се стартира събиране на подписка в цялата страна. Копие на петицията ще бъде изпратена също и до Президента г-н Румен Радев, до министър-председателя г-н Бойко Борисов и омбудсмана г-жа Мая Манолова.

 В работната група, съставила проекта на петицията, участва и председателя  на АВМУ-секция София вицеадм. о.з. Минко Кавалджиев. Той предлага всички моряци, желаещи да се подпишат в подкрепа на тази петиция, да сторят това при мен - кап. I ранг о.з. Румен Тотев в сградата на СОСЗР - София, бул. "Христо Ботев" № 48 - само сутрин до 13.00 часа. Срока за събиране на подписката е 2 месеца.

Отчетното събрание на АВМУ-секция София е проведено

 

Вчера, на 9 януари 2018 год., АВМУ-секция София проведе годишното отчетно събрание. По традиция това става в деня на учредяването на морската Алма-Матер - Висшето Военноморско училище "Н.Й. Вапцароц" - празник за Морско училище, празник и за Асоциацията на възпитаниците му.


  

Ръководството на събранието: вицеадм. о.з. Кавалджиев и протоколчика Георги Филаретов

 

Както винаги събранието се проведе в Централния военен клуб, зала № 1. Ще отбележа, че както винаги на нашите събрания не дойдоха всички членове. Причини много... Но този път все пак бяха повече - около 40 човека, когато се е случвало да се съберат под 30 човека.

 

  

Присъстващите в залата - обща снимка и снимки на някои от присъстващите - кап. I ранг Вальо Велков, кап. I ранг о.з. Бочо Цолов, кап. I ранг о.з. Георги Методиев; кап. I ранг о.з. Николай Ялъмов, един на когото не му знам името и кап. I ранг о.з. Емил Стаменов. Касиерът Дельо Ярмов и членът на УС Боян Илиев през това време са събирали членски внос.

 

Председателят на секцията, вицеадм. о.з. Минко Кавалджиев откри събранието като напомни и за празника. След това прочете отчетния доклад на УС. В него бе описана работата, която свърши секцията през изминалата 2017 година, бяха похвалени членовете на ръководството, които спомогнаха да бъдат изпълнение всички планирани мероприятия.

  

Други снимки на присъстващите: к.д.п. Любомир Гъстев, кап. I ранг о.з.Марин Петков и още един с незапомнено от мен име; кап. I ранг о.з.Николай Конакчиев и ст.м-с проф. Ненчо Мицулов, чест гост на нашите събирания.

 

След това думата бе дадена на председателят на контролната комисия кап. I ранг о.з. Румен Тотев, т.е. на автора на тези редове. Прочетох отчета на комисията, извършила ревизия на дейността на касиера на УС Дельо Ярмов. Бе отчетено, че извършените разходи са целесъобразни и счита, че няма извършени злоупотреби и че касиерът е изпълнявал добре задълженията си.

  


Годишнина на адмирал Добрев

Тържеството бе организирано съвместно от клуба "Военни моряци" към Столичната организация на СОСЗР и АВМУ-секция София.

Адмирал Добрев е със: 1. ген.лейт. Стоян Топалов и проф.полк. Марин Калонкин; 2.мичман I ранг к.д.п. Атанас Илев; 3. полк. Василий Сазанович; 4. полк. Чавдар Борачев, син на ген. Демир Борачев, с когото Иван Добрев са били заедно в партизанския отряд.
Юбилярът адмирал Добрев дойде, придружен от съпругата си проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева, и бе посрещнат веднага от многото присъстващи в залата. Тя бе пълна с моряци - и от по-старите поколения и от по-младите. Имаше не един и двама действащи военноморски офицери и сред тях се открояваха вицеадмирал Емил Ефтимов, зам.началник на отбраната, контраадмирал Митко Петев, командир на ВМС и флотилен адмирал Димитър Йорданов, началник щаба на Съвместното командване на силите. Не е възможно да изброя многото присъстващи, но ще добавя имената на Илия Милушев, полк. о.р. съветник по сигурност и отбрана на Президента, бр.ген. Данчо Дяков, съветник по военна сигурност на Президента, Стефан Петров, бр.ген. о.р. заместник министър на отбраната, ген.лейт. о.з. Стоян Топалов, председател на СОСЗР, мичман I ранг к.д.п. Атанас Илев, председател на СВВНВУ ШЗО и РВГ и полк. Василий Сазанович, старши помощник военен, военновъздушен и военноморски аташе на Посолството на Руската федерация в България. Адмирал Добрев бе помолил да се изпратят покани до всички, които по времето, когато бе зам. министър на отбраната, са служили с него на висши постове в министерството. Но за съжаление болшинството от тях не са в достатъчно добро здраве и не можаха да дойдат, за съжаление годините си казват своето. Единствен, който успя да дойде, бе ген.лейт. о.з. Димитър Тодоров, главен инспектор по РВиА в Инспектората на МНО.
Адмирал Добрев е с кап. I ранг Петър Недков, последния му адютант; С проф. Карнобатлова-Добрева е контраадмирал Митко Петев; Долу - контраадмирал Петър Странчевски връчва на адмирал Добрев подаръка на клуб "Военни моряци".
  
Вицеадмирал Минко Кавалджиев открива тържеството. Трио "Армейска песен" пее "Чеда сме ние на морето".

Преди да започне официалната част на юбилейното тържество, в залата звучаха морски песни и маршове на фона на прожектиран филм за военноморски учения. А в залата всички се стремяха да стигнат до юбиляра адм. Добрев и да му връчат своите подаръци и поздравителни адреси. И почти всички от тях поднасяха букети цветя на съпругата на адмирала - проф. Карнобатлова-Добрева. Подготвената пред техните места масичка бързо се препълни с подаръци и цветя. И в 17.30 часа вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев, председател на АВМУ-секция София откри тържеството. То започна с изпълнение на триото "Армейска песен" на "Чеда сме ние на морето" - всички станахме на крака и аплодирахме изпълнителите. След това вицеадмирал Кавалджиев представи юбиляра с няколко думи и прикани присъстващите да станат за изпълнение на Химна на България, изпълнен от Представителния духов оркестър на ВМС при вдигането на Военноморския флаг на фрегатата "Горди" - чрез клип на екрана. След това думата бе дадена на капитан I ранг о.з. Георги Методиев, председател на клуба "Военни моряци", за прочитане доклада за живота на адмирал Иван Добрев. В доклада си той засегна всички важни моменти от неговия живот: Иван Добрев получава основно образование в родното си село Кичево и започва средно образование във Варненската мъжка гимназия. Но от 1941 год. излиза в нелегалност, осъден е задочно на смърт, и от 1942 год. е в приморския партизански отряд "Васил Левски", на когото става в началото на 1944 год. командир. Веднага след 9.IX.1944 год. той доброволно постъпва в Българската армия и е изпратен да учи във Военното училище в школа за дружинни командири, като получава звание майор. През пролетта на 1945 год. в изпълнение на неговото желание е изпратен във ВМС като командир на кадетската дружина във Военноморското училище. През есента получава морско звание капитан-лейтенант (сега равно на капитан III ранг) и започва обучение в навигаторски курс в училището. Това е началото на неговия морски път. Продължението на този път е добре известно на морската общественост и тук няма да я разказвам. Само ще отбележа някои вехи: 1948-49 год. курс за командири на ескадрени миноносци, 1955-56 год. ВМА "Ворошилов"; 1950-51 год. командир на есминеца "Георги Димитров", 1951-56 год. командир на различни части и съединения във ВМФ, 1960-72 год. командващ ВМФ, 1972-90 год. зам.министър на отбраната. През това време на екрана течеше презентация за живота на адмирала съставенa от снимки, предоставени ни от богатия личен архив на адмирала.
Кап. I ранг Георги Методиев чете доклада за живота на адмирал Добрев. В залата слушат доклада - горе са адмирал Добрев и съпругата му проф. Карнобатлова-Добрева, долу - 2 снимки на залата.
Презентацията от снимки, предоставени от адмирал Добрев.

След завършването на доклада вицеадмирал Кавалджиев започна да дава думата за приветствия и поднасяне на подаръци. Първо бе дадена думата на Илия Милушев, съветника по сигурност и отбрана на Президента, който подари на юбиляра почетния знак на Президента, а поздравителния адрес бе прочетен от бр.ген. Данчо Дяков. След това думата бе дадена на Стефан Петров, заместник министъра на отбраната, който подари на адм. Добрев почетния знак на Министерството на отбраната, а поздравителния адрес бе прочетен от подполковник Петко Петков, началник на звено "Протокол" към МО. Следващ бе вицеадмирал Емил Ефтимов, заместник началник на отбраната, който подари бинокъл от името на началника на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, заповедта за наградата бе прочетена пак от подполковник Петков. В словото си вицеадмирал Ефтимов пожела с този бинокъл адмирал Добрев да следи за плаванията на новите кораби в Дивизион патрулни кораби. Последен думата взе контраадмирал Митко Петев, командир на ВМС, който в словото си каза, че днешните военни моряци твърдо следват пътя начертан от хората, които в предните години са създали военния флот, като сред тях адмирал Добрев се откроява много ярко. И поднесе като подарък най-святото нещо за военния моряк - военноморското знаме. Контраадмирал о.з. Петър Странчевски прочете поздравителния адрес до адмирала от Националния съвет на БСП, подписан от г-жа Корнелия Нинов, а проф. Дочо Шипковенски, член на клуба "Военни моряци", от сдружение "Български юнак" удостои адмирала със званието „Почетен юнак старейшина”. След това вицеадмирал Кавалджиев прочете списъка на получените поздравителни адреси, които бяха над 20. Последва прожектирането на кратък филм за адмирал Иван Добрев, извлечен от стар филм на Киностудията на армията за няколко старши офицери от БНА и допълнен с малко снимки на адмирала.
Адмирал Добрев получава почетния знак на Президента от съветника му Илия Милушев. На трибуната е Стефан Петров, който поднася приветствията на министъра на отбраната.
От трибуната вицеадмирал Емил Ефтимов приветства адмирал Добрев. Контраадмирал Петев връчва военноморския флаг на адмирал Добрев.
Контраадмирал Странчевски прочита адреса от НС-БСП. Проф. Шипковенски приветства адмирал Добрев от името на сдружение "Български юнак".

Думата бе дадена за отговор на поздравленията на адмирал Добрев. Той се качи на трибуната и прочете подготвеното си слово, като от време на време се откъсваше и го допълваше с мислите, възникнали в момента. Адмирал Добрев изрази благодарността си към всички присъстващи в залата и най-вече към поднеслите приветствени адреси и подаръци. Той каза, че възприема това юбилейно честване на рождения си ден най-вече като генерална репетиция за отбелязването на 100-годишния си юбилей с думите "дай бог да доживеем до него". Адмирала Добрев си разреши да направи и кратък анализ на състоянието на нашата държава, армия и най-вече флот, подбуден към това от отправяните в последните години неоправдани злобни критики и послания към страната, която му е дала знанията за работа - Русия. А той като възпитаник на руската военноморска мисъл не е в състояние да отмине с мълчание това. Думите му няколко пъти бяха прекъсвани с бурни аплодисменти и накрая бе изпратен, като в залата станахме на крака.
Два мига от словото на адмирал Добрев.

С това завърши официалната част на тържеството. То продължи с концерт, представен от Представителния ансамбъл на въоръжените сили към Националната гвардейска част. В него бяха включени и други изпълнители - балетен състав, който изпълни морски танци, оперна певица ученичка на проф. Карнобатлова-Добрева. От изпълнителите на ансамбъла накрая изпъкнаха известните на цяла България певици Росица Кирилова и Маргарита Хранова. Всички изпълнители изказваха своите най-сърдечни пожелания към юбиляра, но може-би най-впечатляващо бе изпълнението на едно момче на около 12 години, което каза стихотворение за моряка, който е таткото на момчето.
Две снимки от концерта на Ансамбъла на въоръжените сили.

След края на концерта започна неофициалния коктейл, чрез който всички се стремяха да се чукнат за здраве на юбиляра с него. Това успях да направя и аз - пишещият тези редове.
Две снимки, направени по време на коктейла: част от членовете на клуб "Военни моряци" заедно със семейство Добреви; пишещият тези редове се чука за здраве на юбиляра адмирал Добрев. И с пожеланието да се сбъдне неговата покана от преди 5 години, че ще бъда поканен на неговия 100-ен юбилеен рожден ден.
Журналисти от Военния телевизионен канал бяха на юбилея, снимаха и казаха, че ще излъчат репортаж в емисията "Новини". Това е репортажа.


УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Управителния съвет (УС) на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище (АВМУ) – секция София обръща внимание върху редовното плащане на членския внос.
Припомняме, че редовното заплащане на членския внос е залегнало в следните разпоредби от Устава на АВМУ (достъпен от интернет-страницата на асоциацията - http://авму.org/ustav.pdf):
........
чл. 7. В общото събрание всеки редовен член има право на един глас, ако е заплатил членски внос към момента на общото събрание.
.......
Чл. 23 Членовете са:
1. Редовни членове – възпитаници на Морско училище, които са завършили пълния курс на обучение и юридически лица с предмет на дейност, свързан с морското стопанство на страната, които са заплатили членски внос.
........
Чл. 29 Членовете на АВМУ са задължени:
........
- да плащат редовно определения от Общото събрание членски внос.
......
Чл. 31 Изключването на членове на АВМУ става с решение на Общото събрание, в случаите, когато:
.......
- не плаща определения членски внос в установения срок, без да има за това основателна причина.

УС на АВМУ-секция София реши, че не е задължен да информира за провежданите мероприятия тези наши колеги, които не са плащали редовно членския си внос за последната предишна година. УС предполага, че те не желаят повече да бъдат членове на АВМУ. Разглеждането на въпроса за тяхното членство ще бъде решен на някое следващо общо събрание.
Приканваме всички наши членове да внасят редовно членския си внос, а тези които не желаят да го плащат и да бъдат членове на АВМУ, моля да уведомят за това УС.
от УС на АВМУ-секция София

 

Една полузабравена страница от историята на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“

 

Всичко започна с появяването в София, всред редиците на клуб „Военни моряци“ към СОСЗР и в Софийската секция на АВМУ един от флотските ветерани – кап. I ранг о.з. Григор Петков Григоров. Това стана в края на 2016 год. И понеже той се появи след откриването блога на софийските моряци в интернет от неговата дъщеря – д-р Валентина Григорова-Генчева, тя се свърза с мен и първи аз научих за тази полузабравена страница от историята на Морско училище. Започнах да разпитвам кап. Григоров, той доста неща си спомни – имена на повечето от колегите си, учили с него в Морско училище, доста факти и случаи от онова славно време. Естествено в паметта на 86-годишния ветеран някои неща бяха полузабравени и размесени в пластовете на времето. Но не допусна никакво изопачаване на съществени неща. И с помощта на дъщеря му, историк по професия, успяхме да получим от ДВИА-Велико Търново доста документи, хвърлящи светлина върху тази страница.

Каква е тази полузабравена страница?

Всички ние знаем, че първите години след 1947 година, когато започва бурното увеличаване на броя кораби на Военно-морския флот на България, правителството и ръководството на МНО и ВМФ вземат мерки за екстрено увеличаване на обучаваните в Народното военноморско училище младежи. Били са приемани така наречените „студентски“ випуски. Но сега научавам, че е взето решение и от Народното военно артилерийско училище „Георги Димитров“ са откомандировани за обучение в НВМУ определена група курсанти. Дали по необходимост за бързо обучаване на артилеристи за флота – корабни и брегови, или някаква друга причина, трудно е да се разбере сега. В тази група е и младши курсанта от НВАУ Григор Григоров, приет в НВАУ през 1949 год., а заминаването им става в края на 1950 год. Т.е. тази група курсанти-артилеристи са вече с определени познания, а и навици, за работа като артилеристи. Неговият спомен от това заминаване е, че старшината, който е трябвало да ги съпровожда в пътуването от София до Варна (тогава град Сталин), закъснял за влака и те като пристигнали във Варна го чакали до гарата и ритали топка на някаква прашна поляна. С пристигането си в Училището от тях сформират „артилерийското“ класно отделение 711. И след едногодишно обучение в Морското училище са произведени в края на м. декември 1951 год. на борда на новия тогава ескадрен миноносец „Георги Димитров“.

Какво научавам от получените документи? Получих следните документи:

1. Заповед № 332/23.10.1950 г. на Началника на НВАУ „Г. Димитров“ относно превеждане в НВМУ, Варна на курсанти. ДВИА Ф. 1529, Оп. 1, а.е. 145;

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh2qt5AZVy62ft73oOhaB2uBbQzKTHVu7UY3irsHaeC493oQaYj8Bv-BsY45mMlMqDU3SdpxluJpqbLsEbpoDAp-GdhWT1lYtkNd8QKtETbh4giEBzcMPUh4y0VCNNiXm-lYgQk0vAwU-0/s320/1.+%25D0%2597%25D0%25B0%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B5%25D0%25B4+332+%25D0%259D%25D0%2592%25D0%2590%25D0%25A3+-1.jpgПървата страница на заповедта.

2. Списъци с оценките за проведените 9 випускни изпита на кл.отд. 711 през учебната 1951/52 г. ДВИА Ф. 1141, Оп. 1, а.е. 345;

3. Един лист от списък на възпитаниците на НВМУ през учебните 1950, 1951, 1952 и 1953 г. ДВИА Ф. 1041, Оп. 1, а.е. 305;

4. Заповед на министъра на НО на НР България № УК 1/29.12.1951 г. относно присвояване първо офицерско звание и назначаване на длъжност във ВМС на курсанти от НВМУ. ДВИА Ф. 7, Оп. 3, а.е. 17.

Първата страница на заповедта.

Получихме още няколко документа, но те нямат отношение към „артилерийското“ класно отделение 711.

От заповедта на Началника на НВАУ научаваме, че тя е издадена на основание заповедта на командира на артилерията  - МНО. Командироват се курсанти от 1-ва батарея на 2-ри КАД (предполагам Курсантски Артилерийски Дивизион), випуск 72 – всичко 23 човека. Заповедта е от 23.10.1950 год., понеделник, но най-долу е уточнено, че те са заминали в четвъртък, на 19.10.1950 год. Имената им са дадени в приложената заповед (Приложение № 1).

Списъците от проведените 9 изпита на курсантите от кл.отд. 711 са напълно еднакви. Това са „випускни“ изпити, т.е. с тях е завършило обучението на курсантите. Естествено – разликите са в имената на дисциплините, по които са проведени изпитите и оценките на курсантите. От тези списъци научаваме, че всички командировани курсанти от НВАУ са включени в състава на кл.отд. 711 на НВМУ с изключение на Яко Маринов Георгиев. Данни за него отсъстват в тези списъци и във всички други получени документи. Може да се предположи, че той по някаква причина е прекратил обучението си в НВМУ. Но състава на класното отделение 711 включва 31 човека, т.е. в него са включени още 9 курсанта, които до този момент са обучавани в НВМУ. Списъка на курсантите от кл.отд. 711 е даден в приложения списък на един от изпитите (Приложение № 2).

Дисциплините са 3 политически, което е напълно естествено за онези години: История на ВКП(б), История на БКП и Партийно-политическа работа; 5 изпита по специалността: Теория на артилерийската стрелба, Артилерийска материална част, Прибори за управление на стрелбата, Тактика на ВМС и Тактика на Бреговата Артилерия; и един изпит по устави: КУ, ДУ, УВС и УГС. Оценките са различни, което тук не ни интересува, но от тях разбираме, че един от курсантите, Петко Стойков Петров, не се явява на повечето изпити поради болест и неговото име липсва в заповедта на Министъра на НО за произвеждане в първо офицерско звание. Той не е от командированите от НВАУ курсанти.

В списъка на възпитаниците на НВМУ през учебните 1950, 1951, 1952 и 1953 г. долу е записано, че той съдържа 62 листа. Не е отбелязана датата на издаване на списъка. Но ни е изпратен само един от тези листове и той напълно повтаря списъка на кл.отд. 711. От него не може да се научи нищо повече.

От заповедта на Министъра на НО на Н.Р. България ген.полк. Петър Панчевски № УК-1, издадена на 29.12.1951 година научаваме първото офицерско звание на всеки един от тях и неговото първо назначение – място и длъжност. Освен болния курсант Петко Стойков Петров в заповедта не намираме и името на още един курсант от артилерийското класно - Мирчо Йотов Минов. Той е от командированите от НВАУ курсанти. Защо той не е включен в заповедта, въпреки че на положените 9 випускни изпита той има 7 оценки „добър“ и 2 „отличен“, сега ние не можем да разберем. Заповедта съдържа 69 имена, т.е. освен произведените 29 курсанти от кл.отд. 711 в него са включени още 40 курсанта от поредния випуск. От всички произведени четирима от тях получават първото си офицерско звание и веднага се отчисляват от редиците на армията и са зачислени в запаса, а 10 млади офицери преминават на служба в Министерството на вътрешните работи. От кл.отд. 711 двама преминават в запаса и те са от командированите от НВАУ; четирима преминават на служба в МВР, като двама от тях са от командированите от НВАУ. Заповедта е показана като Приложение № 3.

Интересно е да се погледне какви назначения получават курсантите от „артилерийското“ кл.отд. 711. От 23-мата курсанти, получили назначение във ВМС, 16 са назначени на длъжност с „артилерийска“ насоченост: в артилерийските бойни части на корабите и в бреговата артилерия на флота; от останалите седем трима са помощник командири или командири на катери, трима са оператори в бойния команден пункт на ем „Г. Димитров“ и един е назначен за командир на взвод в НВМУ, като само той не е от командированите от НВАУ. И като краен резултат от 23-мата курсанти от НВАУ, изпратени за обучение в НВМУ, само 11 получават „артилерийски“ назначения във ВМС – 6 на кораби и 5 в бреговата артилерия. В това число е и тогавашния лейтенант Григор Григоров – той получава назначение за командир БЧ-II на преследвач на подводници „БО“ (Большой охотник), предполагам на типа „Артилерист“, проект 122А, но по-късно е назначен  в артилерийската бойна част на е/м „Г. Димитров“ (командир на башня, командир ГУАО и последно командир БГК.Виж бележката под текста [1]), с който участва в историческия поход на есминеца до Албания през 1957 год. Но и един от не „артилерийското“ класно отделение 711 получава „артилерийско“ назначение - Людмил Георгиев Средков е назначен за командир на БЧ-II в е/м „Г. Динитров“, вероятно само като командир на башня на есминеца.

 

Последното, което извърших, е търсенето на имената на курсантите от кл.отд. 711 в „Алманаха на възпитаниците на Морско училище 1881-2005 г.“, издание на АВМУ, 2006 г., Варна. Това го направих, защото след като се появи кап. I ранг Григоров установих, че неговото име отсъства от Алманаха. Резултата от това подробно търсене в страниците на Алманаха е, че от кл.отд. 711 може да се види единствено Елия Несим Калдерон, който е станал взводен командир в НВМУ. И тук ще добавя един от спомените на кап. I Григоров: двамата са били добри другари от времето на обучението им в Морско училище, тази дружба е останала и във времето. Но той имал един малък „морски“ недостатък – на море повръщал непрекъснато, което и било една от причините да бъде оставен за взводен командир в НВМУ. От останалите 40 произведени курсанти, включени в заповедта на Министъра на НО от 29.12.1951 г., в Алманаха може да се намерят 37 имена. Тези 38 имена са включени в списъка на Алманаха под името „Випуск 1947“ (на стр. 153-162), който съдържа 203 имена.

кап. I ранг о.з. Румен Тотев
 

[1] Контраадмирал Иван Николов, „Ескадреният миноносец „Георги Димитров“ във Военноморските сили на България (20.02.1950-14.05.1961)“, София, ВИ-2004, стр. 30.

 

Приложение № 1

Заповед № 332/23.10.1950 г.
на Началника на НВАУ „Г.Димитров“

В изпълнение на заповед на командира на артилерията  - МНО, се привеждат за следване курса на НВМУ „Никола Вапцаров“ следните курсанти от 1-ва батарея на 2-ри КАД, при училището, випуск 72.

1.      Мл.курсант Григор Петков Григоров

2.      Мл.курсант Гено Иванов Кривинедев

3.      Курсант Георги Славов Георгиев

4.      Мл.курсант Дамян Димитров Средовски

5.      Мл.курсант Димитър Илиев Бутарски

6.      Мл.курсант Димитър Тодоров Господинов

7.      Мл.курсант Иван Василев Писарски

8.      Мл.курсант Иван Наумов Стринкин

9.      Мл.курсант Илия Трифонов Младенов

10. Мл.курсант Калин Гочев Калинов

11. Мл.курсант Кирил Генчев Петров

12. Мл.курсант Кольо Георгиев Колев

13. Мл.курсант Костадин Генов Иванов

14. Мл.курсант Марко Димитров Кунев

15. Курсант Мирчо Йотов Минов

16. Мл.курсант Петко Стоянов Ангелов

17. Мл.курсант Петко Стоянов Гърненков

18. Мл.курсант Първан Кирков Йотов

19. Мл.курсант Стефан Иванов Станойков

20. Мл.курсант Стойко Илиев Николов

21. Мл.курсант Тодор Сергеев Толкачев

22. Мл.курсант Яко Маринов Георгиев

23. Мл.курсант Яне Панчев Николов

Заминали на 19.10.1950 г. за НВМУ

Вр.Началник НВАУ полк. Ангелов
Вр.Зам.Началник по полит.част  кап. Влахов
Началник СОО подполк. Събев




Приложение № 2

Списъци за проведени изпити на кл.отд. 711
по дисциплините: История на ВКП(б), История на БКП, ППР, ТАС, Тактика ВМС, Артил.мат.част, ПУС, Тактика БА, ПУС, Устави (КУ, ДУ, УВС, УГС)

1.          Курсант Апостол Ангелов Терзиев

2.          Курсант Боню Иванов Бонев

3.          Курсант Гено Иванов Кривинедев

4.          Курсант Георги Славов Георгиев

5.          Курсант Георги Матеев Георгиев

6.          Курсант Григор Петков Григоров

7.          Курсант Дамян Димитров Средовски

8.          Курсант Димитър Тодоров Господинов

9.          Курсант Дафин Ангелов Димитров

10.    Курсант Димитър Илиев Бушарски

11.    Курсант Елия Нисим Калдеров

12.    Курсант Иван Василев Писарски

13.    Курсант Иван Наумов Стринкин

14.    Курсант Иван Боянов Крачолов

15.    Курсант Илия Трифонов Младенов

16.    Курсант Искрен Николов Генов

17.    Курсант Кольо Георгиев Колев

18.    Курсант Калин Гочев Калинов

19.    Курсант Кирил Генчев Петров

20.    Курсант Костадин Генов Иванов

21.    Курсант Марко Димитров Кунев

22.    Курсант Марин Динев Костадинов

23.    Курсант Петко Стоянов Ангелов

24.    Курсант Петко Стоянов Гърненков

25.    Курсант Първан Кирков Йотов

26.    Курсант Стефан Иванов Станойков

27.    Курсант Стойко Илиев Попниколов

28.    Курсант Тодор Сергеев Толкачев

29.    Курсант Яне Панчев Николов

30.    Курсант Петко Стойков Петров

31.    Курсант Мирчо Йотов Минов

 

 

 

Приложение № 3.

СЕКРЕТНО
ПОВЕРИТЕЛНО

Енз. № 1

ЗАПОВЕД

на Министъра на народната отбрана
на Народната Република България

29.12.1951 г.                         № У.К. 1                                   София

 

Съдържание:  Присвояване звание и назначаване на курсанти по Военно Морските Сили.

 

ПРИСВОЯВАМ ЗВАНИЕ И НАЗНАЧАВАМ СТАРШИ КУРСАНТИТЕ, УСПЕШНО ЗАВЪРШИЛИ РЕДОВНИЯ КУРС НА НАРОДНОТО ВОЕННО МОРСКО УЧИЛЩЕ „Н.Й. ВАПЦАРОВ“ ПРЕЗ 1951 ГОД. КАКТО СЛЕДВА:

ЗВАНИЕ „ЛЕЙТЕНАНТ“

1.     Петър Ангелов ПЕНЕВ - за командир на БЧ-1 в е/м „Г.Ди­митров " - ВМС.

2.     Людмил Георгиев СРЕДКОВ - за командир на БЧ-II в е/м "Г. Динитров" - ВМС.

3.     Димчо Енчев ДИМОВ - за помощник командир на преследвач на подводници тип "МО" от Охрана Водния Район - Сталин.

4.     Костадин Ангелов АТАНАСОВ - за временен взводен командир в Народно Военно Морско Училище „Н. Й. Вапцаров".

5.     Пенчо Иванов ПАНЕВ - за командир на катер в отделен дивизион патрулни катери - ВМС.

6.     Пенчо Стефанов БУМБАЛОВ - за командир на катер в отделен дивизион патрулни катери ВМС.

7.     Иван Ангелов ПАШУНКОВ - за временен взводен командир в Народно Военно Морско училище „Н. Йонков Вапцаров"

8.     Йордан Димов ЙОРДАНОВ - за временен взводен командир в Народното Военно Морско Училище „Н. Й. Вапцаров".

9.     Любен Иванов ЙОВЧЕВ - за временен взводен командир в Народно Военно Морско Училище „Н. Й. Вапцаров"

10.  Митко Димитров МИТЕВ - за временен командир на преслед­вач на подводници тип „МО" от Охрана Водния Район - Сталин.

11.  Павел Василев ПАНАЙОТОВ - за помощник командир на преследвач на подводници тип „МО" в Охрана Водния Район - Сталин

12.  Райко Димитров РАЙКОВ - за помощник командир на преследвач на подводници тип "МО" в Охрана Водния Район - Сталин.

13.  Неделчо Христов МАРИНОВ - за дивизионен миньор в отряд катерни миночистачи при Военно-морска база Бургас.

14.  Борислав Христов ЙОТОВ - за помощник командир на преследвач на подводници "ОД" - 200" от Военно Морска база Бургас.

15.  Евгени Иванов ГРИГОРОВ - за командир на електромагнитен миночистач в Дунавската Флотилия.

16.  Васил Николов ЦВЕТКОВ - за командир на спомагателен кораб № 61 от Охрана Водния Район - Сталин.

17.  Йото Тодоров ЙОТОВ - за помощник командир на стражеви катер тип „Люрсен“ от Военно Морска база Бургас.

18.  Станимир Костов ДЕНКОВ - за пом. командир на преследвач на подводници тип"МО" в Охрана водни район - Сталин.

19.  Стефан Николов КОВАЧЕВ – за пом.командир на преследвач на подводници тип „МО“ в Охрана водния район - Сталин

20.  Янчо Атанасов ПЕРЧЕМЛИЕВ - за пом. командир на преследвач на подводници тип "МО" в Охрана водния район - Сталин.

21.  Гено Иванов КРИВИНЕДЕВ - за командир на бойна артилерийска част на преследвач на подводници тип "БО" в Охрана Водния Район - Сталин.

22.  Калин Гочев КАЛИНОВ - за пом. командир на бронекатер в дивизион бронекатери при Дунавската Флотилия.

23.  Елия Енсим КАЛДЕРОН - за вр. командир на взвод в Н.В.М. училище „Н. Й. Вапцаров" .

24.  Димитър Тодоров ГОСПОДИНОВ - за командир на БЧ-II в дивизион базови тралчици при Военно Mорска база - Бургас.

25.  Апостол Ангелов ТЕРЗИЕВ - за командир на взвод в бригада брегова артилерия - Бургас.

26.  Боню Иванов БОНЕВ - за командир на бойна част II в дивизион базови тралчици при Военно Морска база - Бургас.

27.  Георги Славов ГЕОРГИЕВ - за взводен командир в бригада брегова артилерия - Сталин.

28.  Григор Петков ГРИГОРОВ - за командир на бойна артилерийска част в преследвач на подводници тип "БО" от Охрана Водния район - Сталин.

29.  Димитър Илиев БУШАРСКИ - за взводен командир в Бригада брегова артилерия - Сталин.

30.  Иван Наумов СТРИНКИН - за вр. командир на БЧ-II в дивизион ба­зови тралчици при военно морска база - Бургас.

31.  Илия Трифонов МЛАДЕНОВ - за командир на артилерийска бойна част в преследвач на подводници тип "БО" от Охрана Водния Рай­он - Сталин.

32.  Георги Матеев ГЕОРГИЕВ - за взводен командир в бригада брегова артилерия - Сталин.

33.  Искрен Николов ГЕНОВ - за вр. командир на БЧ-II в диви­зион базови тралчици при Военно морска база - Бургас.

34.  Колю Георгиев КОЛЕВ - за взводен командир в бригада брегова артилерия - Бургас.

35.  Кирил Генчев ПЕТРОВ - за взводен командир в бригада брегова артилерия - Сталин.

36.  Марин Динев КОСТАДИНОВ - за взводен командир в бригада брегова артилерия - Бургас.

37.  Кирчо Йотов МИИОВ - за помощник командир на бронекатер от дивизион бронекатери при Дунавската флотилия.

38.  Петко Стоянов АНГЕЛОВ - за, командир на преследвач на подводници тип „ОД – 200“ във Военно Морска база Бургас.

39.  Петко Стоянов ГЪРНЕНКОВ - за помощник командир на стражеви катер тип „Люрсен“ във Военно Морска База - Бургас.

40.  Първан Кирков ЙОТОВ - за командир на група управление в БЧ- II от е/м Г. Димитров ВМС.

41.  Стойко Илиев НИКОЛОВ - за взводен командир в бригада бре­гова артилерия - Сталин.

42.  Дамян Димитров СРЕДОВСКИ - за оператор по подводна и над­водна обстановка в е/м Г. Димитров ВМС.

43.  Костадин Генов ИВАНОВ - за оператор по подводна и надводна обстановка в е/м „Г. Димитров“ ВМС.

44.  Стефан Иванов СТАНОЙКОВ - за оператор по въздушна обстановка в е/м „Г. Димитров" ВМС.

ЗВАНИЕ „ТЕХНИЧЕСКИ ЛЕЙТЕНАНТ“

45.  Матю Колев МАТЕВ - за вр. корабостроителен техник в техническата служба при военно морска база - Бургас.

46.  Иван Крумов АТАНАСОВ - за механик на електромагнитен миночистач в Дунавската флотилия.

47.  Иван Георгиев КУНИН - за вр. началник на учебни кабине­ти във флотския полуекипаж ВМС.

48.  Георги Радев МИНКОВ - за вр. командир на взвод в Народно Военно Морско Училище „Н. И. Вапцаров“.

49.  Иван Василев ДАМЯНОВ - за механик на катер в отделен дивизион патрулни катери ВМС.

50.  Иван Русев х.РУСЕВ - за механик на кораб за обезпечаване на учебният процес във Военно Морското Нахимовско у-ще.

51.  Момчил Георгиев РУСЧЕВ - за командир на техническия взвод във флотския полуекипаж ВМС.

52.  Николай Петков ВЕЛЕВ - за механик на катер в отделен дивизион патрулни катери ВМС.

53.  Христо Станков СТАЙКОВ - за вр. командир на котелната група в БЧ-V в е/м „Г. Димитров“ ВМС.

ЗВАНИЕ „МЛ. ЛЕЙТЕНАНТ“

54.  Стоян Пейчев КОРАЛОВ - за пом. командир на бронекатер от дивизион бронекатери при Дунавската Флотилия.

55.  Христо Илиев ХРИСТОВ - за командир на миночистачен катер в Охрана Водния Район - Сталин.

ПРИСВОЯВАМ ЗНАНИЕ И ОСВОБОЖДАВАМ ПОРАДИ ПРЕМИНАВАНЕ НА СЛУЖБА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТН СТАРШИ КУРСАНТИТЕ, УСПЕШ­НО ЗАВЪРШИЛИ РЕДОВНИЯ КУРС НА НАРОДНОТО ВОЕННО МОРСКО УЧИЛИЩЕ „Н.Й. ВАПЦАРОВ“ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 1951 ГОДИНА, КАКТО СЛЕДВА:

ЗВАНИЕ „ЛЕЙТЕНАНТ"

56.   Иван Илиев САВОВ

57.   Марко Василев МАРКОВ

58.   Дафин Ангелов ДИМИТРОВ

59.   Иман Боянов КРАЧОЛОВ

60.   Благой Иванов ГАНЕВ

61.   Иван Василев ПИСАРСКИ

62.   Марко Димитров КУНЕВ

ЗВАНИЕ"ТЕХНИК ЛЕЙТЕНАНТ"

63.  Слави Марков ПРОДАНОВ

64.  Димитър Борисов СТАНКОВ

65.  Василий Александров ЯКОВЛЕВ

ПРИСВОЯВАМ ЗВАНИЕ И ОСВОБОЖДАВАМ ПО ЗАПАСА СТАРШИ КУРСАНТИТЕ, УСПЕШНО ЗАВЪРШИЛИ РЕДОВНИЯ КУРС НА НАРОДНОТО ВОЕННО МОРСКО УЧИЛИЩЕ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 1951 ГОДИНА, КАКТО СЛЕДВА.

ЗВАНИЕ „ЛЕЙТЕНАНТ“

66.  Стефан Николов КОЖУХАРОВ

67.  Тодор Сергеев ТОЛКАЧЕВ

68.  Яни Панчев НИКОЛОВ

ЗВАНИЕ „ТЕХНИК ЛЕЙТЕНАНТ“

69.  Христо Илиев ПЕТКОВ.

МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА ОТБРАНА:
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК:.................................. /Панчевски/

НАЧАЛНИК НА УПРАВЛЕНИЕ „КАДРИ" - М. Н. О:
ПОЛКОВНИК:................................................................ /Вълев/

Вицеадмирал Емил Ефтимов - ВРИД Началник на отбраната


На 18 януари 2017 год. с указ на Президента на Р. България и Върховен главнокомандващ ВС на Р. България вицеадмирал Емил Ефтимов пое задълженията на временно изпълняващ длъжността Началник на отбраната.
Вицеадмирал Емил Ефтимов

Вицеадмирал Емил Евтимов завършва ВВМУ "Н.Й. Вапцаров" през 1984 год. и започва службата си със звание лейтенант в 1-ви дивизион противолодъчни кораби като командир БЧ-1 на СКР пр. 50 (клас "RIGA"). Службата му преминава основно в 1-ви дивизион - командир БЧ-2 и 3, старши помощник командир и през 1991-92 год. е командир на фрегата "Смели" (пр. 1159 - клас "KONI"), след обучение във ВМА, Русия, е дивизионен специалист, началник щаб и командир на Първи дивизион патрулни кораби. Междувременно една година е зам.началник щаб и началник отделение "Бойна подготовка" на ВМБ-Варна, след това е зам.командир по подготовката на ВМБ-Варна, началник щаб на ВМБ-Варна и през 2009-11 год. е командир на ВМБ-Варна. През 2004-05 год. е на обучение във военноморски колеж в Ню Порт, САЩ, след което през 2005-06 год. е началник на управление "Подготовка и използване на силите" в щаба на ВМС. Следва работа през 2011-16 год. в Международния военен щаб на НАТО в Главната квартира на НАТО, гр. Брюксел - последователно зам.директор и директор на диркция "Сътрудничество и регионална сигурност". Междувременно през 2012 год. последователно завършва два курса за висши офицери: в Училището на Главната квартира на НАТО в Оберамергау, Германия и в Колежа по отбраната на НАТО в гр. Рим, Италия. И от 2016 год. е зам. началник на отбраната в МО. Първото адмиралско звание получава в 2009 год., а от 2016 год. е вицеадмирал.

УС на АВМУ-секция София пожелава на вицеадмирал Ефтимов успешно изпълнение на новата му длъжност. И разбира се пожелава здраве, дълголетие, щастие и успехи на него и семейството му.

Пълен напред, попътен вятър и 7 фута под кила в новата ви длъжност, адмирал Ефтимов!

На 19 януари 2017 год. се състоя първото заседание на новоизбраните Управителен и Контролен съвети на "Асоциацията на възпитаниците на Морско училище" - секция София. Бяха обсъдени следните въпроси:
1. Конституиране на новоизбраните съвети;
2. Приемане план за работа през 2017 год.;
3. Други текущи въпроси.
По т. 1 постъпи предложение членовете на УС и КС да запазят своите постове, като новоизбрания Михаил Антонов да влезе в състава на КС,  т.е. състава и постовете са следните:

Управителен съвет:
в.адм. о.р. Минко Кавалджиев              - Председател
кап. I ранг о.р. Цветан Джанабетски     - Заместник председател
кап. III ранг о.р. Иван Костов               - Организационен секретар
Дельо Ярмов                                        - Секретар по финансите
Георги Филаретов                                - Протокол-юрист
Боян Илиев                                          - Организатор
кап. I ранг Валентин Велков                 - Организатор

Контролен съвет:
кап. I ранг о.з. Румен Тотев                  - Председател
Михаил Антонов                                   - Член
Светломир Николов                              - Член

За връзка с управителния и контролния съвети освен личните им телефони и ел.поща може да се използва ел.поща на АВМУ-секция София avmusofia@mail.bg .

По т. 2 бе обсъден и приет плана за работа през 2017 година.

По т. 3 бяха обсъдени някои текущи въпроси, възникнали в последно време. В най-скоро време ще бъде публикувано специално съобщение на УС на АВМУ-секция София.

Дипломна работа на арх. Гергана Германова "Научно-изследователски център за подводна археология „Рибарско училище““, остров Св.св. Кирик и Юлита, гр. Созопол

Дружество "Архитектурно наследство" към САБ провежда IV-ти национален конкурс на дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство. Една от тях е на арх. Гергана Германова - за възстановяване на Рибарското училище на остров св. Кирик и Юлита в гр. Созопол. Дипломната работа е озаглавена така: "Научно-изследователски център за подводна археология „Рибарско училище““, остров Св.св. Кирик и Юлита, гр. Созопол. Така дипломната работа се покрива в голяма степен със "замразената" инициатива на АВМУ-секция София за възстановяване сградите на остров св. Кирик и Юлита. Следва да отбележим, че дипломната работа не е разработена по наша поръчка. Но много добре пасва с нея.

Тук предлагам за бегло запознаване част от чертежите на дипломната работа. Пълно запознаване с проекта може да направите на сайта на дружеството "Архитектурно наследство" към САБ - http://danbg.com/wp/?page_id=948 . Конкурса предвижда да има награждаване на отличените проекти, една от наградите е "НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА" - за целта трябва да се гласува на сайта. В посочената страница има линкове за разглеждане на всички проекти (22 броя) и мястото за гласуване.
Който желае да посети изложбата на представените проекти в IV-ти национален конкурс на дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство, организирана от на дружествотото "Архитектурно наследство" към САБ, може да посети галерия Vivacom Art Hall (Телефонната палата) в София. Тя ще е отворена от 31.януари до 4.фебруари 2017 год.
Независимо, че УС на АВМУ-секция София "замрази" идеята за възстановяването на училището, ние смятаме за добра идея да подкрепим работата на арх. Германова. И призоваваме желаещите да я подкрепят и да гласуват за този проект. Гласуването ще продължи до 12:00 ч. на 03.02.2017 (Петък). Ако в даден момент се създаде ситуация за възможно "рестартиране" на идеята, може да използваме този проект като основа за работата.

На 25.12.2016 г. в полет към Сирия над Черно море катастрофира самолет Ту-154 на Министерството на отбраната на Руската федерация. Загинаха 92-ма руснаци, между които 64-ма от знаменития военен Ансамбъл „Александров”.
По този повод на 26.12.2016 г., обявен от президента Владимир Путин за Ден на траур, посетих Посолството на Руската федерация.
От името на Клуба на Военните моряци към СО-СОСЗР изказах съболезнования лично на полковник Авдеев, Виктор Иванович – военен, военновъздушен и военноморски аташе, и на неговия помощник полковник Чередниченко, Максим Викторович.
Благодарих им, че по тяхна инициатива членове на нашия Клуб имаха възможност да се възхитят на изкуството на Ансамбъл „Александров” на 09.09.2015 г. в НДК.
 
Контраадмирал Петър Странчевски. Запис в книгата в Руското посолство пише следващият след него.
   
Снимки от концерта на Ансамбъл "Александров" в НДК, София на 9.9.2015 г.
 
Поднесох цветя и оставих запис в книгата за съболезнования в Посолството.
Да бъде светла паметта на загиналите руснаци!
            Контраадмирал Петър Странчевски, зам.-председател на КВМ


УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО
Управителният съвет на АВМУ-секция София уведомява морската общественост, че на свое заседание от 28.09.2016 год. взе решение за замразяване на инициативата за възстановяване на сградата на Рибарското/Морското училище на остров „Кирил“ (сега „Св.Св. Кирик и Юлита”) в гр. Созопол. Оценено беше, че не сме в състояние да доведем идеята до успешно реализиране. Същевременно оставаме в готовност за подкрепа на държавната и местната власт или други заинтересовани институции при евентуално възобновяване на инициативата от тяхна страна. Както е известно, основна причина за нейното издигане беше безотговорното отношение на държавните институции и на местното самоуправление, довели до пълната разруха на предадените през 2005 г. от Министерството на отбраната сгради на острова, в т.ч. на Морското училище.

Пълният текст на писмото като копие е в прикачения файл по-долу...

И както винаги - залата бе пълна. На тази среща идват почти всички моряци от София, дори и вече поради напреднала възраст да са с някакви болежки, но това е моментът да се видят с колеги и приятели. Може на други събирания да не дойдат, но на НИКУЛДЕН идват! Всред нас бяха не един и двама моряци, известни и заслужили да бъдат споменати: к.д.п. Николай Йовчев, вицеадмирал о.р. Емил Люцканов, вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев, контраадмирал о.р. Георги Георгиев, к.д.п. Стоян Дуковски, к.д.п. Михаил Антонов, кап. I ранг Димитър Димитров и други, не мога всички да ги изредя. Не бяха много, но всред нас можеха да бъдат забелязани и действащи офицери, като единствен сред тях изпъкваше в униформа кап. I ранг Валентин Велков, другите се бяха маскирали с цивилни дрехи. За съжаление не успяха да дойдат двамата ветерани адмирал о.з. Стоян Добрев и мичман I ранг о.з. к.д.п. Атанас Илев, но също и зам.началникът на щаба на отбраната вицеадмирал Емил Евтимов и началникът на щаба на СКС комодор Димитър Йорданов. Присъстваха и няколко дами - съпруги на наши колеги.
  
 Залата бе пълна...
 
Както винаги срещата ни бе открита от председателя на УС вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев. Словото му бе кратко, каза няколко думи за патрона на празника - св. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ. Адм. Кавалджиев напомни че нашата секция бе образувана преди 15 години и продължаваме да живеем пълноценен живот. Той напомни за следващото ни събиране - отчетно-изборното събрание на секцията ни, която ще се състои на 9 януари 2017 год. Напомни и за необходимостта всички да платим членския си внос при касиера Дельо Ярмов, където могат да си купят и традиционния календар на АВМУ-секция София. И след това покани всички присъстващи на скромния коктейл.
Вицеадм. Кавалджиев откри срещата ни. На входа се събираше членския внос (Дельо Ярмов и Боян Илиев) и се продаваха календари и входни куверти (Жоро Филаретов и Иван Братоев)
 
Срещата продължи дълго. Събирахме се на групички от приятели, познати и говорихме за всичко, което ни вълнува на този ден. И разбира се - традиционната наздравица за св. Никола и за тези, които ма този ден са в нашата стихия - морето. А наздравицата за нас, в залата - накрая, с пожелание за още срещи на този празник.
  
 4 снимки от приятелските компании ...
 


На 7.XI.2016 год. група моряци от клуба "Военни моряци" при Столичната организация на СОСЗР начело с председателя на клуба капитан I ранг о.з. Георги Методиев, заедно със заместник началника на щаба на отбраната вицеадмирал Емил Евтимов, офицери от МО и офицери, старшини и матроси от Първи дивизион патрулни кораби, Варна, се събрахме пред гроба на командира на торпедоносеца "Дръзки", успешно атакувал турския крайцер "Хамидие" по времето на Балканската война преди 104 години. Тук присъства и председателят на Обществената академия за наука, образование и култура акад. проф. д-р Асен Богданов.
Свещеника отслужи опело; вицеадмирал Евтимов произнесе словото си.
В началото свещеник отслужи опело в памет на капитан I ранг Георги Купов. След това вицеадмирал Евтимов говори за значението на победоносната атака на отряда торпедоносци под командването на капитан II ранг Димитър Добрев и поразяването на крайцера "Хамидие" с торпедото изстреляно от "Дръзки". И отбеляза, че отдаването на почит към героите от изминалите войни, е чест и задължение на всички нас. След него говори акад. Богданов, който отбеляза геройската атака на един малък отряд срещу многократно по-силния противник.
Присъстващите на опелото; акад. Богданов произнася словото си;
Всички са падмали на колене в отдаване почит на капитан I ранг Купов.
Всички почетохме паметта на героите и най-вече на командира на "Дръзки" капитан I ранг Купов със сваляне на шапки и падане на колене. Сигналист изсвири траурен сигнал, а матроси взеха автоматите "За почест". След това бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на гроба на Георги Купов.
Поднасяне на венци и цветя пред гроба на командира на "Дръзки" капитан I ранг Георги Купов.


На 26 октомври 2016 г. Клуб „Военни моряци” към Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва проведе в Руския културно-информационен център (РКИЦ) своето месечно събрание, на което лекция на тема: „Военната доктрина на Руската федерация за осигуряване отбраната на страната, запазването на световния мир и сигурност” изнесе проф. д-р полк. о.з. Евгени Гиндев.
Кап. I ранг Георги Методиев откри събранието и направи някои съобщения. Пръсъстващите в залата

В началото професор Гиндев поясни, че Военната доктрина на Руската федерация представлява система от официално приети в държавата възгледи за подготовката към и осъществяването на въоръжената защита на страната. Във военната доктрина на основата на анализа на военните заплахи към Руската федерация и към нейните съюзници са формулирани основните положения на военната политика и на военно-икономическото осигуряване на отбраната на страната.
Проф. д-р полк. о.з. Евгени Гиндев и помощникът на военното аташе на Русия полк. Максим Чердниченко

По-нататък той проследи различните периоди на развитието и формирането на съвременната военна доктрина на Руската федерация.

На конкретни примери професорът изложи основните направления, които съдържа военната доктрина:
- Военните заплахи към Руската федерация;
- Военната политика на Руската федерация по: сдържането и предотвартяването на военни конфликти; използването на въоръжените сили в мирно време и във време на война; развитието на военната организация; строителството и развитието на въоръжените сили; мобилизационната подготовка и мобилизационната готовност на страната.
- Военноикономическото осигуряване на отбраната: снабдяването на въоръжените сили с въоръжение, военна техника и материални средства; развитието на военно-отбранителната промишленост.
Говори директорът на РКИЦ г-н Павел Журавлев, изказване направи к.адм. о.р. Петър Странчевски
 
В заключение професор Гиндев изтъкна, че Военната доктрина на Руската федерация не е просто теоретична разработка. Основните положения на доктрината се реализират и проверяват на практика в съвременната сложна международна обстановка и специално в конфликта в Близкия изток, където се прилагат най-съвременните системи въоръжение и способите за тяхното използване, в т.ч. далечни преходи на кораби и прелитания на авиация, използването на съвременни ракетни системи от пределна далечина на изстрелване от самолети, от надводни кораби и от подводници в подводно положение. В реалните бойни условия се доказват предимствата, но същевременно се разкриват и някои недостатъци на военната организация, на въоръжението и техниката, изводите от които служат за тяхното по-нататъшно усъвършенстване.

Лекцията на професор Гиндев бе посрещната с изключителен интерес, породи много въпроси и оживени дебати.

Освен членове на Клуб „Военни моряци” на лекцията присъстваха и представители на други клубове от Столичната организация на СОСЗР - „Военно разузнаване”, „Тил”, „Сухопътни войски”, както и от СУ „Климент Охридски” и др.
Присъстващите в залата

Инициативата на Клуб „Военни моряци” уважиха с присъствието си г-н Павел Владимирович Журавльов, ръководител на представителството на Россътрудничество в България и директор на РКИЦ; г-н Коста Пеев, началник отдел „Образование и култура” в РКИЦ; полковник Максим Викторович Чередниченко, помощник на военния, военновъздушен и военноморски аташе при Посолството на Русия; г-жа Нонна Николаевна Дикова, председател на сдружение „Руски клуб” в София, руски ветерани от Втората световна война.

На края председателят на Клуб „Военни моряци” капитан 1 ранг о.з. Георги Методиев благодари на професор Евгени Гиндев за интересната и съдържателна лекция и изрази пожелание за нови срещи.
контраадмирал о.р. Петър Странчевски
зам.председател на клуба "Военни моряци"
Снимки: к.адм. Странчевски и кап. I ранг Тотев


На 28 септември 2016 г. в Руския културно-информационен център в София се проведе месечното събрание на Клуб „Военни моряци” към Столичната организация на СОСЗР, на което бяха поканени и членове на други клубове и организации.
кап. I ранг Георги Методиев, проф. д-р Петко Ганчев и проф. Димитър Бучков
Лекция на тема „Съвременна геополитика, глобална сигурност и тяхното отражение върху България и нашия регион” изнесе професор, доктор Петко Ганчев от БАН.
Всред присъстващите - адм. Иван Добрев, к.адм. Петър Странчевски и кап. I ранг Мичо Георгиев
В лекцията си той посочи, че сме свидетели на коренни промени в света. САЩ са си присвоили ролята на световен хегемон, но тяхното влияние постепенно отслабва. Русия наложи нова линия в геополитиката на 21 век. Хенри Кисинджър признаваше на думи, че новото време не е на личности или авторитети, а на партньори и преговори. Същевременно САЩ и Западът прикрито и неприкрито нарушават принципите на ненамеса във вътрешните работи на други държави и им натрапвт външни модели на „демокрация”.

На техните авантюристични и разрушителни действия се дължи сегашната дестабилизация в Близкия изток и Северна Африка, възходът на крайния ислямизъм и бежанската криза. Нарушавайки договореностите след края на Студената война, НАТО изнася своите позиции все повече на изток към границите на Русия, предизвика кризата в Украйна. На базата разпространението на новите информационни технологии и влиянието на международните корпорации се овладяват националните икономики, настъпва ерозия и постепенен разпад на националните държави.
Срещу тази тенденция остро се противопоставят Русия и Китай. Те предлагат изграждането на Евразийски икономически съюз. Според професор Петко Ганчев тази идея е отпреди 95 г., когато на 21.09.1921 г. в България белогвардейските руски емигранти излизат с манифест „Евразия“. Към идеята за Евразийски съюз днес са се присъединили Беларус, Казахстан, Армения, Киргизия, проявяват интерес Иран и други държави.
Тук и долу: присъстващите на лекцията.

Сред присъстващите на лекцията бяха адмирал о.з. Иван Добрев – почетен председател на Клуб „Военни моряци“; полковник о.з. Кирил Парапанов – от Централния съвет на СОСЗР; член-кореспондент на БАН проф. Димитър Бучков – почетен доктор на Техническия университет в София и на Висшето военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ – гр. Варна; контраадмирал о.з. Петър Странчевски – бивш съветник на президента на Република България; генерал-майор о.з. Иван Гюрджеклиев – от СО СОСЗР; полковник о.з. Кирил Шакрачки – председател на Областния съвет на СОСЗР; представители на клубовете към СО СОСЗР „Военно разузнаване“, „Тил“, „Военни журналисти“, „Медици“; от Съюза на антифашистите г-жа Анка Стоичкова; доктор Даниела Хариева; младият симфоничен диригент г-н Методи Цветанов и др.

В изказването си проф. Димитър Бучков подчерта, че съвременния феодализъм цели да превърне света във фирмено село на международните корпорации. Националната държава трябва да се запази. Русия се съхранява благодарение и на християнската вяра. Контраадмирал о.з. Петър Странчевски изтъкна важната роля на държавите срещу ислямския фундаментализъм и в борбата срещу нелегалната миграция. Срещу съвременната глобализация се изказа полк. о.з. Георги Патриков (Клуб „Военни журналисти“).
Благодарност към лектора проф. Петко Ганчев изрази председателят на Клуб „Военни моряци“ кап. 1 ранг о.з. Георги Методиев.



Н

Уважаеми колеги, ВА "Г.С. Раковски" организира международна научна конференция на тема "Първата световна война и България през 1916 год." Конференцията ще се състои на 4 октомври във ВА "Раковски" и на 5-7 октомври в Благоевград, Тутракан и Добрич. И понеже в София ще бъдат изнесени два доклада с морска тематика УС на АВМУ-секция София предлага на моряците в София да посетят конференцията. Входът е свободен. Двата доклада на морска тематика ще бъдат изнесени в аула "Раковски" (голямата зала) след 16.00 часа. Те са следните:

16:30 - 16:45    Кап. I ранг о.з. Румен Тотев: Начало на използването на подводници в българските ВМС (1916 – 1918 г.);
16:45 – 17:00   Проф. д-р Ненчо Мицулов: Миннозаградни операции на Българските военноморски сили пред Варненския залив през Първата световна война (Минната война: семена на смъртта, посяти в морето).

Пълната програма за първия ден (4.Х.) помествам по долу:


                                           на 17.09.2016

= Сбор на участниците във ВВМУ  в 16 00 ч.;
= Вечеря в комплекс ДРУЖБА/Св. Св. Константин и Елена/в
бистро РОМАНТИК в  19 00 ч.Бистото се намира в  хотел ФЛАГМАН под ресторанта.
= В хотел ФЛАГМАН в комплекс ДРУЖБА има запазени стаи.Необходимо e участниците  в срещата да дадат заявки , включително и за броя на придружаващите ги лица за вечерята и по желание за нощуване в хотела на г-н Димитър Иванов Димитров:
GSM:0882333082
FAX:052/649583
E mail:omp@vn.government.bg
Настаняването в хотел ФЛАГМАН е възможно след 13 00 ч. на 17.09.2016г.
              Моля, издирвайте координатите на съвипускниците и ги споделяйте с г-н Димитър Иванов Димитров. Раз-пространявайте уточнените подробности за своевременно организиране на дългоочакваната среща !

=============================
Програмата публикувам по молба на Иван Костов, доколкото разбрах - от следващия випуск (1972-77). Програмата публикувам без никаква редакторска намеса - по метода "Copy - Paste".



     Тази година се навършиха 100 години от вдигането на българския военноморски флаг над първата българска подводница. Реших да си припомня всичко за Подводник № 18. И ми направи впечатление един привеждан от много историци факт, който е много престижен.
Българската подводница № 18
Този факт е следният: „Според официалния германски военноморски справочник “WEYERS TASCHENBUCH DER KRIEGS­FLOTTEN” за 1916 г.[1] в света тогава има само 10 държави, които притежават подводници. България е сред тях, наред с Велико­британия, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.“ Първото място, където прочетох този факт е в публикацията „95 години от началото на подводното плаване в България“ от кап. II ранг о.з. д-р Атанас Панайотов[2]. Този престижен факт – България е 10-та страна, която получава в своя военен флот подводница, е цитиран в много сайтове. Всеки би могъл да ги открие при внимателно търсене. Навярно е записан и в по-сериозни исторически трудове. След консултация с д-р Панайотов разбрах, че първо подобна информация е била посочена от кап. II ранг Пламен Жечев: „… България става деветата европейска страна, която има подводница.“[3] Посочвам материала на д-р Атанас Панайотов като първи източник, защото това е най-авторитетното намерено от мен изследване с мястото на България в историята на военното подводно плаване.[4]
 
Анализирайки този факт, в мен възникнаха някои съмнения и реших да проверя списъка внимателно. В този списък е посочена Румъния, за която съм чел, че е имала сравнително слаб военен флот. Нещо повече – във всички достъпни за мен материали, описващи бойните действия на българския военен флот, включително и на Подводник № 18, никъде не се посочват срещи с румънски подводници. Единствено в спомените на Мишо Диков Бачовски, служил като кондуктор в екипажа на Подводник № 18 е написано „Забелязахме към брега един румънски подводник, …“[5]. Реших да потърся повече данни по всички възможни за мен начини.
Доц. д-р Владимир Павлов е казвал, че Румъния през Първата световна война е притежавала на Черно море престарелия крайцер „Елисавета“, два учебни кораба и три стари канонерки, т.е. Румъния през Първата световна война няма подводници. В Интернет сайтовете на български и руски език не открих никаква информация за състава на румънския ВМФ през Първата световна война.
В английски сайт[6] прочетох, че корабът на Н.В. „Делфин“ е първата подводница получена в румънския флот. Тя е построена през 1930 г. в италианската „Държавна военноморска корабостроителница“ в гр. Фиуме (сега Риека в Хърватска). На 5 май 1936 подводницата е пусната на вода.
 
Първата румънска подводница "Делфин"
В румънски сайт за румънските военни кораби[7] прочетох следното: Румънските военни кораби през Първата световна война на Черно море са: крайцера  NMS Elisabeta и 3 бр. торпедни патрулни катери, ведети:  NMS Smeul,  NMS Zborul и  NMS Năluca. И нито дума за подводница. В сайт за историята на румънските подводници[8] е написано, че на 9 май 1936 год. румънският флот получава първата си подводница – корабът на Н.В. „Делфин“, построена в италианската корабостроителница във Фиуме. Това прочетох и в други сайтове на английски и румънски, вероятно информацията може да се намери и на други езици.
Откритите данни за Румъния ме подтикнаха да анализирам данните и за Отоманската империя (или Турция за по-кратко). Турските ВМС имат няколко големи кораба, с тях се сблъскваме по време на Балканските войни. Но съм чел, че по време на Първата световна война Турция настоява пред съюзника си Германия да им помогне с подводници.
Ст.н.с. д-р Вълкан Вълканов пише следното „Османската империя също проявява рационално отношение. Тя закупува два опитни образци от подводниците тип „Nordenfeld“.“[9] Но не се казва кога е станало това купуване. А доц. д-р Владимир Павлов пише „Турция разполага с 4 стари линейни кораба, 2 модерни крайцера, 12 контраминоносци, 2 минни заградителя, 30 канонерски лодки и много миноносци. Тя обаче разчитала предимно на двата бързоходни германски крайцера „Гьобен“ и „Бреслау“ и на германските подводници в Черно море“[10]. В справочника „Энциклопедия военной техники «Подводные лодки мира»“, има описание на първата от тези подводници „Nordenfeld I“[11]. Тя е построена по английски проект през 1885 год. и използва за надводен ход парна машина. Подводницата има надводно водоизместване 60 т; въоръжение 33.5 мм[12] и 25.4 мм оръдия; скорост надводна 9 възела и подводна 4 възела. От тези данни се вижда, че практически военна стойност тази подводница не притежава, още повече 30 години по-късно, по време на Първата световна война. В интернет сайтовете на български и руски език не открих информация за турски подводници преди и през първата световна война.
В английски сайт[13] прочетох, че Турция купува през 1888 год. две подводници тип „Nordenfeld“ с имена „Abdul Hamid“ и „Abdul Mecit“ („Абдул Хамид“ и „Абдул Мецит“), които към 1910 год. окончателно са изведени от служба и са бракувани. В турски сайт за историята на турските подводници[14] намерих потвърждаваща информация: На 6.IX.1886 и 4.VIII.1887 год. в корабостроителницата „Ташкизак“ са завършени монтажните работи на подводниците „Nordenfeld II“ и „Nordenfeld III“, които получават имената „Абдул Хамид“ и „Абдул Мецит“. Подводниците са изведени от строя през 1910 г. и са предадени за скрап през 1921 год.[15]
 
Турската подводница "Абдул Хамид"
Има сведения за още една подводница, която е била в определен смисъл притежание на Турция. По време на битката за Дарданелите турският флот пленява на 31.Х.1915 год., в сравнително изправно състояние след засядане, френската подводница „Turquoise“ („Тюркоаз“)[16], дава й името „Müstecıp Onbaşı“ („Мюстесип Онбаши“)[17], но не я въвежда в бойния строй на ВМС. Била е използвана като зарядна станция за германските подводници в Истанбул.[18] Т.е. фактически не бива да се счита, че Турция чрез тази подводница е притежавала действащ боен подводен флот. Подобни сведения намерих и в други сайтове на английски и турски, вероятно може да се намерят и на други езици.
Следователно Румъния и Турция не могат да присъстват в списъка на страните, притежавали към м. май 1916 год. действащи, в строя на ВМС, подводници. Турция може да присъства единствено в списъка на страните, които са имали преди това подводници.
 
След намирането на тези данни реших да проверя по-обстойно списъка на страните, притежавали подводници към 1916 год. В списъка, посочен тук на стр. 1, отсъства Австро-Унгария, със сравнително голям флот в тази война, но също и САЩ! Получих възможност да направя справка в справочника, признат за един от най-авторитетния из между подобните му – „Jane’s Fighting Ships of World War I“[19]. (Джейн – Бойни кораби през Първата световна война). В него няма таблица или списък на страните, притежаващи един или друг вид бойни кораби, в т.ч. и подводници. За да се състави този списък, трябва да се прегледат флотовете на всички страни дали притежават подводници. Към всеки кораб има приведена и годината и месеца на въвеждането му във ВМС на съответната страна. И тук за румънските ВМС не е посочено да притежават подводници (стр. 294-295), турските ВМС са имали 2 подводници, които са признати от германски и турски военноморски инженери за абсолютно негодни да се възстановят и вкарат в строя на ВМС (стр. 255). Нищо не е казано за пленената от Турция френска подводница. За българския флот е посочено, че получава подводницата с пореден № 18 (стр. 251). И резултатът е следният: От 39-те държави, които имат военни кораби, към началото на 1916 год. подводници притежават следните 17 страни: Австро-Унгария, Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия, Норвегия, Перу, Португалия, Русия, САЩ, Франция, Холандия, Чили, Швеция и Япония,[20] а България на 25.V.1916 год. става 18-та страна с подводница. Ако се брои и Турция, която е имала преди това действащи подводници, то България е 19-та страна в историята на военното подводното плаване, която има действащ подводен военен флот. Има още една страна, за която в „Jane’s Fighting Ships of World War I“ е посочено, че през войната притежава подводници – това е Испания, но първата си подводница получава през м. юли 1916 год. (стр. 285) – 2 месеца след България. В Испания е проектирана подводницата „Перал“[21] още през 1884 год., построена е през 1888 год., но въпреки някои свои добри качества в сравнение с други проектирани и строени в тези години подводници, командването на испанския флот по време на изпитанията не я харесва като тип кораб и се отказва от продължаването на проекта през 1890 год., без тя да влезе в експлоатация[22]. Първата подводница „Перал“ е запазена и се намира в Морския музей в Картахена.  В списъка на посочените тук страни са пропуснати 2 държави, притежавали подводен военен флот. Но те към 1916 год. са части от Британската империя и ги изпускам поради тази причина. Това са Австралия (от 1901 год. обединява 6 британски колонии под името Австралийски съюз с права на доминион на Великобритания) и Канада (от 1867 год. обединява 4 британски провинции под името Канадска конфедерация с права на федерален доминион на Великобритания). Те получават независимост с Уестминстърския статут от 1931 год. Страните, които през 1916 год. имат военни кораби но нямат подводници, са следните: Аржентина, Белгия, Венецуела, Еквадор, Китай, Колумбия, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Панама, Иран (тогава Персия), Румъния, Малайзия (тогава Саравак), Тайланд (тогава Сиам), Сърбия, Уругвай, Хаити и Хондурас.
 
Запазената в Картахена експериментална испанска подводница "Перал"
Независимо от направената справка в справочника „Jane’s Fighting Ships of World War I“, считах че трябва да положа всички усилия и да намеря германския справочник „Taschenbuch der Kriegsflotten – 1916“ с автор Bruno Weyer. И накрая успях, но не съвсем. В БАН намерих справочника „Taschenbuch der Kriegsflotten – 1918“[23], т.е. не за 1916, а за 1918 год. Съгласно уводната статия данните в него са актуални към края на м. януари 1918 год. Както в английския справочник и тук за да се състави списъка на страните, притежаващи подводници, трябваше последова­телно да се прегледат списъците на корабите на всяка страна. Но както и очаквах, резултатът е същият – преди 25.V.1916 год. подводници притежават същите 17 страни, цитирани по-горе. За Румъния не са посочени подводници (стр. 128), за Турция е посочена френската подводница „Тюркоаз“, използвана като зарядна станция (стр. 157) и не е написано нищо за двете стари подводници тип „Nordenfeld“, за Испания се посочват подводниците, които бях изяснил че са получени след м. май 1916 год. (стр. 153). Единствената разлика е, че не е посочена българската подводница Подводник № 18 (стр. 26). Предполагам че автора я е пропуснал, доколкото тя е действала съвместно с германските подводници в Черно море. В този справочник страните Австралия и Канада, заедно с другите страни – притежавани от Британската империя, са показани накратко като „Колониите на Великобритания“. И още една разлика – посочени са 30 страни, имащи военни кораби; пропуснати са Белгия, Иран (тогава Персия), Колумбия, Коста Рика, Малайзия (тогава Саравак), Никарагуа, Панама, Сърбия и Хондурас. Но те съгласно „Jane’s Fighting Ships of World War I“ нямат боен подводен флот, повечето от тях имат само транспортни или други спомагателни военни кораби. Единствено Белгия, Колумбия, Коста Рика и Никарагуа имат по един до три малки военни кораби с някакво въоръжение. Като допълнение, в Интернет намерих страницата със съдържанието на справочника за 1916 год.[24] В него отсъстват освен липсващите в справочника за 1918 год. и следните страни: Еквадор, Куба и Хаити. Но те също не притежават подводници. Т.е. мога да предположа уверено, че списъкът на страните с подводници в справочника „Taschenbuch der Kriegsflotten – 1916“ би бил същият.
  
Корицата и листа със съдържанието на справочника "Taschenbuch der Kriegsflotten-1918" и листа със съдържанието на същия справочник за 1916 год.
В края на това изследване остана един интересен въпрос: по какъв признак все пак е съставен списъка, посочен от д-р Панайотов. Според мен са включени само страни, които участват в Първата световна война към м. май 1916 год. Но не са включени Австро-Унгария, която е първата държава, обявила война през 1914 год. на Сърбия (и има подводници от 1908 год.) и Португалия, която на 9.III.1916 год. обявява война на Германия (и има подводници от 1912 год.). Страните, които до 25 май 1916 год. са обявили война на друга държава, т.е. са се включили в Първата световна война са: Австро-Унгария, Белгия, България, Великобритания, Германия, Италия, Турция, Португалия, Русия, Сан-Марино, Сърбия, Франция, Черна гора и Япония. От тях подводници към 25.V.1916 год. притежават Австро-Унгария, България, Великобритания, Германия, Италия, Португалия, Русия, Франция и Япония. Т.е. България е деветата страна от воюващите през 1916 год., притежаващи подводници. След тази дата във войната се включват и страните: Боливия, Бразилия, Гватемала, Хондурас, Гърция, Китай, Коста-Рика, Куба, Либерия, Никарагуа, Панама, Перу, Хаити, Румъния, САЩ, Тайланд, Уругвай и Еквадор, от които подводници имат САЩ, Гърция, Перу и Бразилия, включили се във войната съответно на: 6.IV., 27.VI., 6.Х. и 26.X.1917 год.
Но според мен не трябва да се търси на кое място е България из между страните, имащи към м. май 1916 г. подводници, или имащи подводници и воюващи в Първата световна война. По-правилно е да се търси мястото на България в историята на военното подводното плаване. Т.е. – нейното 19-то място, заето през м. май 1916 год., след Австрия (тогава Австро-Унгария), Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия, Норвегия, Перу, Португалия, Русия, САЩ, Турция (тогава Отоманска империя), Франция, Холандия, Чили, Швеция и Япония, притежавали действащи, в строя на ВМС, подводници.
Румен Тотев,
капитан I ранг о.з.

[1] Правилното наименование е: „Taschenbuch der Kriegsflotten – 1916“, Bruno Weyer (Справочник за военните флоти – 1916 год.“, автор Бруно Вайер), https://de.wikipedia.org/wiki/Weyers_Flottentaschenbuch. Този справочник започва да се издава от Бруно Вайер от 1900 год., като наименованието му до 1903 год. леко се променя, но от 1903 год. е непрекъснато „Taschenbuch der Kriegsflotten“. От 1934 год. автор става Alexander Bredt (Александър Бред) и с цел да се запази името на първия автор от 1936 год. наименованието на справочника става “Weyers Taschenbuch der Kriegsflotten” (Справочник на Вайер за военните флоти). Справочника не излиза от 1945 до 1952 год. След 1968 год. авторите се променят.
[2] Панайотов Ат., „95 години от началото на подводното плаване в България“, Морски вестник, 25.05.2011 год., http://morskivestnik.com/compass/news/2011/052011/052011_80.html
[3] Жечев Пл. „Подводници“, Рекламно-информационна брошура „Български военноморски сили“, 1997, ГлЩ-ВМС, В., научен консултант ст.н.с д-р Вълкан Вълканов. Брошурата е преиздавана в годините и този текст присъства винаги.
[4] В други български сайтове намирам и други данни: 9 страни в Европа, без списък на страните, в Уикипедия „Военноморски сили на България“, https://bg.wikipedia.org/, вероятен източник е материала от бележка № 3, 12 страни в света (включена е САЩ, Русия е повторена 2 пъти!), http://www.submariners-bg.com/index.php?etc=content&act=view&id=50, д-р Ат. Панайотов, в сайта на СПБ;  16 страни в света, без списък на страните, http://www.navy.mod.bg/?page_id=21, в сайта на ВМС,  вероятен източник е Парушев Т., „Великите сили и развитието на Военноморския ни флот (1912-1919 г.)“, сп. „Клуб ОКЕАН“, прилож. „Военноморски преглед“, 2004, № 8.
[5] Бачовски М., Из „Кратко описание на службата ми в морето и на брега от 1906 до 1936 година включително", написани в началото на 50-те години на ХХ век, http://www.submariners-bg.com/index.php?etc=content&act=view&id=53, в сайта на Съюза на подводничарите в България.
[6] „NMS Delfinul“ (Корабът на Н.В. „Делфин“), https://en.wikipedia.org/wiki/NMS_Delfinul
[7] „Listă de nave militare românești“, https://ro.wikipedia.org/wiki/List%C4%83_de_nave_militare_rom%C3%A2ne%C8%99ti, (Списък на румънските военни кораби)
[8] „Impresionanta istorie a submarinelor românești.” (Впечатляваща история за румънските подводници), http://www.evz.ro/impresionanta-poveste-a-submarinelor-romanesti-torpilati-si-vanati-in-adancurile-marii-negre-eram-dati-morti-mama-imi-facuse-deja-pomana.html,
[9] Вълканов В., „Първата българска подводница“, Военноисторически сборник, г. LXVIII кн. 3 V-VI 1999 г. Благодаря на проф. Ненчо Мицулов, от когото получих тази статия, а също „Българският военноморски флот в Първата световна война 1915-1918 г.“, (Павлов Вл.), военно-морския справочник „Jane’s Fighting Ships of World War I“ и  книгата „1828-1923 Osmanlı Donanması / The Ottoman Navy 1828-1923” (Güleryüz Ah. & Langensiepen B.).
[10] Павлов Вл., „Българският военноморски флот в Първата световна война 1915-1918 г.“, ВИС, 1971, № 2, с. 54-78, с.55-56
[11] „Энциклопедия военной техники «Подводные лодки мира»“, (http://i.booksgid.com/web/online/12001 ), М., АСТ, 2001, с. 179.
[12] В интернет-копието на справочника е написано 335 мм оръдие, но за такъв размер кораб това е невъзможно. В цитираните по-долу сайтове за турските подводници е записано 35 мм оръдие и 360 мм торпедо.
[13] „Ottoman submarine Abdül Hamid“, https://en.wikipedia.org/wiki/Ottoman_submarine_Abd%C3%BCl_Hamid, (Подводницата „Абдул Хамид” на Отоманската империя)
[14] „Türk denizalticilik tarihi“, (Историята на турските подводници), http://www.denizalticilarbirligi.com/db.dztarih.htm
[15] Ahmet Güleryüz & Bernd Langensiepen, „1828-1923 Osmanli Dpnanmasi / The Ottoman Navy 1828-1923”, (ВМС на Отоманската империя 1828-1923, на турски и английски езици), Denizler Kitabevi, Istanbul, 2000, с.183-184
[16] Пак в сайта „Историята на турските подводници“
[17] „Naval operations in the Dardanelles Campaign“, (Военноморски операции в Дарданелската кампания) https://en.wikipedia.org/wiki/Naval_operations_in_the_Dardanelles_Campaign
[18] „List of major surface ships of the Ottoman steam navy“ (Списък на основните надводни кораби на Османската флота) https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_major_surface_ships_of_the_Ottoman_steam_navy#Submarine_.28Denizalt.C4.B1.29; Цитираната по-горе „The Ottoman Navy 1828-1923”, с. 79-80 и 185
[19] „Jane’s Fighting Ships of World War I“ (Джейн – Бойни кораби през Първата световна война), Jane’s Publishing Company, London, 1919, преиздаден в Random House Group Ltd., Лондон, 2001.
[20] Страните в списъците, посочени от мен, са подредени по азбучен ред.
[21] „Peral Submarine“ (Подводницата „Перал“), https://en.wikipedia.org/wiki/Peral_Submarine
[22] „Submarino militar por Isaac Peral“, http://spainillustrated.blogspot.bg/2013/05/submarino-militar-de-isaac-peral.html, (Военна подводница от Исак Перал)
[23] Weyer Br., „Taschenbuch der Kriegsflotten – 1918“, München, Lehmanns Verlag 1918, БАН-библиотека (кат. № BS-VII-1016)
[24] „Taschenbuch der Kriegsflotten XVII. Jahrgang 1916“, http://www.zeughaus-braun.de/taschenbuch-der-kriegsflotten-xvii-jahrgang-1916.html


УС на АВМУ-секция София организира среща-обяд по случай празника на ВМС (14.VIII) и седмицата на морето (8-14.VIII). Обеда ще се проведе на 13 август 2015 год., събота, 12.00 часа в ресторант-градина "Урвич" кв. Панчарево, бул. „Самоковско шосе“, местност „Плажа“.


Пътуване до там с извънградските автобуси № 1 и 3 (възможни спирки за качване: 1. Начална спирка кв. Слатина; 2. Площад на авиацията или 4-ти км; 3. При Окръжна болница); слизане на спирка "Плажа" (предпоследната спирка на авт. № 1), след спирката за ресторант "Лебед". Меню по желание на место.
 
От УС на АВМУ-секция София


Председателят на клуб "Военни моряци" към Столичната организация на СОСЗР кап. I ранг о.з. Георги Методиев покани командира на ВМС Контраадмирал Митко Петев да излезе пред клуба и да разкаже за задачите и бъдещето на ВМС. Бе постигната договореност това да стане на 29 юни 2016 год.
 
Кап. I ранг Георги Методиев открива заседанието.
Пред събралите се членове на клуба и поканените гости - почетният председател на клуба адмирал о.з. Иван Добрев, председателят на СОСЗР ген.лейт. о.з. Стоян Топалов, председателят на СВВНВУ ШЗО и РВГ мичман I ранг Атанас Илев, к.д.п., който е и член на нашия клуб, и други членове на клуба и Столичната организация на Съюза, контраадмирал Митко Петев изнесе лекцията "Състав, организация и задачи на Военноморските сили на Република България. Планове за развитие и снабдяване с нови кораби и военна техника". Лекцията бе онагледена с мултимедийна техника и бе посрещната с интерес.
В залата слушаме кап. Методиев.
Основните въпроси, които адм. Петев засегна бяха: Геополитическо и геостратегическо значение на Черно море и вписването му в проблемите на Средиземноморския регион; Глобални и регионални военни и военнополитически задачи пред ВМС; Влияние на икономиката и нейната криза върху средата за сигурност; Основните характеристики на ВМС; Влиянието на ВМС върху икономическия растеж и приоритетите на държавата; Националните и морските пространства на България в Черно море; Конкретното влияние на българските ВМС върху българската икономика и просперитет; Мисия, функции и задачи на Българските ВМС; Организационна структура и основни сили на ВМС и произтичащите от това способности на Флота; Организация на силите при провеждане на морски операции и концепция за тяхното използване; Декларирани сили пред обединеното командване; Провеждани учения; Инвестиционни проекти на ВМС; Приоритети и основни ценности на ВМС.
 Контраадмирал Митко Петев изнася лекцията си.
Започвайки, контраадмирал Петев заяви, че е поласкан да излезе пред аудиторията, която той счита че се състои от негови учители и от които той е получил не малко знания и опит. Той каза, че доста от въпросите, които ще изнесе пред нас, по принцип са известни на аудиторията, но в сегашното ново време някои от тях се разглеждат по нов начин и произтичащите от това мисия, функции и задачи за Флота са в определена степен променени, а някъде и съвсем различни. Освен това времето на бившата до 1990 год. "студена война" поставяше едни задачи, сега основния проблем в новото геостратегическо пространство е антитероризма, съчетан с проблемите за охрана на границите на новото за нас военнополитическо пространство.
 В залата
Много интересен беше приведения пример за влиянието на ВМС върху икономиката на страната на основата на разгрома на английския военен флот през 1690 год. (битката с френския флот при Бийчи Хед). За да създаде възможност за възстановяването на Флота при сравнително слабата икономическа сила на Англия в този момент, крал Уйлям III създава през 1694 год. Английската банка (Bank of Ingland) и призовава населението за доброволни вноски, като той, кралят, гарантира 8% лихва годишно и внася пръв сумата от 10000 паунда. За 12 дни е събрана сумата от 1.2 млн паунда, започва строителството на нов флот със заем от банката, но и в банката постъпват пари вследствие на бурното икономически растеж. Резултата е - възроден е военния флот, държавата е в бурен подем, хората получават обратно парите си с гарантираната лихва.
 
 Контраадмирал Петев слуша задаваните му въпроси.
Адм. Петев каза, че от 1 юли организационната структура на ВМС ще се промени - вместо ВМБ-ВМС ще има Флотилия ВМС пак с 2 пункта за базиране. Но от състава й ще отпадне Бреговия ракетно-артилерийски дивизион, който ще отиде на пряко подчинение на командването на ВМС. Корабите остават в същите дивизиони, остават и предишните осигуряващи части - свързочно-комуникационно-информационни, логистични и ремонтни. Но с тази структура се очаква по-добро управление на корабните дивизиони във всекидневната им дейност и при участието им в провежданите учения и участието им в мисиите.
 
 В залата
Продължава активното участие на ВМС в ученията, провеждани в Черно и Средиземно морета съвместно с другите ВМС от района. Изключително полезни са ученията "БРИЗ", организирани от нашите ВМС с участието на ВМС не само от черноморските държави, а и от държави от други райони. С това учение ние поддържаме добра тренираност на нашите сили и готовност за участие в други съвместни учения.
 
 Контраадмирал Петър Странчевски прави своето изказване.
Изключително интересно бе посрещнат въпроса за предстоящите инвестиционни проекти: "Модернизация на фрегати клас Е-71" и "Многофункционален модулен патрулен кораб". Още веднъж бе казано, че пълната модернизация на фрегатите клас Е-71 е неоправдана поради тяхната възраст - 40 години. Освен това пълната модернизация на фрегатите, включваща хеликоптерна площадка ще струва за 1 кораб повече, от цената на един нов патрулен кораб, а и експлотационните разходи за фрегатата са значително по-големи от колкото за новия кораб. А строежа на нови патрулни кораби е наложително поради факта, че старите съветски кораби са вече на края на своя живот - както морално, така и физически. Необходимия брой на новите патрулни кораби трябва да е поне 4, но поради разбираеми причини на първо време те ще бъдат 2. И би трябвало да се очаква, че строежа на новите кораби в България, поне корпусната и електро-механичната част заедно с кабелната разводка, би следвало да доведе до подобен ефект в българската икономика, както в приведения по-горе пример с възраждането на английския флот в началото на XVIII век.
 Двамата ветерани: почетният председател на клуба адм. Иван Добрев и членът на клуба мичман I ранг Атанас Илев, к.д.п., председател на СВВНВУ ШЗО и РВГ
Наистна всички присъстващи слушаха лекцията с голям интерес. След края й председателят на клуба кап. I ранг Методиев каза това на адм. Петев и подчерта, че винаги той ще бъде добре дошъл сред нас. След което даде думата за изказвания и въпроси.
 Капитан I ранг Димитър Димитров задава своя въпрос
Първи се изказа контраадмирал Петър Странчевски, който каза че разбираме проблемите, стоящи пред командването на ВМС и лично пред командващия. В съществуващата военно-политическа обстановка, когато НАТО поставя задачи, неразбираеми за голямото болшинство българи, изпълнението им от военните структури, в т.ч. и от ВМС се оказва изключително трудно. Но ние подкрепяме и ще подкрепяме, доколкото е възможно с нашите сили и средства, ВМС и неговото командване и лично командващия му.
 Адмирал Иван Добрев прави своето изказване и пожела на командващия ВМС контраадмирал Митко Петев попътен вятър и 7 фута под кила в плаването на българските ВМС.
След това бяха зададени различни въпроси, на които контраадмирал Петев отговори задълбочено. Накрая още веднъж кап. Методиев благодари на адм. Петев за изнесената лекция и отговора на въпросите ни.



Почетния председател на клуб "Военни моряци" адмирал от запаса Иван Добрев навърши 94 години. Клубът реши да отбележи този рожден ден на адмирала на 10 юни 2016 г. Събрахме се в ресторанта на един от нашите членове – капитан I ранг от запаса  Любчо Манов, който се намира в родната му къща, в Божурище. Гости на клуба и на рожденника бяха председателя на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов и неговият заместник и председател на Столичния съвет на Съюза генерал от резерва Златан Стойков. Тържеството бе водено от председателя на клуба кап.итан I ранг от запаса Георги Методиев.
 
 
Общата снимка пред ресторанта; Рожденика адм. Добрев и двамата генерали - Топалов и Стойков;
Общ поглед към масите; Адмирал Добрев бе явно в хубаво настроения.
  
Най-накратко животът и пътят на адмирал Иван Добрев е следния: Роден е на 25 март 1922 год. в с. Кичево, Варненско. През октомври 1944 год. влиза  във военното училище и завършва курс за дружинни командири, но след кратка служба в сухопътни подразделения преминава на служба в Черноморския флот. И много бързо след курсове във Военно-морското училище и в Школата за командири на ескадрени миноносци в Ленинград, СССР, поема по сериозния път на флотски командир – кораб, съединение и след Висшата военноморска академия в Ленинград – Флот. А от 1972 год. до излизането си в запас през 1991 год. е заместник министър на отбраната. Името на адмирал Иван Добрев се превърна в легенда за поколения военноморски офицери.
 
  
 Кап. I ранг Методиев откри тържеството и даде думата за поздравления; Ген. Топалов прочете поздравителния адрес и връчи подарък една книга; Наздраве за адмирала!; Ген. Стойков поздрави рожденика.
    
Първо си направихме обща снимка пред къщата, а след това седнахме на масите, наредени в двора на ресторанта. Капитан Методиев каза още веднъж повода за срещата и представи двамата гости. След това даде думата на генерал Топалов за първото приветствие. Той първо разказа за своите първи срещи с адмирал Добрев - като адютант на министъра на отбраната, двамата с армейски генерал Добри Джуров са отишли във Варна, за да го известят за назначаването му за заместник-министър на отбраната и че трябва да сдаде поста командващ ВМФ. И за следващите им срещи в последвалите години. След това прочете поздравителния адрес на и.д. директора на дирекция "Социална политика" към МО г-н Иво Антонов и връчи този адрес, а също и адреса от ЦС на СОСЗР. След кратка пауза думата бе дадена на генерал Стойков. Той каза, че за него първата среща с адмирал Добрев е била на неговото производство в звание "лейтенант", т.е. той на тази среща първо е бил все още курсант. Имали са и други срещи, но той все още е бил твърде млад, поради което срещите са били сравнително отдалеч. И му връчи поздравителния адрес на Столичния съвет.
Думата взе капитан Методиев. Той прочете поздравителния адрес на клуба и му връчи два малки подаръка: вратовръзката на клуба и една чаша за чай с морски елекемент - котва. След всички приветствия бяха вдигани наздравици за рожденника и основните пожелания от присъстващите бяха: "И да не забравяте, че сте ни поканили на 100-ния рожден ден!" Адмирал Добрев благодари за всички поздравления.
 
 
Поглед към масите; Кап. I ранг Димитров поздрави адм. Добрев със стихотворението на А.С. Пушкин "К морю"; Кап. I ранг Методиев прочете поздрава на клуба и връчи подаръците - клубна вратовръзка и чаена чаша с котва.
   
След това тържеството премина в разговори и хубав обяд, приготвен в ресторанта - скара, черноморска риба (както се полага в един ресторант на моряк). Поради завалелия проливен дъжд се преместихме в стаите на ресторанта. Тържеството премина и завърши в приятно настроение.


Преди 100 години, на 25 май 1916 год., на кея в пристанището "Евксиноград", е вдигнат за първи път българският военноморски флаг над подводницата "Подводник № 18". Това е получената от германските ВМС подводница "SM UB 8" ("UB-8"), от типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I. Неин пръв командир е лейтенант Никола Тодоров - уволнен в запаса със звание капитан II ранг, помощник командир е мичман I ранг Иван Вариклечков - бъдещият контраадмирал и дубльор-командир е лейтенант Георги Славянов.

По този повод Съюзът на подводничарите в Република България (СПРБ) на днешния ден - 25 май 2016 год. организира две мероприятия. Основното е било във Варна, на кея в Евксиноград, където е домувала подводницата. Там преди няколко дни е монтирана паметна плоча, а днес тя е била тържествено открита. Фоторепортаж за монтирането й може да се види в е-Морски вестник, а репортажа за тържеството на откриването й - пак в е-Морски вестник.
 
 
Горе - Паметната плоча пред дома на кап. II ранг Никола Тодоров и
Снимка от монтирането на плочата на кея в Евксиноград (източник - е-Морски вестник)
Долу - две снимки от откриването на плочата в Евксиноград (източник - е-Морски вестник)

Второто събитие бе в София - полагане на венец от името на СПРБ пред паметната плоча на първия командир на подводницата - кап. II ранг Никола Тодоров. Плочата бе монтирана по инициатива на СПРБ пред неговата последна квартира (София, ул. "Хан Аспарух" № 66) и открита преди 6 години, на 30 юли 2010 год. Репортаж за откриването й може да видите в този блог, а също и в е-Морски вестник. За съжаление, поради късното известие от Варна за това полагане на венеца, военноморската общественост в София не успя да се организира и да присъства. На полагането бях само аз (кап. I ранг о.з. Румен Тотев), съпругата на внука на кап. II ранг Тодоров Румяна Хаджова и синът й Димитър Хаджов. За съжаление внукът на кап. II ранг Никола Тодоров - проф. д.т.н. Климент Хаджов бе служебно зает в командировка извън София.


На 18 май 2016 год., сряда, от 18.00 часа в зала № 1 на ЦВК ще се състои представяне на стихосбирката "ВРИЧАНЕ" на Божидар Славов.
Кап. I ранг Божидар Тодоров Славов завърши своята кариера в армията в състава на Военната киностудия. Той бе един от активните участници при създаването на АВМУ-секция София преди 15 години и бе в състава на първия Управителен съвет на секцията. Той най-активно работеше в съвета и ръководеше събранията на секцията, на които се изнасяха различни материали, свързани с историята на Флота. Но преди 12 години, през м. декември 2002 год. той внезапно почина.

Книгата с негови стихове е събрана от съпругата му, Момяна Славова, и е издадена този месец в гр. Варна.

УС на АВМУ-секция София кани всички членове на Асоциацията и други, които познаваха Славов и го ценяха


На 27 април 2016 год. пред клуба "Военни моряци" към Столичната организация на СОСЗР проф. д-р Петко Ганчев изнесе лекцията "Геополитически преглед на съвременния свят. Евроазиатския проект. Групировката БРИКС".
Председателят на клубния съвет кап. I ранг о.з. Георги Методиев откри събранието на клуба.
Проф. Петко Ганчев изнася лекцията си.

В лекцията си проф. Ганчев разгледа по изключително интересен начин и много увлекателно редица възлови моменти и тенденции в съвременния свят. Особено внимание той обърна върху геополитическите процеси, които текат в и около Европа. И в тази връзка обърна внимание на Евроазиатския проект, въззараждащ се около Русия - на първо място, но заедно с Китай, Индия и няколко азиатски постсъветски републики. А накрая обърна вниманието ни и към съдаващата се групировка от страни, известна с наименованието БРИКС, показващо страните Беазилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка (РЮА).
Присъстващите членове на клуба слушат лекцията. Проф. Ганчев показва последната си книга "Философия на българската история". Обща снимка в края на събранието ни.

След лекцията проф. Ганчев отговори на зададените му въпроси. В изказванията си моряците изразиха удовлетворението си от лекцията, изнесена от проф. Петко Ганчев.
кап. I ранг о.з. Румен Тотев
член на клуба
Професор Петко Ганчев е доктор на философските и доктор на политологичните науки. Работи основно в областта на философията на историята, философията на икономиката, футурологията, социалната екология, геополитиката, теорията на международните отношения, глобалистиката. Автор е на повече от 30 монографии, а така също и над 500 научни и научно-популярни труда. От 2005 до 2009 год. Извънреден и Пълномощен посланик на Република България в Република Беларус.




На 1 април 2016 год. се навършиха 48 години от преждевременната кончина на инженер капитан-лейтенант Неделчо Стоянов Великов. Коварната болест отне живота на талантливия инженер-корабостроител когато той бе само на 35 години!
 
Роден е на 31 юли 1933 г. в село Марково, Новопазарска околия, Шуменска област в семейство на железничар. Всички образователни нива до 1949 год. завършва с пълно отличие. Тогава той кандидатства за кадет в Народното военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“, Варна, където е приет в 49-ти кадетски випуск. През 1952 год. завършва с пълно отличие курса и е изпратен за обучение в Корабостроителния факултет на Висшето военноморско инженерно училище „Ф.Э. Дзерджинский“, Ленинград. След 5 години се дипломира със златен медал. Дипломната му работа е била посветена на проектирането на подводница, във връзка с което е бил единственият курсант-чужденец допуснат в специализирано конструкторско бюро в Кронщад.
Завръща се в България и е назначен за конструктор в конструкторското бюро на ремонтния завод на ВМФ „Флотски арсенал“, Варна (понастоящем „ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал“, Варна). През 1958 год. постъпва като преподавател по дисциплините „Хидродинамика“ и „Теория и устройство на кораба“ в преименуваното вече Висше народно военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“, Варна.
За съжаление едва ли има друго инженерно образование у нас, което да е било откривано и закривано толкова пъти, както корабостроителното! Тъй като неговата история не е обект на тази статия, тук ще споменем само, че във ВНВМУ „Н.Й. Вапцаров“ през 1959 год. започва обучението на инженери-корабостроители. При създаване на катедра „Корабостроене“ Неделчо Великов е назначен за началник на катедрата и става главният организатор по подготовката на четири випуска инженери-корабостроители (от 1959 до 1967 год.).
На тази ключова позиция за корабостроителната специалност във ВНВМУ „Н.Й. Вапцаров“, Варна той е принуден да преодолява много трудности. Заради почти несъществуваща приемственост в корабостроителното образование у нас във ВНВМУ „Вапцаров“ липсват необходимите хабилитирани преподаватели по основните дисциплини, специализирани учебни лаборатории, учебници и пособия. При тези трудни условия Неделчо Великов успява да привлече преподавателски кадри по специалните корабостроителни предмети главно всред водещите инженери-корабостроители, които заедно с него и увлечени от неговата енергия осигуриха високо професионално равнище на обучението на курсантите. Благодарение на неговата неуморна организаторска дейност те стажуваха няколко месеца в производството и конструкторските бюра на корабостроителните заводи във Варна, Бургас и Русе, имаха и плавателна практика на корабите от Параходство „Български морски флот“. Без съмнение, този вид обучение запознаваше курсантите с практическите проблеми на проектирането, строежа и експлоатацията на кораба. Също така, тъй като на български език по това време почти не съществуваше инженерна корабостроителна литература, Великов информираше обучаемите за наличната литература на руски език и им препоръчва кои книги са най-подходящи за тях. Затова, без преувеличение може да се каже, че повечето курсанти-корабостроители, при завършване на обучението си във ВНВМУ притежаваха солидна колекция от книги по своята специалност. Може би не е известен фактът, че той дори организира посещение на група курсанти-корабостроители в опитния басейн на Одеския институт за инженери на морския флот. И това е по времето, когато Институтът по корабна хидродинамика във Варна още не беше открит, а и навярно още никой не е мечтаел за неговото създаване!
Към всичко казано за организаторската дейност на капитан-лейтенант инженер Неделчо Великов трябва да се добави и неговата дейност като преподавател по основните корабостроителни предмети. Тези, които са слушали увлекателните му лекции по „Теория на кораба“, сигурно си спомнят за това, че всяко качество на кораба (ходкост, устойчивост, клатене и т.н.) бяха изучавани задълбочено в шест последователни семестъра. Освен високия професионализъм, с който той преподаваше, трябва да се спомене и младежкият му ентусиазъм. Великов обичаше корабостроителната професия и правеше всичко, което зависи от него, за да предаде любовта към професията на младите курсанти. По-късно много от неговите ученици станаха водещи инженери и допринесоха за успехите на българското корабостроене.
През 1968 год. инженер капитан-лейтенант Неделчо Великов защитава кандидатска дисертация в Ленинград на тема „Водометен движител за торпедо“, но не успява да получи научната степен поради внезапната му кончина.
За човешките качества на Н. Великов също може да се говори много. Дори само последният етап от неговия кратък живот е достатъчен, за да ги илюстрира. Когато постъпва в болницата в Разград се подлага на експеримент за откриване на ракова ваксина. Той е познавал цялостното развитие на болестта си и е казвал на брат си Христо Великов (инженер капитан I ранг, сега пенсионер): „По-добре да бъда в помощ на науката отколкото да умра безславно“.
Да, инженер капитан-лейтенант Неделчо Великов не ни напусна безславно. Споменът за него е жив в сърцата на неговите възпитаници и така трябва да остане в паметта на Морското училище. Той не трябва да бъде забравен!
доц. инж. Любен Иванов,
възпитаник на 78-ми випуск на Морско училище,
от първия випуск по специалността „Корабостроене“
Авторът сърдечно благодари на брата на инж. кап.-лейт. Неделчо Великов – инж. кап. I ранг Христо Великов от випуск 77, на своите колеги Стефан Горанов от випуск 78, Здравко Станчев от випуск 79, Михаил Бояджиев и Костадин Йосифов от випуск 80 на Морското училище и инж. Иван Алексиев, възпитаник на Университета в Росток (Техн. фак.), ГДР, за оказаната помощ при написване на тази възпоменателна статия.
Публикувам тази статия за да си спомним за този талантлив преподавател, а тези които не са имали удоволствието и честта да слушат неговите лекции - да научат за него. Струва ми се че наближаващото тържествено отбелязване 135-тата годишнина на Морско училище е добър повод за това. Лично аз го помня като един от добрите преподаватели в нашия випуск.



А

П Р О Г Р А М А

за честване на 135 години от основаването на
ВВМУ„Н. Й. Вапцаров“
на 14.04.2016 г., четвъртък, в гр. София
9.30-10.00  Церемония по полагане на венци в памет на Н. Вапцаров. Централни Софийски гробища парц. № 79. Тръгване с автобус от площад "Ал. Невски" в 9.00 часа;
11.00-11.30  Полагане на венци в музей „Гарнизонното стрелбище“;
16.00-16.30  Водосвет в храм „Св. Вмчк. Георги Победоносец“;
16.30-17.00 Тържествено шествие от храм „Св. Вмчк. Георги Победоносец“ до Централен военен клуб;
17.30-20.00  Тържествено събрание-концерт – Централен военен клуб – концертна зала:
●        Посрещане на бойното знаме на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“;
●        Слово на Началника на  ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“;
●      Заповед на Началника на ВВМУ за награждаване на заслужили деятели на       морското образование;
●        Приветствия на официалните гости към личния състав на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ по случай празника;
●        Изпращане на бойното знаме на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“;
●        Концерт на Ансамбъла на Българската армия;
●        Коктейл от името на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище – секция София - Тържествена зала.
 

Управителният съвет на АВМУ-секция София призовава всички моряци да посетят масово мероприятията. Изключение - по молба на командването на ВВМУ, полагането на венци и цветя на гроба на патрона на ВВМУ - Никола Вапцаров, ще бъде в по-тесен кръг поради ограниченото място
УС също така кани и всички граждани на София, които подкрепят морското образование и морската идея, да посетят мероприятията.




По повод на публикации в социалните мрежи и лични наблюдения на членове на Асоциацията, а така също във връзка с отбелязване на 135-та годишнина от основаването на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, на заседание на УС на АВМУ-секция София на 28.01 т.г. беше подета инициатива за възстановяване на сградата на Рибарското училище, по късно на Морско училище, на остров „Кирил“ (известен сега като „Св.Св. Кирик и Юлита”) в Созопол.

Историята на тази сграда съвсем накратко е следната: По инициатива на правителството на Ал. Стамболийски през 1921 год. е приет „Закон за рибарството“, а през 1924 год. от правителството на Ал. Цанков е приет „Закон за практическото рибарско училище“, в които закони се регламентира дейността на Рибарското училище. Първият камък на училището на острова е положен през 1925 год. и то е завършено през 1930 год. До 1933 год. там се помещава Рибарското училище, от 1934 до 1940 год. там се намира Морското училище. След 1945 год. острова е обявен за военно пристанище и там се разполагат различни военно-морски части. През 2005 година те се изтеглят във ВМБ-Бургас (Атия) и острова се оставя в разпореждане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2010 год. сградата на училището се предоставя на Министерството на културата. Тук ще добавим, че още през 1965 год. острова е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резервата „Созопол“. От 2011 год. на острова се помещава „Базата на граничните кораби“, но те използват малка част от острова, само най-южната част в основата на вълнолома – останалата част от острова, вкл. и сградата на училището е напълно запусната.
 
 
Остров "Св.Св. Кирик и Юлита" и Рибарското училище (Морското училище) в периода 1930-1940 години


С любезното съдействие на съпругата на колегата Веско Чуклев, на 24.02 т.г. беше проведена среща на представители на УС начело с председателя ни вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев и представителя на ВВМУ капитан I ранг о.р. Тодор Йотов със зам.-министъра на културата доц. д-р Бони Петрунова, на която беше изразена загрижеността ни от продължаващото се рушене на сградата. Поставихме проблема пред Министерството на културата, тъй като от 2010 год. сградата е под неговата юрисдикция, с надеждата, че с колективните ни усилия той може да бъде разрешен.

За наша приятна изненада зам.-министър д-р Петрунова беше подготвена за срещата с материали по казуса и изрази готовност и добронамереност за стартиране на поредица от проучвания, срещи и разговори с различните ангажирани с проблема хора и институции, в т.ч. археоложката по разкопките на острова Кръстина Панайотова, директора на НИМ д-р Божидар Димитров, кмета на Созопол Панайот Рейзи, Дирекцията по опазване на културните паметници и др. Предвижда се да бъде формирана работна група от представители на заинтересованите страни на принципа на държавно-общественото начало, където да се обмислят и обсъдят въпросите относно идейния проект за възстановяването на сградата, намирането на средствата, избора на архитект и др. Много важен момент в процедурата е да се предложат идеи за какво да се използва обекта – като музей, музейно-архитектурен комплекс, туристическа дестинация, опция за провеждане на културни, научни, студентски и ученически мероприятия (семинари, конкурси, фестивали) и други.
  
Остров "Кирил" и сградата на Училището в периода 1970-2010 год.:
1. Остров Кирил след напускането на ВМС-формированията около 2005 год.; 2. и 3. Сградата на училището като щаб на 10 БРТКА; 4. Сградата на училището около 2006 год.


Договорено беше на 13.04. да се проведе нова среща със зам.-министър д-р Петрунова за да се информира и оцени извършеното, на която ще участва и началника на ВВМУ проф. д-р капитан I ранг Боян Медникаров.

Получихме съобщение от г-н Кирил Арнаутски, председател на Фондация „Созопол“, който изразява готовност за съвместна работа по тази инициатива. Очакваме подкрепа и от командването на ВМБ-ВМС с командир комодор Мален Чубенков, който е информиран за тази инициатива.
 
Сградата на Училището сега - 2013-2015 год.


За да бъде реализирана инициативата е необходимо да се създаде подходяща среда за мобилизиране на всички възможни ресурси за разработването на конкретни идеи за действие, които да предложим на Министерство на културата. Във връзка с това УС на АВМУ очаква от членовете си пълна подкрепа на идеята и предложения, които можете да отправяте към УС на АВМУ-секция София, в т.ч. лицето за контакт е зам.председателят на УС кап. I ранг о.р. Цветан Джанабетски (e-mail: cecodjan@yahoo.com и GSM – 0887-633-242).

Управителният съвет на АВМУ-секция София обявява, че на 13 януари 2015 год. в 18.00 часа в ЦВК зала № 1 ще се състои редовното годишно отчетно събрание на секцията.
В края по случай годишнината от основаването на Морско училище ще има малък коктейл за приятелски разговори.

УС се надява, че събранието ще бъде масово посетено.

През миналата година (2015 год.) се навършиха 10 години от смъртта на изтъкнатия преподавател, учен, изобретател, военноморски офицер - човека - капитан I ранг доц. д-р Цветан Папазов. По този повод в края на миналата година група възпитаници на ВВМУ "Н.Й. Вапцаров" се събраха и решиха да съберат в книжка спомени за него - Нашия Преподавател Цветан Папазов. Пиша Нашия Преподавател, защото за него всичко трябва да започва с главна буква... В процеса на събиране на спомени се включиха и преподаватели в Морско училище, работили заедно с него в катедра "Теоретична механика", другите "механически" катедри, а и не само от тях. Почнаха да се търсят и негови трудове и статии - и поради това издаването на тази книжка се забави.
Една от популярните снимки на капитан I ранг доц. д-р Цветан Папазов
   
Но някои решиха и започнаха да пускат в интернет своите спомени. Първи известен на мен материал пусна кап. I ранг о.р. проф. д-р инж. Илия Пеев - завършил ВВМУ по специалността "корабен механик за ВМС", дългогодишен преподавател по "Военна психология". С този спомен започвам да пускам материали за капитан I ранг Папазов и ще продължа да пускам всички получени материали. Затова съм поставил в заглавието - Част I.

СПОМЕНИ ЗА НАШИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ТЕОРЕТИЧНА МЕХАНИКА
ОТ ВВМУ „Н. Й. ВАПЦАРОВ” КАПИТАН I РАНГ ДОЦ. Д-Р ЦВЕТАН ИЛИЕВ ПАПАЗОВ –
УЧЕН, ИЗОБРЕТАТЕЛ, ИЗПИТАТЕЛ, ПЕДАГОГ И ДУШЕВЕД
статия на кап. I ранг о.р. проф. инж. Илия Петров Пеев
 
Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.
Плутарх

Ако всички преподаватели осъзнаят, че именно качеството на мисловния процес, а не фабрикуването на верни отговори е мярката за образователен растеж, то ще се случи нещо съвсем малко по-различно от революция в обучението.
Джон Дюи

Добрите учители са чудесни. Те променят живота на хората. Ние се нуждаем от тях. Проблемът е, че повечето училища не обичат добрите учители. Те са организирани така, че да ги смажат, да ги „бюрократизират“ и да ги усреднят.
Алберт Айнщайн

Изразените мисли на Плутарх, Джон Дюи и Айнщайн за преподавателите с най-голяма сила се отнасят за нашия преподавател по Теоретична механика във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” от 1951 г. до 1976 г. капитан I ранг доц. д-р Цветан Илиев Папазов (21.04.1927 г. – 27.04.2005 г.), чието име сред възпитаниците на Морско училище е обвеяно със слава, митове и легенди. Той остана в съзнанието на курсантите, които имаха привилегията и щастието да се обучават при него, като ярка и сложна личност, извисена като звезда в ноосферата (сфера на разума) със своя интелект и честност, кристална морална чистота, излъчваща харизматичност, доброта, емпатия, непресъхваща творческа енергия и иновативен дух.

Ключовата дума в неговата личностна и професионална характеристика беше Любовта – неизчерпаемата любов към обучаемите, колегите, морската наука и морските изобретения, морето, флота, корабите и машините.

Споделените лични спомени за капитан I ранг Папазов се отнасят за времето, когато бях курсант във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и дипломант в катедра „Техническа механика” (1967-1972). В спомените си отразявам и онова, което сме си споделяли съвипускниците от 27 рота за капитан I ранг Папазов, който за една немалка част от нас беше кумир, а той беше кумир и за много други випуски на Морското училище.

По случай 125-та годишнина на Морско училище, на 20 май 2006 г. бе открита Алеята на преподавателя във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, в която капитан I ранг доц. д-р Цветан Илиев Папазов е удостоен и увековечен със стела (барелеф).

Да се пише за личности като капитан I ранг доц. д-р Цветан Илиев Папазов е не само въпрос на изключителна голяма отговорност, но това е преди всичко много трудно, а съществуват и рискове. Затова и досега никой не се е наемал да напише статия или книга за него, а желание за това имаше сред много негови възпитаници, колеги и приятели. Много често, когато разговаряхме за него, се „навивахме” да напишем нещо и взаимно се подканяхме, но всичко свършваше до там и добрите намерения оставаха до следващата среща.

В спомените ми липсват данни за научните изследвания и експерименталната дейност на капитан I ранг Папазов, тъй като не съм участвал с него в научни екипи, а освен това аз съм бил курсант, а той беше преподавател и съществува една естествена и непреодолима дистанция в познанията и времето, независимо, че той се държеше много свойски и много близко с нас.
Затова моля да бъде простен от читателите, ако съм пропуснал нещо или неволно съм допуснал някъде грешка и неточност в изказа.

Стремил съм се да разкрия поне една малка част от онова обаяние, което излъчваше капитан I ранг Папазов като човек, педагог и учен, сред курсантите и колегите си, които още говорят за него с възхищение и благоговение. Опитах се да потърся влиянието и силата на Педагогическата система, която той прилагаше и непрекъснато развиваше. С тази своя, условно нека да я наречем, Папазовска педагогическа система, той привличаше слушателите в неговите аудитории и ги магнетизираше. Ние слушахме в захлас онова, което той искаше да ни каже, а материята, която той преподаваше, беше сложна материя.

Изпитвахме чувство на неудовлетворение, когато по служебни причини се налагаше да отсъстваме от неговите лекции и след това се интересувахме какво е казал в часовете капитан I ранг Папазов.

Ще запомня капитан I ранг Папазов с неговата сияйна, лъчезарна и добродушна усмивка, която не слизаше от лицето му и издаваше неговата природна доброта, финото му чувство за хумор и характерната за него елегантна ирония и самоирония. Те никого не нараняваха, а по-скоро изцеляваха и подтикваха към катарзис. Без да си кривим душата, при него също понякога, макар и много рядко, се случваше някой от аудиторията да се подаде на „курсантския синдром” – заспиване в час, вследствие на огромното физическо и психическо натоварване и динамиката на живота във военното училище. Тогава бащински и добродушно капитан I ранг Папазов му казваше: „Спи, млади момко, спи! Сънят изглажда бръчките по лицето и по мозъка!”. Лекционната зала сякаш се взривяваше от курсантския смях, който си изиграваше своята катарзисна роля и ни даваше своите уроци. „Удостоеният” с такава нежна ирония курсант трябваше да е ужасно уморен, за да отпусне повторно „морна душа и тяло” и да си позволи за втори път да заспи по време на негова лекция. Останалите курсанти пък не искаха да бъдат обект на такова „специално” внимание на любимия ни преподавател.

В нашата рота най-много сме търсили двама офицера (разбира се, имаше и други), когато застъпваха дежурни по училище и след вечеря ги канехме на разговори в класните стаи на 27-ма рота. Това бяха капитан I ранг Стефан Донев, преподавател по Политикономия, и капитан I ранг Папазов, преподавател по Теоретична механика. Когато идваха при нас, ние не искахме разговорите с тях да свършват, защото научавахме толкова много неща, колкото не можем да научим по никакъв друг начин, и тези познания ни останаха за цял живот.

На срещите на випуска още си спомняме и коментираме нашите срещи с тези прекрасни хора – с много възхищение, с малко тъга и нескрита носталгия по отминалото златно време във Флотската Алма Матер, в която израснахме като Вапцаровци! На това ни научиха десетките наши любими преподаватели, бих казал плеяда от преподаватели, отдадени на каузата, ценностите и идеалите на Морското училище, за което сме им много благодарни и признателни!

Когато оценяваме от дистанцията на времето какъв преподавател беше капитан I ранг Папазов и какво ни даде за петте години (1967-1972) обучение в Морското училище, ние продължаваме да се питаме: Какво той успя да ни даде в учебно-възпитателния процес? Отговорът на този сложен въпрос е много лесен. Природата сякаш беше дарила щедро мисълта и преподавателската дейност на капитан I ранг Цветан Папазов. Нека да се опитаме да видим как те се проявяваха в дейността на капитан I ранг Папазов като наш любим преподавател по Теоретична механика.

Верен на Европейския девиз „Образование през целия живот”, капитан I ранг Папазов най-много време е отделял на непрекъснатата самостоятелна работа и самостоятелното творческо търсене. Неговата памет и работоспособност бяха пословични, както и академичната му вглъбеност и концентрация. Благодарение на тях той с лекота умееше да прониква в същността на най-сложните процеси и явления в природата, обществото и човека, умееше като никой друг да ни ги обяснява на разбираем за нас език, като убедително и аргументирано разкриваше сложните взаимодействия, принципи, закони и закономерности в Микросвета и Макросвета.

С възхищение сме слушали неговите лекции, в които ни разкриваше принципите и законите на математиката, физиката и механиката, философските закони, принципите и законите на обществото и човешката психика. Не само това – той разкриваше симбиозата и хармонията между тях и умееше да ни я представи по ясен за нас начин.

Капитан I ранг Цветан Папазов владееше математиката до виртуозност и това не бе самоцелно. С присъщото си педагогическо майсторство в своите лекции той умело и увлекателно трансформираше познанията по математика в знания за теоретичната механика, а от там – в препоръки и изводи за добрата морска практика. Изпитите при него по „Теоретична механика” също започваха и завършваха с математика. В хода на моето изследване за капитан I ранг Папазов имах възможността да се запозная с някои негови публикации в списание „Корабостроене и корабоплаване”, които изцяло са базирани на математическата наука.

Този метод на капитан I ранг Папазов за превеждане абстрактния език на статиката, кинематиката и динамиката чрез математиката в прагматичния език на морската практика, бих го нарекъл педагогическият метод на Папазов, оказваше силно въздействие не само върху нашето въображение и образование, но и върху нашето възпитание и израстването ни като личности. Капитан I ранг Папазов ни променяше като хора, като разкриваше пред нас все нови и нови хоризонти в морската наука. Със своя Папазовски стил на преподаване той ни убеждаваше, че без солидна фундаментална теоретична подготовка по математика, физика и механика не можем да израснем като машинни инженери и корабни механици. Именно за това като курсанти ние гальовно и с любов го наричахме Папаза, а самото произнасяне на името му бе сякаш някакъв акт на свещенодействие. С такова свещенодействие флотските офицери продължават да произнасят името му и днес.

По времето, в което ни преподаваше капитан I ранг Папазов, у нито един от нас, неговите възпитаници, не са стояли въпросите: Нужна ли е толкова много теория за морския офицер? Трябва ли ни фундаментална теоретична подготовка? За какво пък ще ни трябват математиката и физиката на кораба?

Защо беше така?

Защото капитан I ранг Папазов беше събрал в себе си най-хубавите традиции в преподаването на фундаменталните теоретични дисциплини, които са в основата на морското дело, и ги съчетаваше с актуалните научни достижения от своето време. Защото той беше не само преподавател, а и учен, изобретател и рационализатор, конструктор, творец.

Капитан I ранг Папазов не само ни преподаваше Теоретична механика, а ни учеше да разбираме сложния свят на машините и корабите, даваше ни съвети как да се грижим за тях. Когато слушахме в захлас лекциите на капитан I ранг Цветан Папазов по Теоретична механика със сложните формули, уравнения, дименсии и диаграми, ние се вълнувахме от неговите вдъхновяващи увлекателни разкази за Машината. Той с нескриван възторг ни представяше Машината като жив организъм, роден от симбиозата на човешкия интелект и трансформацията на енергията, синергетичната връзка между Статиката, Кинематиката и Динамиката

Като преподавател и първи ръководител на катедра „Техническа механика” капитан I ранг Папазов успява да установи прекрасни междуличностни отношения в катедрения колектив, основани на честността и доверието, взаимопомощта и сътрудничеството, откритостта, морала и човещината. Това е много актуално и днес. Един от фундаменталните уроци и съвети към ръководителите на катедри и катедрените колективи, които ни остави капитан I ранг Папазов, е: В катедрата трябва да витае дух на добронамереност и загриженост за развитието на академичния състав, а ръководителят на катедрата да дава личен пример на почтеност, етичност, честност, доброжелателност, законност и да стимулира професионалното и личностното развитие на преподавателския състав. За катедра „Техническа механика” това не беше едно обикновено пожелание, а действителен факт, в който ние като курсанти се убеждавахме, като гледахме преподавателите от катедрата как се уважават един на друг и същото уважително отношение имаха и към нас, техните обучаеми. Особен акцент капитан I ранг Папазов поставя на моралните ценности в катедрата и това е напълно обяснимо – моралът не е от вчера. Времето убедително доказа, че утвърденият от капитан I ранг Папазов стил на работа и ръководство на катедра „Техническа механика” е печелившият, иновативният и перспективен стил на бъдещето.

Това са моите курсантски спомени за капитан I ранг Цветан Папазов като наш любим преподавател.
 кап. I ранг о.р. проф. инж. Илия Пеев 

През 2016 год. ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" ще отбележи 135 години от своето създаване. Тази годишнина - създаването на най-старото техническо учебно заведение в България ще бъде отбелязана с празници. Естествено във Варна - градът в който се помещава морската Алма-Матер вече 109 години, но и в българските градове, където има секции на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище. Това са градовете Русе, Бургас и Созопол, София и Ловеч - при това не бива да забравяме, че Русе е градът, в който е положено началото на ВВМУ - "Машинна школа" при "Дунавската флотилия и Морска част" в град Русе.
Празниците ще бъдат проведени по градове в следният ред:
1. В Русе - на 15 януари 2016 год. 
2. В Ловеч - на 26 февруари 2016 год.
3. В Бургас и Созопол - на 18 март 2016 год.
4. В София - на 15 април 2016 год.
5. Във Варна - от 14 до 20 май 2016 год.
 
В Русе, Ловеч, Бургас и Созопол и София празниците ще протекат по един и същи сценарий: с военен ритуал ще бъдат положени венци пред определени паметници в съответния град и тържествено събрание-концерт за местната общественост. Ще уточня мероприятията в София: ще бъдат положени венци пред гроба на патрона на Морско училище - Никола Вапцаров - в 10.00 часа в Централните Софийски гробища и в музея "Гарнизонно стрелбище" - лобното място на Вапцаров в 11.00 часа; в 15.00 часа в катедралния храм "Св. Георги" ще бъде проведена литургия; тържественото събрание-концерт ще се проведе в Концертната зала на Централния военен клуб от 17.30 часа, който ще завърши с кратък коктейл.

Естествено във Варна програмата за честването е най-богата. Освен мероприятията през седмицата 14-20 май ще се проведат и: Международна курсантско-студентска научна сесия – на 23 и 24 март, Международната научно-приложна конференция „Мениджмънт на иновациите” – през м. юли. В празничната седмица ще се проведат: Лекоатлетическа щафетна обиколка на бившите сгради на училището - 14 май; Съвместно компютърно подпомагано учение - 16-19 май; Откриване на изложба в училището „Лични документи, издавани от морската образователна система” - на 17 май; Втора международна научно-практическа конференция „Съвременни технологии в офшорната индустрия” - 18-19 май.
Апогеят на честванията ще бъде на 20 май в морската столица. По улиците на града ще има шествие на знамената на морските академии, с които нашето училище си партнира, венци и цветя ща бъдат положени пред Паметника на Никола Вапцаров, ще бъдат открити нови барелефи в Алеята на преподавателя в района на училището. Вечерта във Фестивалния и конгресен център е тържественото събрание-концерт, посветено на 135-ата годишнина от създаването на Морското училище. Очаква се на този ден във Варна да бъдат и делегациите от чужбина, отзовали се на поканата за участие в празника.

Ръководството на ВВМУ "Вапцаров" кани своите възпитаници за участие в тържествата във всички градове. Ръководството на АВМУ-секция София се присъединява  към тази покана и призовава за участие не само в празника в София, но и в останалите градове.


Преди 2 часа чух по TV7 новината, че кап. Светлозар Собаджиев е пристигнал в България на 1 септември късно вечерта. И е вкаран в Софийския затвор. Очаква се прехвърлянето му във Варна. Ето я новината от TV7.

За мое съжаление, аз исках да получа информация за пристигането на кап. Собаджиев в София и да организираме посрещането му. Но това е станало при пълно затъмняване на новината и не успях да направя това. Съжалявам!!
Това е голямата новина, която приятелите и колегите на капитана чакаха вече 4 години и 5 месеца. Разбира се, това е новина, но ние чакаме и друга новина. Новината, че Президентът на България Росен Плевналиев подпише указ за помилване на кап. Сонаджиев. ЧАКАМЕ !! Трябва да се подеме кампания за настояване пред президента да осъществи по-бързо това действие.


     По повод на разискванията относно идеята да се построи Паметник на моряка във Варна, във Варна е създадена инициативна група с председател к.д.п. Орлин Станчев, която събира всички мнения от морската общественост в града и от страната. Тя предлага да се проведе по-широко обсъждане на резултатите от проведения конкурс през м. май т.г. Вследствие на това инициативната група е изпратила "Обръщение" до кмета на гр. Варна, г-н Иван Портних. В края на обръщението инициативната група предлага на г-н Портних да се проведе среща между него и членовете на инициативната група.
     Изводите и предложенията в това обръщение в голяма степен съвпадат с нашето "Мнение", подписано от председателите на УС на „Асоциацията на възпитаниците на Морско училище“ – секция София, клуб „Военни моряци“ към СОСЗР-София и „Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство“ и публикувано в този блог на 31.VIII.2015 г. Нашето "Мнение" също бе изпратено до инициативната група, а също и до над 40 човека, които според нас трябва да имат отношение към "Паметника на моряка". Вследствие на това получихме отговор от зам.министъра на културата, г-жа доц. д-р Бони Петрунова, от началника на щаба на отбраната вицеадмирал Румен Николов и от директора на дирекция "Операции и подготовка" в щаба на отбраната комодор Кирил Михайлов. Тези отговори също бяха изпратени в инициативната група.
     За сведение на нашите членове тук помествам копие на "Обръщението", което получихме от члена на инициативната група, кап. I ранг о.з. Валентин Димитров.



кап. I ранг о.з. Румен Тотев,
председател на КС "Военни моряци"

П


Група от клуб „Военни моряци“ при СОСЗР-София в състав от 16 човека, ръководена от председателя на клубния съвет кап. I ранг (з) Румен Тотев (т.е. аз, пишещият тези редове), от 16 до 18.IX.2015 г. посетихме ВМБ-Бургас. В групата бяха адм. (з) Иван Добрев, почетен председател на клуба, мич. I ранг (з) к.д.п. Атанас Илев, председател на СВВНВУ ШЗО и РВГ, но и член на нашия клуб и нашите гости – в.адм. (р) Минко Кавалджиев, председател на УС на АВМУ-секция София, ген. (р) Златан Стойков, председател на Столичния съвет на Съюза и неговия заместник ген.м-р (з) Петко Драгоев. Благодарение на разрешението на Министъра на отбраната и на Началника на ИА „ВК и ВПД“ к.адм. (р) Валентин Гагашев, пътуването с добър микробус бе изключително приятно.
В Бургас пристигнахме рано след обяд, където се състоя първото планирано мероприятие – среща с ръководството на областната и градската организация на СОСЗР и членове на Съюза. Тя бе организирана от председателя на областния съвет кап. I ранг (з) Милан Миланов заедно с председателя на общинския съвет на гр. Бургас бр.ген.(р) Васил Джелебов в Гарнизонния клуб. Там ни посрещна к.адм. (р) Симеон Цеков, началник сектор „ПД“ при отдел „Югоизточен“ на ИА „ВК и ВПД“. На срещата присъстваха председателя на морския клуб „Маяк“ към Бургаската общинска организация на Съюза кап. I ранг (з) Цветан Жеков и председателят на градския съвет на СВВНВУ ШЗО и РВГ кап.л-т (з) Стоян Шахларски. Кап. I ранг Миланов разказа за задачите, стоящи пред областното ръководство на Съюза и тяхното изпълнение. Той отбеляза, че има много неща, които им пречат. Много често не могат да намерят добър контакт с ръководството на Министерството на отбраната, обикновено те са съгласни с направените предложения, но след това не следват действия, подпомагащи тяхното изпълнение. За съжаление, това е в контраст с практиките на подобните нам съюзи в редица други страни, в това число и членки на НАТО. Подобно бе изказването и на бр.ген. Джелебов. След това думата взех аз и разказах за дейността на клуба „Военни моряци“ в София, но споменах накратко и за работата на секцията в София на АВМУ. Основно разказах за подетата инициатива за подкрепа на морската общественост във Варна против изграждането на „Паметник на моряка“ по одобрените проекти и на предложеното засега място в началото на вълнолома. След това имаше още няколко изказвания на колеги както от Бургас, така и от София. От тях ще отделя изказването на ген. Стойков, който разказа за започналите разисквания в ЦС на СОСЗР и в Столичната организация за намиране на верния път за единение на военно-патриотичните организации в страната.
Кап. I ранг Милан Миланов пред събралите се в залата на Гарнизонния клуб в Бургас
Бр.ген. Васил Джелебов говори на срещата и изказването на ген. Златан Стойков
Мич. I ранг Атанас Илев и един от колегите от Бургас

След завършване на тази среща бяхме поканени от кап. I ранг Цветан Жеков да посетим новооткрития клуб на моряка-ветеран в Бургас. Той каза, че там често се провеждат срещите на клуб „Маяк“, но там са и сбирките на Съюза на морските ветерани в Бургас с председател Димитър Кочев, механик от гражданския флот. И те двамата са решили да ни поканят на среща при тях. И тази среща премина топло и сърдечно, като среща на стари другари-моряци. Казахме, че е много добре да се организират и провеждат срещи на моряците от различните градове на Родината ни. Където и да са моряците – край морето или в другите градове и села на България, те в кръвта си остават винаги моряци и винаги ги боли от разрухата на военния флот и моряшкия бизнес – корабоплаване, корабостроене, морски и океански риболов и океанографските изследвания.
Председателят на съюза на морските ветерани в бургас Димитър Кочев
Ние слушаме Димитър Кочев


И след тази среща потеглихме към ВМБ-Бургас, т.е. към Атия. Там дежурните ни посрещнаха и настаниха в Центъра за подготовка на кадри, в който има и „хотелска“ част. И по-късно ни дадоха вечеря – по-богата от колкото очаквахме. Повече на нашата прехрана няма да се спирам, сега само ще кажа че тя бе прекрасно организирана сутрин, обед и вечер. При това срещу заплащане, за което ме е срам да споменавам цената му. Центъра за подготовка на кадри, известен на много моряци, стои на една прекрасна площадка, заобиколен от много смокинови дървета и ние често си похапвахме от прекрасния плод. А в единия край на площадката се спуска надолу пътечка, която отвежда до прекрасно плажче. Аз слязох на плажа и веднага в мен се събудиха спомените от лятото на 1962 г., когато нашият випуск в края на първи курс бяхме тук на лагер „морска практика“. Това бе едно чудесно лято…
Цялата група до микробуса и се качваме в него - сутринта на 17.IX.

Сутринта на втория ден бе наситена с много интересни срещи. Първата бе с командването на базата и командирите на дивизиони. Първо говори командирът на ВМБ-ВМС комодор Мален Чубенков. Накратко ни запозна с организацията на базата и даде думата на началника на отдела за връзки с обществеността кап. II ранг Нено Георгиев. Кап. Георгиев ни запозна по-подробно с целите и задачите на базата и корабните подразделения, включени в нея и разположени в двата пункта за базиране – Бургас и Варна. Ние зададохме различни въпроси, на които комодор Чубенков подробно отговори. Разбрахме, че основният проблем остава свръх недостатъчното финансиране, но също и изключителната трудност за събиране на корабните екипажи, поради крайно ограниченото седмично работно време. Бе зададен въпрос и за използване на сключилите договори офицери от резерва. Отговора беше, че отново поради недостатъчното финансиране базата, а и ВМС, са ограничени във възможността си да използват офицерите от резерва. В края кап. Тотев подари на комодор Чубенков книгата „Българската армия в Първата световна война“, издание на колектив от ВА „Г.С. Раковски“. Книгата бе приета с благодарност от комодор Чубенков.
 Комодор Мален Чубенков говори пред групата
 Кап. II ранг Нено Георгиев разказва за ВМБ
 Адм. Добрев и в.адм. Кавалджиев; комодор Чубенков раздаде символични знаменца - гюйсове
 Кап. I ранг Тотев връчи книга на комодор Чубенков

Второто мероприятие бе посещение на кораб. Това бе фрегатата „Верни“, с командир кап. II ранг Павлин Петков, но бяхме посрещнати от командира на дивизиона кап. I ранг Панчо Панчев. В кают-компанията на фрегатата кап. Панчев разказа за получаването на фрегатите в Кралство Белгия, възможностите им и изпълнението на получаваните задачи. Основните задачи са участие в съвместните плавания и учения с корабните съединения на НАТО в Средиземно море. Всички те са оценени високо. Тази година командването на ВМБ е успяло да получи финансови средства, благодарение на които и третата фрегата „Горди“ е влязла в строя и е плавала в Черно море. Но тя не е сертифицирана за плаване с използване на оръжията си и другото оборудване. Кап. Панчев и кап. Петков отговориха на зададените въпроси, след което посетихме няколко от основни постове на фрегатата – бойният информационен център, командният мостик, а по желание на неколцината механици – машинното отделение и неговият пост за управление. След това бяхме и на бака на кораба пред оръдейната башня.
 Кап. I ранг Панчев говори в кают-компанията на "Верни"
 Групата е на командния мостик на фрегатата; Поглед към носа на кораба и гюйса.
Снимка на групата на бака; Ген. Стойков и в.адм. Кавалджиев пред фрегатата "Верни"

Следващо мероприятие бе посещението на музея на базата, открит през декември 1981 г. Тук и в следващите посещения на мемориалния комплекс и църквата „Св.Мина“ бяхме съпроводени от м-р Светлана Великова, офицер от отдела за връзки с обществеността на базата. В него видяхме снимки и табла, отразяващи историята на ВМБ-Бургас, започваща от края на 1944 г. с връщането на морските части от Беломорският флот в старите граници на България. Музейната експозиция е била обновена към 2001 г. и сега отразява по-точно съвременното състояние на базата. Но общо бе мнението, че експозицията трябва отново да бъде обновена. На едно от таблата, посветено на командирите на ВМБ-Бургас, видяхме снимките на адм. Иван Добрев Стоянов, командир на базата през 1955-56 г., тогава със звание кап. I ранг и в.адм. Минко Кавалджиев, командир на базата през 1997-2002 г., тогава със звание бр.адм. Всред тези снимки бе и снимката на к.адм. Йовчо Георгиев, командир на ВМБ-Бургас през 1971-72 г., който бе един от създателите на нашия клуб и активен негов член.
 М-р Светлана Великова разказва за музея на ВМБ-Бургас; мич. I ранг Илев и кап. I ранг Петков
Част от експонатите на музея

След това отидохме до мемориалния комплекс в памет на загиналите военни моряци в отговорния район на ВМБ-Бургас, открит през 2000 г. Техните имена са изписани на паметните плочи, монтирани на мемориалния комплекс: загиналите моряци в Бургаския залив през 1916 г. при действията на ВМФ през Първата световна война; моряците от торпедоносеца „Дръзки“ след взрив на барут през 1942 г.; моряците от торпедоносеца „Смели“, потънал през 1943 г. при внезапно разразилия се щорм в района на нос Акин; ст. II ст. Стефан Димитров, спасил кораба си от неминуем взрив вследствие на пожар в близост до погреба на кораба, но починал от задушаване. В тяхна памет ние положихме пред мемориалния комплекс скромен букет цветя.
 Мемориалния комплекс във ВМБ-Бургас; м-р Великова разказва
 Кап. I ранг Тотев положи цветя пред паметните плочи
 Встрани от комплекса се издига голям гранитен паметник на моряка

И последното ни посещение бе в моряшката църква „Св. Мина“, изградена в базата през 2001-2002 г. и открита през м. май 2002 г. Това е първата действаща църква във военен район на Българската армия. Всеки от нас запали по свещичка за здраве.
 Църквата във ВМБ-Бургас "Св. Мина"
След обяд отидохме в Созопол, на о-в Св. Кирик и Юлита. Там влязохме в района на База гранични кораби и бяхме посрещнати от командира на базата, комисар Светлин Кичуков. Той ни разказа подробно за задачите поставени пред граничните полицейски кораби и организацията за тяхното изпълнение. Разбрахме, че гранично-патрулните кораби и цялата останала техника за наблюдение и оповестяване на българското черноморие е доставена чрез финансиране по европейска програма. Доставените кораби са нови и добре оборудвани и най-важното е, че има финансов ресурс за тяхното поддържане. Качихме се и на един от по-големите гранични кораби и го разгледахме. Само с болка трябва да отбележа, че Базата гранични кораби единствено поддържа южният край на острова. Останалата част, пътят до Базата гранични кораби и до бившето Рибарско училище, приличат на тропическа джунгла. Сградата на училището е в отчайващо състояние, не желая да описвам състоянието й. Подобно е и състоянието на останалите постройки на острова, останали от времето на базираните там военноморски части и съединения: дивизионите торпедни катери и малки противолодъчни кораби, и бригадата ракетни и торпедни катери. Училището започва да се строи през 1924 г., по времето на управлението на Александър Стамболийски и е завършено през 1930 г., от 1934 до 1940 г. в него е разположено Морското училище, по-късно в него са разположени щабовете на разположените в Созопол военноморски части и съединения. Красивата бяла сграда на училището винаги е била една от красивите гледки от града към острова и е била запечатано на безброй пощенски картички и снимки, показващи красивия град Созопол. Сега това е една тъжна гледка, която аз не пожелах да запечатам на снимка. Нека да го помним в предишния  му вид. И дано някой ден българските държавници се сетят, че са обещали да съхранят този исторически остров в подобаващия му вид. Остров, на който са били издигнати храм и статуя на бога Аполон, на който е имало действащ манастир, остров на който 6 години е била разположена българската морска Алма-матер, остров на който 60 години са базирани военноморски кораби.
 Комисар Кичуков разказва и неговият колега пред компюра за презентацията
 Ние слушаме комисат Кичуков
 Комисар Кичуков отговаря на въпросите;
Пред вратата на зданието е паметна плоча за загиналия морски граничар Янчо Клецов
 На командния мостик на граничния полицейски кораб; Снимка на цялата група пред кораба
Такава трябва да бъде сградата на Рибарското (Морското) училище на острова
(снимка Интернет)

След това имахме около час време, който отделихме да се разходим из стария Созопол. За колегите, които са служили в този град, тази разходка беше потапяне в своите спомени, но макар че се виждат и доста стари сгради, градът изглежда изцяло променен. За това спомагат и многото открити археологически разкопки на древни строения… Но разбира се, и останалите колеги, които не са служили в Созопол, все се е случвало да минават през града и правят сравнение с този град, както го помнят от далечните години.
Из стария Созопол

Прибрахме се в базата и вечерта имаше за нас една малка изненада. Знаехме, че командирът на базата бе решил да направи една тържествена вечеря заедно с нас, но организацията й за нас бе изненадата. Първия тост вдигна домакинът – комодор Чубенков, който ни пожела здраве и по-често да гостуваме на военните моряци. Той каза, че личният състав на базата е изключително радостен да посреща своите колеги и особено, че сред нас са бившите командващи ВМФ – адм. Добрев и в.адм. Кавалджиев, а също и бившият началник на ГЩ ген. Стойков. Те виждат в това особена чест. След това взех думата аз, кап. I ранг Тотев, и пожелах здраве и щастие на нашия домакин, а в негово лице и на всички колеги в базата. Пожелах и успехи в тяхната трудна и напрегната работа. Тостове вдигнаха и адм. Добрев, мич. I ранг Илев и в.адм. Кавалджиев. Всички те изразиха своята радост от топлото ни посрещане и от приличното състояние на корабите в базата, особено сред тях се отделят фрегатите. Макар че бихме отбелязали, че преди 25 години корабите изглеждаха съвсем по друг начин. Завършихме късно вечерта…
Говорят комодор Чубенков и адм. Добрев
Сутринта на последния ден бе една от кулминациите в нашето посещение – плаване с един от моторните катери до нос Акин и до о-в Св. Анастасия. По предварителния план имахме намерение да идем до паметника на нос Акин и по суша, с микробуса по пътя към Созопол, но ни увериха, че поради провежданите разкопки пътя до там е невъзможен с микробус и е силно затруднено за ходене пеша от разкопките. Поради това се отказахме и остана само морското посещение на района. През 1998 г. е възстановен паметника на нос Акин в памет на загиналите моряци от торпедоносеца „Смели“ през 1943 г. На 19.05.1998 година с панахида и войнски почести е възстановен достъпа до паметника и командващият ВМФ в.адм. Петър Петров издава заповед всички военни кораби, при преминаването край нос Акин да отдават военни почести с приспускане на военноморския флаг и сигнал с корабната сирена. Ние също изпълнихме военноморския ритуал, но и хвърлихме във водите на Черно море букет цветя. В края на ритуала аз напомних и това, че изпълнявайки неговото последно желание, на това място през м. юни 2012 г. бе хвърлен във водата праха на нашия колега кап. I ранг Чони Чонев – достоен морски офицер, поет и журналист, починал през м. декември 2011 г.
Поглед към корабите в пристанището; Адм. Добрев, ген. Стойков и ген.м-р Драгоев на мостика на катера
Поглед към нос Акин и паметника на загиналите моряци от торпедоносеца "Смели" през 1943 г.
Кръста най-горе е издигнат на местото на наблюдателната вишка на бившата брегова батарея.
В дъното се вижда част от реставрирана крепостна стена.
В памет на загиналите моряци - военноморски ритуал за отдаване на почест и букет цветя във водите на Черно море.
Гледаме към паметника
Два погледа към нос Акин и паметника. Отпред в морето - подводните камъни "Биволите"
В.адм. Кавалджиев разказва за възстановяването на паметника
Обща снимка на групата; СНИС-поста на нос Атия
Кораб в залива на фона на Бургас; На нос Форос се строи грандиозен дом.
По слуховете - последния сарай на Ахмед Доган
Два погледа към о-в Св. Анастасия

След това стигнахме до о-в Св. Анастасия, където един от гидовете на комплекса ни разказа за историята на острова. Нямахме много време и поради това съвсем набързо разгледахме постройките, останали от бившия манастир, за който първият запазен писмен документ е от 1575 г. На острова е и сградата на фара, който започва своята служба през 1914 г.
Отиваме към сградния комплекс на острова; Гидът разказва за историята;
долу-в ляво - снимка на камък с надпис в зида на същата сграда
Снимка на паметните плочи от времето до 1990 г. за съществувалия затвор за антифашисти на острова и тяхното бягство през 1925 г.; Сградата на фара.
Сградата на манастира и кладенеца до него, в което по предание е скрито имане;
на снимката долу - в дясно - надписа с описанието на преданието.
Снимка на "вкаменения пиратски кораб". Поглед към ВМБ-Бургас.

Така завърши нашия поход до ВМБ-Бургас. След последния обяд в стола на базата се качихме на микробуса и благополучно се прибрахме в София. Всички бяхме много доволни от видяното. Навсякъде се случваха срещи между някой от нас и офицери от ВМБ-Бургас или от Базата гранични кораби, които са били добри приятели през миналите години. Няма да забравим топлото посрещане, което ни бе оказано от командването й и от всички офицери и старшини, с които имахме контакти. За това изказваме още веднъж своите благодарности към командира на ВМБ-ВМС комодор Мален Чубенков.
кап. I ранг (з) Румен Тотев
председател на клуб "Военни моряци" към СОСЗР-София


На 27 август 2015 год. се събрахме на съвместно заседание УС на „Асоциацията на възпитаниците на Морско училище“ – секция София, клуб „Военни моряци“ към СОСЗР-София и „Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство“ и след задълбочено обсъждане написахме приложеното по-долу "МНЕНИЕ ОТНОСНО ПАМЕТНИКА НА МОРЯКА ВЪВ ВАРНА".

От доста години всред Варненската морска общност все по-често се обсъжда мнението, че в гр. Варна – морската столица на България, липсва паметник на моряка – емблематичната професия за Варна. Тази идея отлежава и преминава през много етапи. Първоначално идеята е да има паметник за почитане паметта на загиналите моряци – граждански и военни лица. Но по една или друга причина този паметник не се осъществява. С цел построяването на паметника (а може-би и с някои други цели) е създадена Фондация „Морски съдби“. Но в тази фондация връх взема идеята паметника да е посветен на всички моряци, не само на загиналите. Естественото място на паметника е в Морската градина, любимото място за разходка на варненци и гостите на града. Предлага се това да стане в близост до Пантеона, едно много добро място – особено за паметник, в който основно да се наблегне за отдаване почит към загиналите моряци. Но Морската градина е държавна собственост и поради това за строежа трябва да се иска разрешение от Министерството на културата. Това разрешение е поискано през 2013 год. Обаче разрешението е отказано (аз не знам точните причини и поради това ще спомена това което съм чул, но може да има и някои различия. Още повече, аз не съм видял официалните писма). Основна причина за това е, че е поискано място до Пантеона, в така наречената „Историческа част“ на Морската градина, а там било забранено всякакъв друг строеж на паметници. В последствие в тази фондация съвместно с дирекцията по култура на община Варна е взето решение този паметник да бъде построен в началото на вълнолома, от страната на плажа. И на 25 май 2015 год. Дирекция „Култура и духовно развитие” при Община Варна обявява конкурс за идеен проект на паметника (http://varnaculture.bg/anonsi_bg_2.php?page=news_show&newsID=1186&nsID=11). В него могат да участват (забележете!) всички варненски архитекти и скулптори. Оказва се, че в конкурса не могат да участват скулптори и архитекти от другите части на страната, и още - художници въобще не могат да участват! Срока за заявяване на участие е 5 юни. А назначеното жури ще се събере за оценка на проектите на 18 юни, т.е. само 3 седмици след началната дата!
Схема на предложеното място за строеж на паметника

В резултат от представените проекти са класирани на първите 3 места проектите на (по 2 снимки от проектите са приложени след имената на авторите):
- 1 място: архитект Владимир Попов;
Подробно проекта може да се види в Интернет: http://morskivestnik.com/compass/news/2015/072015/042015_24.html

- 2 място: скулптор Венелин Божидаров и архитект Тодор Даскалов;
Подробно проекта може да се види в Интернет: http://morskivestnik.com/compass/news/2015/072015/042015_23.html

- 3 място: скулптор Киро Янев.

Подробно проекта може да се види в Интернет: http://morskivestnik.com/compass/news/2015/072015/072015_10.html


Голямото болшинство от вар­нен­ската морска общественост се из­казва против тези проекти. На първо място се критикува избраното место за постро­яване на паметника. То по мне­нието на моряците е твърде неудачно: това место е встрани от нормалните места за разходка на варненци и го­стите на Варна; в допълнение то ще бъде силно изложено на влиянието на морските вълни при щормово време и особено през зимата. За да са намали това въздействие проекта ще трябва да бъде сериозно оскъпен, заради строителство на огромни количество бетонни укрепления. Но независимо от тези мерки, които могат да се вземат, възможността вълните да разрушат паметника след няколко години остава. И поради това морската общност настоява този етап на конкурса да се отхвърли, да се поиска ново разрешение от съответните държавни органи и да се обяви нов конкурс с по-дълъг срок и с по-широко участие. Но преди това културната дирекция на община Варна заедно с морското съсловие (и фондация „Морски съдби“) да премислят много внимателно къде може да бъде построен паметника, без да се навлиза в забранени части.

В медийното пространство се появява предложението проектите да бъдат подложени на широко обществено обсъждане. В някои варненски вестници има дописки по тази тема, но най-много те се появяват във варненския сайт за морски новини "Морски вестник" (www.morskivestnik.com). Във всички тези дописки преобладава отрицателното отношение и към трите класирани проекти, и към избраното място за строеж.

По инициативата на председателя на УС на АВМУ-секция София в.адм. (р) Минко Кавалджиев, който е и член на УС на фондацията "Морски съдби", се събраха трите управителни съвети и след обсъждане се прие това МНЕНИЕ. Ние считаме, че всеки моряк, независими от това в коя част на България, може да даде своето мнение за изграждането на паметник на моряка в морската столица на България. И бе решено нашето мнение да бъде разпратено до голям брой хора и организации във Варна - за сведение на приемащите решение за строеж на паметника и за подкана и другите моряци, освен варненското морячество, да изкажат своето мнение.
кап. I ранг (з) Румен Тотев
председател на КС на клуб "Военни моряци" при СОСЗР-София


На 25 май 2015 год. клуба "Военни моряци" към СОСЗР-София проведе редовното си събрание, на което контраадмирал Митко Петев, началник на ВА "Г.С. Раковски", изнесе лекцията "Концепция за хибридната война и изискванията към отбранителните способности".

В началото председателят на клубния съвет кап. I ранг (з) Румен Тотев поднесе поздравленията на клуба към к.адм. Петев във връзка с назначаването му за командващ на ВМС (която длъжност той ще заеме към 1 юли т.г.). Пожела му успех на новото място, най-отговорното във военния флот, изискващо пълно себераздаване за да може ВМС да успее да изпълнява поставените му задачи при тази хронична липса на финансово осигуряване. Кап. I ранг Тотев предаде и специалните пожелания към к.адм. Петев от почетния председател на клуба адм. (з) Иван Добрев, който нямаше възможност да присъства на събранието.

След това словото бе предоставено на к..адм. Петев за изнасяне на лекцията, като преди това кап. Тотев каза, че термина "хибридни войни" навлезе широко в пространството след материала "Визия 2020", създаден в Министерството на отбраната по времето, когато министър във временното правителство на проф. Близнашки бе Велизар Шаламанов. Този материал бе обсъждан много широко, особено в средите на запасното войнство и затова клубът "Военни моряци" не пропусна да се възползва от подадения шанс да чуем лекция по този въпрос. К.адм. Митко Петев започна своя разках, като той бе съпроводен с презентация на голям екран. Адм. Петев  водеше своя разказ изключително емоционално, явно с голямо и широко познаване материала по тази тема. В лекцията бяха засегнати следните въпроси: Концепцията и дефиницията на хибридната война; Характеристиките и проявите на хибридните заплахи; Възгледите за хибридната война; Генерираните предизвикателства за отбраната и сигурността; Отговорите срещу предизвикателствата; Влияние върху изграждането на способностите.
 Всички слушахме с голям интерес.Явно поднесения материал стигна до нашето съзнание, защото след края на разказа към адм. Петев се посипаха въпроси, на които той отговори аргументирано. Няма да скрия, че бяха поставени и въпроси, свързани с бъдещето на военния флот - тема, която живо интересува нас, военните моряци, пък макар и част от запасното войнство. И на тези въпроси адм. Петев отговори в мярката на все още незаелия длъжността командващ и пред вид аудиторията - офицери от запаса и резерва.

Накрая кап. Тотев благодари още веднъж на уважавания от нас лектор - к.адм. Митко Петев и пак му пожела успех на новия пост. След което бе предложено да продължим разговора по неформален начин - с чаша вино в ръка.
кап. I ранг (з) Румен Тотев,
председател на клуб "Военни моряци" към СОСЗР-София
PS. За съжаление не мога да покажа снимки от събитието. Поканеният да снима, фотооператорът на ЦС-СОСЗР г-н Димитър Бебенов направи снимки, но отказа да ги ми предаде. Поради което тук съм поставил снимка на к.адм. Петев, взета от Интернет, началният кадър от презентацията и цялата презентация в GIF-формат.

к.д.п. Васил Вълчанов представи новата си книга "Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков"

Вчера, на 26 май 2015 год., в ЦВК к.д.п. Васил Вълчанов, който след 20 дни ще навърши 100 години, представи новата си книга "Бурни времена: Книга втора - Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков". Представянето бе организирано от него и бе подпомогнато от "Асоциацията на възпитаниците на Морско училище"-секция София с председател в.адм. (р) Минко Кавалджиев, "Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасно офицери и родолюбивото войнство и гражданство" с председател к.д.п. Атанас Илев и клуба "Военни моряци" към СОСЗР-София с председател кап. I ранг (з) Румен Тотев. Както представяната книга, така и първата книга "Бурни времена: Книга първа - Секретни доставки на оръжие. Спомени за събития от близкото минало" (представена преди 5 години) бяха в наличност и желаещите можеха да ги купят. А кап. Вълчанов много преди да започне представянето бе буквално нападнат за автографи върху книгите си. Но той издържа с чест и не спря за миг.


В.адм. Минко Кавалджиев откри събранието. Цигуларите г-жа Валентина Тахчиева и г-н Никола Стоянов


В залата слушат музикалното изпълнение. Д-р Иван Орешков поднесе букет цветя на г-жа Валентина Тахчиева


Точно в 18.00 часа представянето започна. На масата до катедрата заеха местата си к.д.п. Васил Вълчанов, в.адм. Минко Кавалджиев и к.д.п. Атанас Илев. Представянето бе открито и ръководено от в.адм. Кавалджиев. Но в началото той даде възможност събралите се в залата, а тя бе пълна, да бъдат поздравени с кратко музикално произведение - "Дует в ла мажор, опус 331" от Волфганг Амадеус Моцарт, изпълнено от цигуларите г-жа Валентина Тахчиева (от Симфоничния радио оркестър) и г-н Никола Стоянов. След края на изпълнението те бяха бурно аплодирани, а представителят на СВВНВУ ШЗО РВГ д-р Иван Орешков им поднесе букет цветя. След това започна представянето.


Говорят в.адм. Кавалджиев и к.д.п. Илев


Пръв говори в.адм. Минко Кавалджиев. Той представи кратко жизнения път на кап. Васил Вълчанов. Казвам "кратко" - но пътя му не е никак кратък - цели 100 години! Ще се постарая и аз съвсем накратко да приведа думите на в.адм. Кавалджиев:

Кап. Вълчанов е роден на 17.06.1915 год. в Пловдив. През 1938 год. завършва с отличие мореходния отдел на Морското училище във Варна. След започване на Втората световна война плава като помощник капитан на българския кораб „Варна“, а по-късно на италиански танкери. През лятото на 1941 год. танкерът „Жозефина Жирарди“, на който Вълчанов е втори помощник, е торпедиран от английска подводница. От екипажа се спасява само кап. Вълчанов и един от машинната команда.

На 24 май 1947 год. на път от Ливан за България, корабът „Пирин” и екипажа му с капитан Васил Вълчанов са задържани от гръцките власти край остров Митилин. След шест месечен арест е насрочен съдебен процес и прокурорът иска смъртни присъди. След много перипетии и три годишен престой в гръцките затвори кап. Вълчанов е оправдан и се завръща в България.

През 1950 год. капитан Вълчанов е назначен за помощник началник на пристанище Бургас. В пристанището се е създала тежка ситуация и министъра на транспорта лично поставя задача на кап. Вълчанов да се ликвидират създадените проблеми. В резултат на предприетите в кратък срок решителни мерки и реформи в организацията на работата кап. Вълчанов се справя със задръстването в пристанището, за което е награден с орден „Червено знаме на труда” и обявен за отличен работник във „Водния транспорт“.

През м. май 1960 год. на кап. Вълчанов му е възложена рискована задача да достави с параход „Бреза” крупно количество оръжие на Фронта за освобождение на Алжир. Корабът „Бреза” с капитан Васил Вълчанов успешно преминава през военно-морската блокада и предава на Фронта за освобождение на Алжир изпратеното военно имущество. За умело изпълнената от капитан Вълчанов отговорна задача той е награден от Президиума на Народното събрание със златен военен медал „За боева заслуга”. От алжирското правителство е награден със златен медал, а от президента на Алжир, господин Бутефлика, е удостоен с грамота.

През 1963 год. кап. Вълчанов е назначен в ДТП „Тексим” да организира извозването на желязната руда от мината в Бени Саф, Алжир. Кап. Вълчанов създава корабоплаване, което се самофинансира, самоиздържа и носи на държавата милиони долари и левове печалба. За това той е награден от Президиума на Народното събрание с втори орден „Червено знаме на труда”. През 1968 год. с постановление на Министерския съвет се създава Икономическата Групировка „Български търговски флот”, гръбнакът на която е обединение „Корабоплаване”, ръководено от генералния директор кап. Вълчанов. С редица реформи и реорганизации търговското корабоплаване в кратки срокове се превръща в отрасъл, развиващ се на пълна финансова самоиздръжка и самофинансиране по принципите на пазарната икономика, генериращ десетки милиони левове и долари доходи на държавата.

През 1968 год. и 1969 год. България зае място между най-големите морски държави. В м. април 1969 год. кап. Вълчанов е избран за президент на Третата сесия на Комитета по корабоплаване към ООН в Женева.

В края на 1969 год., когато българското корабоплаване достига впечатляващи света резултати и реализира доходи в размер на милиони долари, срещу ИГ „БТФ” и най-вече срещу концепцията за развитие на търговското корабоплаване, се взема решение от Тодор Живков за разгромяване му. Ръководителите на ИГ „БТФ“, включително и кап. Вълчанов, са вкарани в затвора и съдени. На първа инстанция те са оправдани, но по нареждане на Тодор Живков на втора инстанция съдът осъжда ръководителите на ИГ „БТФ”. Кап. Васил Вълчанов е осъден на три години, които той ефективно излежава. След излизането си от затвора кап. Вълчанов търси работа, но на повечето места не успява поради отказ „отгоре“. Кап. Вълчанов получава и известие, че трябва да плати на държавата значителна сума за „причинени вреди“ на ДСО „Воден транспорт“. След началото на демократичните промени, през 1993 год., състав на Върховния съд преразглежда по реда на надзора присъдата над ръководството на ИГ „БТФ“ и я отменя изцяло.


След това думата взе к.д.п. Атанас Илев. Той говори за представяната книга. Кап. Илев след 1963 год. плава с корабите на "Тексим" като капитан и затова не е бил безразличен към описваните събития в книгата. Той е мислил, че знае почти всичко за събитията около "Тексим", но след прочитането й е разбрал твърде много неща, за които не е имал и най-малка представа. Кап. Илев каза, че е прочел книгата на един дъх и съветва всички да я прочетат, за да разберат как България е можела първа всред социалистическите държави да започне развитието си по модела, който сега наричаме "китайски".


На трибуната - авторът на книгата к.д.п. Васил Вълчанов

 

Корицата на книгата "Бурни времена: Книга втора - Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков"


И думата взе к.д.п. Васил Вълчанов. Въпреки солидната си възраст и явните му физически проблеми с краката си, той уважи залата - изправи се прав и говори за книгата над половин час! Първо той благодари на трите организации и техните председатели за помощта, която му бе оказана. Той говори с ясен глас, без запъване, без да чете написан текст - и разказа за основните събития, описани в книгата. Ако сега трябва аз да ги разкажа, ще повторя последните 3 абзаца от неговата биография, които написах по-горе. Залата притаи дъх и го слушаше внимателно. Разказа бе много увлекателен, личеше си, че кап. Вълчанов преживява отново всичките тези славни събития от историята на българското търговско корабоплаване, което е било създавано с личното негово участие и то като ръководител, като генерален организатор. Но и преживяваше отново трудния период около неговото арестуване, съдене, ефективно излежаване на 3-годишната присъда, а след това и недопускането му до прилично за неговите знания и опит работно място.


Присъстващите в залата слушат внимателно разказа на кап. Вълчанов.

На първия ред са к.адм. Георги Фиданов, съветник на Президента и к.адм. Митко Петев, началник на ВА "Г.С. Раковски", който след 1 месец ще заеме отговорния пост Командир на ВМС.


Задават въпроси към кап. Вълчанов. к.д.п. Васил Вълчанов раздава неуморно автографи на желаещите върху своите книги.


След края на разказа на кап. Вълчанов бе дадена възможност за задаване на въпроси. Бяха зададени няколко въпроса, на които кап. Вълчанов отговори подробно. С което представянето на книгата завърши и бе дадена възможност за разговори на присъствалите. И бе даден скромен коктейл. Но за к.д.п. Васил Вълчанов продължи даването на автографи - близо час той се труди без да покаже ни най-малка умора.

кап. I ранг (з) Румен Тотев


Днес, 30 май 2015 год. в 8.40 часа, по бТВ в предаването "Тази събота, тази неделя" бе показано интервюто с к.д.п. Васил Вълчанов под заглавието "Историите на един капитан - Животът на 100 годишен морски офицер".
Един от началните кадри на интервюто.

Който е изтървал да види к.д.п. Васил Вълчанов на живо на 26 май на представянето на книгата му "Бурни времена: Книга втора - Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков", може да го види в записа на предаването, качено в Интернет. Линка към него е под заглавието на предаването.


На 24 април 2015 год. в залата на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва клубът "Военни моряци" към Столичната организация на Съюза проведе тържествено събрание, посветено на 70 години от края на Втората световна война в Европа и Деня на Победата - 9 май. На събранието бе поканен да присъства военния, военновъздушен и военноморски аташе на Руската Федерация в Република България полк. Виктор Авдеев, но той отсъстваше и дойде неговият помощник подполк. Максим Чередниченко. Бяха поканени и ген. (р) Златан Стойков, председател на Столичния съвет на СОСЗР, вицеадм. (р) Минко Кавалджиев, председател на УС на АВМУ-секция София и други.
Посрещаме подполк. Максим Чередниченко и откриване на събранието

Събранието бе открито от председателя на клубния съвет кап. I ранг (з) Румен Тотев. Но първо бе отделено минутка време по друг тържествен повод - бяха поднесени поздравителните адреси по случай 93-тият рожден ден на почетния председател на клуба адм. (з) Иван Добрев - от Клуба "Военни моряци", от Командира на ВМС к.адм. Димитър Денев и от целия състав на СОСЗР, публикуван във вестник "Българско войнство". Двата адреса бяха прочетени по телефона на самия рожден ден на адмирал Добрев, 25 март, сега само му бяха връчени и адм. Добрев бе приветстван с аплодисментите на всички присъстващи.
Аплодисменти за рожденния ден на адм. Добрев и част от официалните гости и ръководството на събранието
 Присъстващите в залата

След това председателят поздрави всички присъстващи и гостите и обяви повода на събранието с няколко думи, като от тях ще отбележа следните: "Има нещо знаменателно в това. 9 май е един пролетен ден, ден в който пролетта настъпва с цялата си сила и великолепие и започва с нова сила жизненият цикъл на годината. Не е ли знаменателно това, че на този ден Европа се събужда от мрачното нацистко нашествие и е призована към нов живот? Смятам, че е много разумно всички хора по света да се замислят за това знаменателно съвпадение. И всички да преосмислим своите действия в бъдеще." След това кратко встъпително слово произнесе контраадмирал (з) Петър Странчевски. И след него по-голям доклад за събитията преди и след знаменателния ден 9 май 1945 год. прочете кап. I ранг (з) Илия Горанов. Накрая живи спомени за своя боен път през войната разказа командирът на миночистача от Дунавската флотилия "Кирил Попов" мичман I ранг (з) Атанас Илев, к.д.п., председател на СВВНВУ ШЗО и РВГ, но и редови член на нашия клуб.
Своите доклади четат к.адм. Петър Странчевски и кап. I ранг Илия Горанов
Мичман I ранг Атанас Илев разказва своите живи спомени като командир на миночистача "Кирил Попов" от Думавската военна флотилия
 
Адм. Добрев слуша словото на подполк. Максим Чередниченко

Последен думата взе подполк. Максим Чередниченко. Той разказа как в Русия се посреща този ден и какво е значението му за руския народ. А накрая той връчи на двамата ветерани от военните действия юбилейния медал "70 години от Победата във Великата Отечествена война 1941-45 год.”, учреден от Президента на Руската Федерация. В същия ден този юбилеен медал получиха много български ветерани на събранието в Руския културно-информационен център, но моряците ветерани адм. Добрев и мичман I ранг Илев ги получиха сред своите колеги моряци. Всички ги поздравихме със своите аплодисменти. Адм. Добрев разчустван разказа за това как е посрещал този ден преди 70 години, а мичман I ранг Илев ни призова да станем прави и с едноминутно мълчание да почетем паметта на всички загинали през тази дълга страшна война.
 Юбилейните медали "70 години от Победата във Великата Отечествена война 1941-45 год.” за двамата ветерани
 Мичман I ранг Атанас Илев получава медала и разчувстван прегърна подполк. Максим Чередниченко
Адм. Иван Добрев получава медала и каза своите думи за благодарност

След това от името на клубния съвет връчихме скромен подарък на подполк. Чередниченко, изработен специално по този случай. А той ни връчи плоча с изображението за знаменития руски флотоводец адм. Павел Нахимов, комплект със снимки на руските оръжия и доста голямо количество от знаменателните георгиевски лентички. Накрая всички разменихме своите мисли, които ни вълнуваха, на скромния коктейл, организиран от клубния съвет. Бяха направени и много снимки за спомен и се разделихме доволни и радостни.
Общата снимка на присъстващите и снимката на руският военен аташе с двамата ветерани - адм. Добрев и мичман I ранг Илев
Подполк. Максим Чередниченко с подаръка от клуб "Военни моряци"

Румен Тотев, кап. I ранг (з),
председател на клуб "Военни моряци"
при СОСЗР-София
PS. Получих упрек от автора на снимките - г-н Димир Бебенов, че съм присвоил авторското му право върху тях, като не съм споменал името на автора. Признавам си, че съм сбъркал, но понеже не съм професионалист - пропуснал съм. Едновременно с това смея да изтъкна, че след като ме има на 7 снимки, трудно би могло да се предположи, че аз съм авторът. А и всички присъстващи знаят прекрасно кой е авторът им.
В допълнение ще кажа, че в същият материал, публикуван в Морски вестник (http://morskivestnik.com/compass/news/2015/042015/042015_70.html) е посочено, че "Снимките са осигурени от автора на информацията", но в писмото ми до редактора на вестника г-н Атанас Панайотов е точно посочен автора - г-н Димитър Бебенов.




Към края на 1942 г. общата военнополитическа обстановка започва да се изменя в полза на антихитлеристката коалиция, която взема стратегическата инициатива в свои ръце. При създалата се обстановка Хитлер издава Директива № 47 от 28 декември 1942 г. по ръководството на силите и средствата за отбрана на Югоизтока във връзка с очакваните действия на западните съюзници на Балканите. На германското командване „Югоизток“ се възлагат задачите: подготовка на отбраната на крайбрежието и опорните пунктове в Додеканезите, остров Крит и Пелопонес, „окончателно омиротворяване на района“, подготовка на мероприятия съвместно с българското командване в случай на нахлуване на англо-американски десант. На командване „Югоизток“ се възлага да осигури дейността на всички комуникации в района на Егейско море. На него се подчиняват всички сили и средства на Вермахта от Хърватско до о-в Крит, включително командването „Солун-Егея“, морското командване „Егея“ и германската военна мисия в София.
Във връзка с Директива № 47 и собствени оценки Щабът на войската разработва оперативни планове, които в началото на 1943 г. са съгласувани с германското върховно командване. Те се използват за поредното искане на спешни доставки на ново оръжие и техника от Германия. Германската военна мисия у нас оценява това като възможност България по-нататък да се намеси по-активно във войната под формата на отбрана срещу съюзнически десант на Егейското крайбрежие.
На първата англо-американска конференция през януари 1943 г. в Казабланка, в приетата директива за настъпление се поставя задачата за „последователно разрушаване и разстройване на военната, промишлената и икономическата система на Германия“. Създадено е обединено Средиземноморско авиационно командване на западните съюзници, в които са включени стратегическата, тактическата, бреговата и военно-транспортната авиация.
Очертаващата се тревожна военнополитическа обстановка на Балканите се обсъжда няколкократно на срещи между политическите и военни ръководители на Германия и България през първата половина на 1943 г. Сред тях важно място заема посещението на делегация от 31 декември 1942 г. до 11 януари 1943 г. в главната квартира на Хитлер, водена от министъра на войната ген.-лейт. Никола Михов. Уточнени са редица въпроси с висши ръководители на Вермахта. Във връзка с участието на българската армия във възможни действия на Балканите е разгледан и въпросът за ускореното й въоръжаване и е сключен специален договор – програмата „Барбара“. С планираните доставки на ново въоръжение и техника се разчита Българската войска да бъде от началото на м. април 1943 г. в състояние да води успешна отбрана при десант и откриване на фронт на Егейското крайбрежие.
Въпросите за минно-заградните операции на Беломорския флот през ВСВ на Егейско море не са разработени и изследвани цялостно. Например в официалната „История на Българския ВМФ“ от 1989 г. са посочени минните линии, броят и типа на мините в Черно море, а за Беломорската минна отбрана е отделено само едно изречение „Българският Беломорски флот поставя минни заграждения в Егейско море.“
Целта на това изследване е на базата на документи, съхранявани в наши и руски архиви, обективно представяне на минно-заградните операции, планирани и осъществени от българските ВМС през 1943 г. за защита на Кавалския и Орфанския заливи. Извършена е чертожна реконструкция на минните заграждения пред Кавала и Орфанския залив.
Карта на тракийското крайбрежие на Егейско море (източник на картата - Internet)

През 1941 г. българските ВМС са преименувани на Морски на Негово Величество войски. Щабът на Морските войски е реорганизиран и командването на Флота се премества от Варна в София.
Структурата на Морските войски към 1.І.1942 г. включва:
1. Командване с щаб в София;
2. Беломорски флот с щаб в Кавала;
3. Черноморски флот с щаб във Варна;
4. Дунавски флот с щаб в Русе;
5. Морска учебна част във Варна.
Главна бойна задача на Беломорския флот е противо-десантната отбрана на Егейското крайбрежие. Изграждането на надеждна отбрана на Беломорския бряг командването свързва със създаването на мощни минно-артилерийски позиции. Бреговата артилерия се смята за основа на отбраната на крайбрежието. На нея се възлагат задачи за борба срещу морските сили на противника при отбиване на десанти, за прикриване на морските минни заграждения и за огнева поддръжка на пехотата в бреговата полоса.
След 1942 г. Балканите се оказват възможен район за морски десант на съюзниците. Създадена е Беломорската отбрана, включени са две дивизии от ІІ-ри корпус, авиация, два артилерийски полка, засилена е ПВО с включване на противовъздушни батареи, противо-десантни и бронеизтребителни взводове, морски минни заграждения.
В организационната структура на Беломорския флот също настъпват промени. През 1943 г. той включва
1. Щаб с домакинство в Кавала;
2. Минен полудивизион с миночистачен и заграден взвод в Кавала и миночис-тачен и заграден взвод в Дедеагач;
3. Гранично-наблюдателна и пристанищна служба със щаб в Кавала, два гранично-наблюдателни подучастъци в Кавала и Каряни и пристанищна рота в Кавала;
4. Гранично-наблюдателна и пристанищна служба с щаб в Дедеагач, два гранично-наблюдателни подучастъци в Дедеагач и Порто Лагос и пристанищна рота в Дедеагач;
5. Специална рота с радиотелеграфен, телефонен и водолазен взвод;
6. Брегова артилерия, обособена в два полка – Артилерийски полк в Дедеагач с две брегови артилерийски отделения – Дедеагач и Порто Лагос и Кавалски артилерийски полк с две брегови артилерийски отделения – Кавала и Карамоти;
7. Дружина морска пехота със щаб на о-в Тасос; лечебница; свързочен взвод; 3 ударни роти – две роти на о-в Тасос и една на о-в Самотраки; 1 картечна рота с три взвода – 2 на о-в Тасос и 1 на о-в Самотраки; минохвъргачен и бронеизтребителен взвод.
В системата на Беломорската отбрана важно място заема Беломорският флот. По същество той не разполага със значими плавателни съдове и наименованието му няма покритие с реалните бойни възможности. Най-силното му огнево средство срещу противниковите десантни кораби е бреговата артилерия. В състава на флота са 16 моторни лодки и катери с водоизместване от 1.5 до 18 t и два моторни ветрохода с водоизместване 13 и 18 t. В Държавната корабостроителница в Кавала започва строителството на четири миночистачи – „Марица“, „Струма“, „Места“ и „Вардар“, които през 1943 г. влизат в състава на Беломорския флот. Въоръжени са с миночистачни прибори MPG, монтирана на кърмата, а на бака картечница MG-34. Те осигуряват минно-заградните операции пред Дедеагач, Кавалския и Орфанския заливи.
Във връзка с предстоящите минно-заградни операции, командира на Морски Войски контраадмирал Асен Тошев с писмо № 52 от 6 март 1943 г. информира Щаба на войската, че за осигуряване отбраната на Беломорския бряг, предстои транспортирането от гара Гебедже (днес Белослав - б.а.) до гари Драма и Дедеагач на 400 морски заградни мини: 250 за Кавала и 150 за Дедеагач. За натоварване на мините са необходими 24 покрити вагони, 1 третокласен вагон за охраната на влака и няколко празни вагони за сигурност. За това предлага:
а/ превозът да се извърши през Ниш-Солун;
б/ от 10 март ежедневно да се подават на гара Гебедже по 6 покрити F-вагони за товарене на мини от Черноморския флот;
в/ Композираният влак да тръгне на 15 март от Гебедже, като в Драма да оставят 14 вагони с мини, а останалата част от влака с мини да продължи до Дедеагач;
С писмо № 53 от 8 март 1943 г. командирът на Морски войски разпорежда на командирите на Черноморския и Беломорския флот: „За нуждите на Беломорския флот, от минните Ви запаси на гара Гебедже да се изпратят Командиру Беломорския флот 400 броя германски „Е“ мини.
1. Мините да се натоварят на 23 вагони, като в 14 вагона се натоварят мините за Кавала, а в останалите 9 вагона – за Дедеагач.
2. Капсулите на мините да се сложат в 24-тия вагон;
3. Товаренето на мините да започне на 10 март, като ежедневно ще разполагате по 6 вагона.
4. Влаковата композиция ще включва: а/ 24 покрити товарни вагони; б/ 4 празни покрити вагони; в/ 1 третоккласенн вагон за охраната на влака;
5. Тръгване на влака – 15 март в 15.32 ч. с маршрут до Бяла Паланка. Оттам до крайните пунктове, по приложеното разписание.
6. Влакът да се охранява от караул от 4 подофицери и 16 моряци-миньори, с началник на караула корабника Дончо Баръмов. Подофицерите и моряците въоръжени с пушки и по 90 патрона, кондуктора – пистолет с 24 патрона и бинокъл, с каски за всички; 1 лека картечница с 2000 патрона, 2 сандъка с 50 бомби бухалки и 4 кутии с бели пушечни ракети. Суха храна (месни, зеленчукови, рибни консерви и др.) за 7 дни.“
Германска заградна мина "ЕМА" (източник на снимката - Internet)

В издадената от Хитлер Директива № 47 се уточнява командването и отбраната на Югоизточния регион. Командването на 12-а германска армия е разформировано и от 1 януари 1943 г. командването на войските на Балканите е преименувано в командване Югоизток (група армии „Е“). Всички съюзни войски се подчиняват в оперативно отношение на това командване. За българските войски в Беломорието се уточнява, че в случай на неприятелско нападение те са подчинени тактически на германското командване.
След оперативните проучвания на пристанищата и вероятните места за десант командването на дивизията пристъпва към създаването на препятствия за движение на неприятелските кораби и стоварване на войски на брега. Оперативната идея, залегнала в укрепяването на Беломорския оперативен театър, е активна отбрана на целия беломорски бряг и особено на удобните за стоварване на десант негови участъци, както и отбрана в дълбочина. Тежестта на отбраната и укрепването пада на фронта Дедеагач – Макри, залива Порто Лагос, Орфанския и Кавалския заливи.
С поверително писмо № І-74 от 31 януари 1943 г. на Щаба на войската се разпорежда поставянето на заградителни мини пред Беломорското крайбрежие. На командира на Беломорския флот се възлага планирането за минните заграждения на Беломорското крайбрежие. В началото на 1943 г. кап. ІІ ранг Дудев, командир на Беломорския флот, разпорежда на мичм. І ранг Тодор Станчев, командир на минния полудивизион, да изготви планове за минирането пред пристанище Дедеагач, Кавалския залив и входа на Орфанския залив. Тези планове са изготвени върху английска карта № 1086, като местонахождението на минните линии е съобразено с тяхната защита и охрана от бреговите батареи. Кап. ІІ ранг Дудев изпраща минните планове за съгласуване и одобрение на адмирал „Егея“. Те са приети и върнати за изпълнение, без изменения и корекции. С писмо № 357/1943 г. адмирал „Егея“ разпорежда започването на минно-заградни операции на Егейско море от Беломорския флот.
На 29 август 1943 г. с минния заградител „Drache“ на входа на Орфанския залив е поставено минно заграждение „G-55“. Операцията започва в 21.31 ч. при 1-2 бала югозападен вятър, облачно време с добра видимост, и приключва в 23.35 ч. „G-55“ е изградено от 116 заградни мини тип „ЕМА“ и 81 противотрални мини тип „D“ и „C“ в четири минни линии.
Заграждението „G-55“ се състои от три минни линии:
„а“ – 30 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 153 м;
„в“ – 30 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 153 м;
„с“ – 56 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 159 м.
Удълбочението на мините, поставени в трите линии е 3.5 м. За защита на минното заграждение пред него е поставена линията „d“ от 81 противотрални мини тип „С“ и „D“ смесено, с минен интервал 189 м и удълбочение на противотралните мини 8 м.
След приключване на минната постановка командира на отряда мичм. І ранг Станчев телеграфически донася до Адмирал „Егея“ и устно на кап. ІІ ранг Дудев за изпълнението на заповедта за миниране на Орфанския залив.
На 30 август 1943 г. пред Дедеагач е поставено минно заграждение „G-58“. Предстои уточняване на координатите на това минно заграждение.
На 2 септември 1943 г. с минните заградители „Drache“ и „България“ пред Кавалския залив е поставено минно заграждение „G-56“. Товаренето на мините на „Drache“ в Кавала и хвърлянето им пред Кавалсия залив е ръководено от мичм. І ранг Тодор Станчев. Операция започва в 20.00 ч. при 1-2 бала югозападен вятър, облачно време и добра видимост, и приключва в 22.50 ч. „G-56“ е изградено от 399 заградни мини тип „ЕМА“, с 9 минни линии и удълбочение 3 м :
„а“ – 46 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 96 м;
„в“ – 49 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 98 м ;
„с“ – 41 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 111 м;
„d“ – 44 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 112 м;
„e“ – 39 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 112 м;
„f“ – 77 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 112 м;
„g“– 41 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 111 м;
„h“ – 42 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 112 м;
„i“ – 20 мини тип „ЕМА“ с минен интервал 116 м;
Рано сутринта на 3 септември 1943 г. мичм. І ранг Т. Станчев и минната команда с гемията „Ангел“ се отправя към минното заграждение „G-56“ пред Кавала за проверка състоянието му и да прибере изплувалите заградни мини и останалите вехи. Гемията „Ангел“ има газене 1 м. и се движи върху минното поле, мините на което са поставени с удълбочение 3 м. За прибиране на откритите изплавали мини от „Ангел“ е спусната гумена лодка с двама души – един гребец, опитен моряк, старши подофицер и миньора мичм. ІІ ранг Христо Хаджиев. Лодката се приближава към изплувалата мина и мичм. І ранг Хаджиев отрязва с клещи-секачи парче от външния кабел на мината, свързващ електрическите елементи на 5-те рога с детонатора на мината. С тази манипулация мината става безопасна. Следва отвиване и сваляне на 5-те оловни рога на мината и стъклените ампули с киселина се изваждат. За да не потъне мината, 5-те отвора се запушват с глухи капачки. Обезопасената мина се закача към стрелата на мачтата на гемията „Ангел“, вдига се и се прехвърля на палубата. Същата операция се повтаря и за котвата, която се обира с минрепа. От поставените мини „ЕМА“ в заграждението „G-56“ пред Кавалския залив са открити 8 изплавали на повърхността на морето. Тези мини са разоръжени, заедно с котвите им са качени на борда на „Ангел“ и прибрани в минните складове в Кавала.
Минното заграждение „G-56“ остана с 392 мини „ЕМА“ със заряд от 150 кг. Дълбочината на поставяне на тези мини е 3 м. След приключване на минната постановка мичм. І ранг Тодор Станчев телеграфически донася до Адмирал „Егея“ и устно на кап. ІІ ранг Дудев. На 1 октомври 1943 г. командира на Беломорския флот кап. ІІ ранг Дудев с поверително писмо № 233 представя на командира на Морските войски данните за минно заграждение, поставено пред Кавалския залив.
В края на декември 1943 г. Чърчил е принуден да се откаже от замислените военни действия в Егейско море и на Балканите пред срочната необходимост от активизиране на действията на съюзниците в Италия и настояванията на Съветския съюз за откриване на Втори фронт през пролетта на 1944 г.
В заключение е необходимо да се отбележи, че българските военни моряци през Втората световна война имат много добра специална подготовка по минното оръжие и миночистенето. Те успешно се справят с възложените им минно-заградни операции в Черно и Егейско морета. За това има съществени предпоставки – непосредствено преди войната, през 30-те години на ХХ век са публикувани и изучавани редица актуални разработки и материали за минното оръжие, минната война и миночистенето. От Германия са доставени съвременни миночистачни тралове и мини, получена е литература, техническо описание на германските мини и миночистачните прибори, както и инструкции за работата с тях. В този период, след задълбочени проучвания и изследвания, кап.лейт. Минчо Острев конструира галваноударната мина „България-36“. След подобрения и продължителна серия от изпитания е приета на въоръжение във Флота. Като „Б-38“ тя серийно е произвеждана у нас и масово е използвана при минните заграждения на Черно море през Втората световна война.
Проф. д-р инж. Ненчо Мицулов
Докладът е изнесен на проведената от 21 до 23 април във ВА "Г.С. Ракжовски" международна научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“.



В началото на военните действия срещу СССР през Втората световна война, Германия не притежава военноморски флот на Черно море. В плановете за нападение съветския Черноморски флот се игнорира като се счита, че до зимата на 1941 г. Вермахтът ще превземе Москва. Формирането на германския военноморски флот на Черно море започва с провалянето на „блицкрига” и се осъществява чрез:
1. Прехвърляне на корабен състав по р. Дунав
2. Организиране в подвластните Черноморски корабостроителници:
а) преустройство на подходящи граждански кораби за военни цели, и
б) строителство на нови кораби.
Прехвърляне на десантен кораб MFP от р. Елба към р. Дунав

България като съюзник на Третия Райх не скъсва дипломатическите си отношения със СССР и не изпраща войски на Източния фронт. В София обаче се установява Германски морски щаб за свръзка – Военноморска група „Юг”, под чието командване действат до 1944 г. германските военноморски сили разположени на Черно, Егейско и Адриатическо море. Във Варна се установява Германско специално командване. В града са развърнати: Военноморско управление, Специален военноморски щаб, Служба за военноморски транспорт, Служба за контрол на военноморското строителство, Военноморска работилница за оборудване и ремонт на кораби, Военноморска база за оборудване и въоръжение на кораби, Служба за артилерийски морски оръжия, Интендантство на военноморския флот и т.н. общо 21 части и поделения на германския Военноморски флот. Трите най-големи по това време български корабостроителници: Държавна корабостроителница-Варна, Кораловаг АД и Флотски арсенал-Варна са включени в германски военноморски корабостроителни програми. Изпълнените в тях поръчки за германския военноморски флот бележат най-съществената част от реалната подкрепа, която България оказва като съюзник на Германия през Втората световна война. От построените в българските корабостроителници плавателни съдове освен миночистачи, най-внушително е серийното строителство на военноморски десантни баржи тип MFP и военни риболовни кораби тип KFK. Значимостта на строителството предизвиква и серия от протестни съветски дипломатически ноти до българското правителство, изпратени през периода 21 януари – 18 май 1944 г. в които основно се поставя въпроса за незабавното прекратяване на строежа във Варна на германски военни лодки и катери, използвани срещу СССР. В тях България се обвинява, че съдейства директно на Германия във войната на Източния фронт.
Схематична карта за разположението на Германските военноморски щабове на Балканите

Адмиралът на флота на СССР Исаков И.С. още по време на войната (тогава е първи заместник на Наркома на ВМФ) отбелязва за морските действия на Черно море: „Ново беше масовото прилагане на бързоходни десантни баржи… Ако на първо време тези специални кораби се използваха предимно като транспорти – за снабдяване на войските в Крим, в портовете на Азовско море и през Керченския канал в Таманския полуостров, то постепенно те с различно въоръжение станаха универсални бойни съдове… Притежавайки възможност за приемане и извеждане от трюмовете танкове на собствен ход, артилерия с влекачи, автомашини, притежавайки висока живучест и мореходност може да се каже без да се преувеличава, че бързоходните десантни баржи станаха особено бойно средство в Черно море – по значението на изпълняваните от тях задачи. Въоръжени с палубни и зенитни артилерийски установки, със самохвърлящи стелажи за големи подводни бомби …те изпълняваха ролята на стражеви и ескортни кораби. Същите баржи се използваха от противника като минни заградители,…изпълняваха задачите на канонерски лодки при противодействието на нашите десанти, маневрирайки в плитководието и зад минните заграждения, където бяха неуязвими за съветските подводни лодки, миноносците и крейсерите. Сега те се използват предимно за евакуация.” Поради спешната необходимост от транспортни и ескортни кораби, от Черно в Егейско море през 1943 г. се налага прехвърлянето на 8 военноморски десантни баржи MFP и 11 въоръжени траулера KFK. Част от тях са българско производство.
Германски десантни кораби MFP: разтоварване на войска на морския бряг, натоварване на танк Panzer T-IV, използване като минен заградител и изпозлване за евакуация на войска

Първата поръчка за германския военен флот е направена за военноморските баржи MFP в Корабостроителницата и машинна работилница – Варна (преименувана в Държавна корабостроителница-Варна от 1942 г.) на 13 май 1941 г. възложена чрез „Гутехофнунгсхюте”-Оберхаузен (от 1986 г. МАН-АГ със седалище Мюнхен). В изпълнението на поръчката са включени и Кораловаг АД и Флотски арсенал-Варна. На 12 декември 1941 г. на конференция с Фюрера, командващият германския военноморски флот – гросадмирал Редер докладва относно новото строителство на 23 военноморски баржи на Черно море: 5 от които вече са завършени, предвиждат се до края на декември 1941 г. да бъдат завършени още 10, а до края на февруари 1942 г. да бъдат завършени останалите 8. Отбелязва се че българските корабостроителници са напълно натоварени със строителство на военноморски баржи и ремонти.
На 19 януари 1942 г. германският Военноморски щаб, Интендантски отдел информира група „Юг”, че в допълнение на 22-те военноморски баржи (намалени с една - П.Д.)) построени във Варна, 48 ще бъдат направени за Южния и Югоизточния сектор на група „Юг”. Като 20 от тези 48 баржи ще бъдат предназначени за Егейско море. На 23 юни 1942 г. на конференция с началник-щаба на военноморските сили, Група Юг отново поставя въпроса за увеличение на военноморските десантни баржи за Черно и Егейско море. Според действащата в момента строителна програма 60 баржи трябва да са готови за Черно море и 20 – за Егейско. Група Юг представя искане за допълнително строителство на по още 40 баржи за Черно и Егейско море. Тъй като корабостроителните съоръжения във Варна нямат възможност да бъдат разширени Военноморският щаб, Интендантски отдел възнамерява тези допълнителни 80 кораба да бъдат построени в Палермо (Италия). На 8 септември 1942 г. Военноморският строителен отдел към Главния морски щаб докладва, че съгласно исканията на Група Юг относно строителство на противолодъчни кораби на Егейско море, заплануваното строителство на въоръжени траулери в Скараманга (Гърция) не може да бъде започнато поради липса на работна ръка, макар че дървен материал и желязо са били в наличност за известно време. Военноморският строителен отдел използва Варненските корабостроителници, където 24 въоръжени траулера трябва да бъдат построени между септември 1942 г. и април 1943 г. и още 18 между април и август 1943 г.
Германски траулер KFK, въоръжен като противолодъчен кораб

В българските корабостроителници всички части и инсталации за строителството на военноморските десантни кораби и въоръжени траулери KFK идват от Германия с влакови композиции. За военноморските десантни кораби MFP инсталациите, носовата десантна клапа, носовата, средна и кърмова корабни конструкции, както и двигателите се доставят в комплект. Въоръжените траулери KFK са композитна конструкция (метални ребра и дървена обшивка). Шаблоните за всички дървени части са доставени от „Бурмейстер”-Свинемюде, но дървения материал е български. Железните корабостроителни елементи (ребра, прегради, флори, стрингери) са доставени от „Ховалдсверке”-Хамбург. В комплект се доставят валове, дейдвудни тръби и корабни винтове, главните и спомагателните двигатели.
В Държавна корабостроителница-Варна серийното строителството на въоръжените траулери KFK се ръководи от инж. Стефан Парушев, а на военноморските десантни баржи от инж. Архангел Стойнов. В спомени си инж. Стойнов пише: „Имаше 4 стапелни площадки за напречен спуск на кораби и 4 стапелни места за по 2 баржи за строеж на десантните кораби. На вода се прави само центровка на валолинията и се подготвяха ходовите изпитания. Спуск имахме средно на 14 дни. От наша страна работеха не по-малко от 600-700 човека само за военно производство.”
В доклад на представителя на „Гутехофнунгсхюте” във Варна от 27 юни 1942 г. относно изпълнението на поръчките за строителство на военноморски десантни баржи се отбелязва: Във Флотски арсенал се допускат неадекватни заварки, тъй като заварчиците не са сигурни във възможностите си, както и принудителното намаляване на заваръчните машини вследствие претоварване на електрическата мрежа в района. За работата в Държавна корабостроителница също е посочено,че заварките все още създават затруднения на българските работници. Подчертава се възпрепятстването на строителството на десантните кораби поради строителството на миночистачи (Раумботи) и KFK, както и поради ремонтната дейност на един голям параход на немския флот, където са ангажирани значителна част от квалифицираните български работници. За Кораловаг АД се отбелязва, че и тук заварчиците са проблем, но причината е в недостига им поради постоянните непредвидени повиквателни, въпреки мобилизирането на предприятието. Общата оценка от работата на трите корабостроителници е задоволителна и работата по изпълнението на поръчката за 42 военноморски десантни баржи ще бъде завършена до средата на септември. В края на доклада се отправя искане за по-бързо предаване на цялата документация относно доставката на 300-тонни докове и дока за хидроплани, за да може да се извърши нужната подготовка.
В обзора си за военноикономическото състояние на България през третото тримесечие на 1943 г. началникът на службата „Германски офицер по военноикономическите въпроси – София”, подполковник Шнаузе, изтъква че „строежът на бойни съдове в корабостроителниците във Варна се поощрява доколкото е възможно, защото той представлява единствената възможност за попълване на военноморския ни флот в Черно море”.
През юни 1943 г. в германския военен флот е приета т.н. „Военноморска корабостроителна програма 1943”, според която е планирано за една година да се построят 900 военноморски баржи и 96 морски артилерийски лихтера.
На 16 февруари 1944 г. е съставен Отчет за направените през 1943 г. от германския военен флот (Флотско групово командване „Юг”) поръчки, възложени от „Гутехофнунгсхюте” на корабостроителниците във Варна, съгласно който:
1. За строеж на десантни лодки:
а) на Арсенал – 5 броя на приблизителна стойност 10 720 000 лева.
б) на Държавна корабостроителница – 19 броя на приблизителна стойност 63 118 00 лева.
в) на Кораловаг – 11 броя на приблизителна стойност 40 710 000 лева
- за 350 тонен док – първа вноска – 2 870 000 лева.
2. Док за хидроплани – Арсенал-Варна – 960 000 лева.
Службата по контрола на строежите във флота е дала на Кораловаг поръчка за направа на 18 фишкутера (бойни лодки против подводници), както и на Държавната корабостроителница за направа на други 18 фишкутери, приблизителната цена на които възлиза на 144 000 000 лева.
За 1944 г. от „Гутехофнунгсхюте” са предвидени „строежите на флотски десантни лодки:
-  Във Флотски арсенал – 5 лодки на приблизителна стойност 18 290 000 лева
-  В Държавна корабостроителници – 20 лодки на приблизителна стойност 132 360 000 лева
-  В Кораловаг – 13 лодки на приблизителна стойност 78 052 000 лева и 350-тонен плаващ док, остатък – 1 750 000 лева.
Предвидената цена на 350-тонен плаващ док, построен в Кораловаг е 4 620 000 лева, на дока за хидроплани – във Флотски арсенал – 996 000 лева, а на KFK – 4 000 000 лева. (Материалите и документацията по строителството са комплектувани и получени от Германия).
В доклад на командващия Морски войски контраадмирал Асен Тошев до военния министър от 12 май 1944 г. относно дейността на Флотски арсенал-Варна по изпълнение на германските военноморски поръчки се посочва че до края на 1943 г. са завършени 11 бр. MFP и един плаващ док за водосамолети, доставени са материали за строежа на една и част от необходимите за втора десантна баржа. Уточнява се, че „всички разходи по изплащане на надниците на наетите за сглобяването на корабите работници се изплащат от представителя на „Гутехофнунгсхюте” във Варна с одобрението на представителя на Главното германско морско командване във Варна и Главното интендантство в София. Към края на 1943 г. от фирмата „Гутехофнунгсхюте” се повдига въпросът за сглобяване на нови такива кораби. Към това време между българското военно министерство и германското групово командване „Юг” е бил установен нов начин и постигната нова спогодба на плащанията и разходите на германските строежи и въобще на германските разходи в България. А именно: преди да се поеме известна германска поръчка, за която ще са необходими суми, трябва да се уведоми III-и отдел на Щаба на войската и да се чака одобрение на разхода. За в бъдеще поръчките се отправят към Министерството на войната, щабът ще разрешава, ще отпуска необходимите суми за изплащане на разходите по тяхната изработка и ще ги възлага на Морски войски.
От докладна записка на представителя на „Гутехофнунгсхюте” във Варна относно строителството на десантни кораби във Варна от 08 юни 1944 г. става ясно за промяна на строителната програма и започнало изтегляне на оборудването от Варна. Уточнява се, че до момента са изпратени 15 вагона материали за кораби в Монтефалконе (Италия, П.Д.) и 2 десантни кораба с оборудването за нови кораби в складовата база в Линц. Разглобени са 3 MFP, които след подготовката за транспортиране ще бъдат изпратени заедно с останалата част от оборудването в Монтефалконе. Също така се предвижда реконструкция на 6 военноморски баржи тип „Д” в артилерийски, както и на 2 – в кораби работилници. Прави се преглед на политическата ситуация и се отбелязва, че е препоръчано на всички служители на военноморските служби работещи в корабостроителниците да носят цивилни дрехи, както и че при спускането на вода на плаващия док не е било позволено участието на нито един военен от немска страна. Подчертава се че и „до ден днешен не сме получили отговор на нашето запитване, дали да започне строителството на втори плаващ док, подготовката за която е в ход.
Преписките между германското флотско групово командване „Юг”и българското Военно министерство относно строителството и ремонтите на плавателни съдове приключват на 12 август 1944 г., когато в писмо до германския войскови комендант в България, началникът на III-и отдел на щаба на войската съобщава: „Въпроса за прекратяване поръчките в българските корабостроителници ще Ви изясни негово Превъзходителство германският пълномощен министър в София – г-н Бекерле. Заповед. Генерал-майор Георгиев.”
Командващия Морски войски контраадмирал Асен Тошев и члена на комисията за проверка на българските корабостроителници за наличните кораби за строеж по поръчка на германското командване лейт. Йордан Пращинков

Комисия назначена от командира на българския Черноморски флот в състав: председател – капитан 2 ранг Христо Василев и членове – инж. Корабостроител лейтенант Йордан Пращинков, от Държавна корабостроителница-Варна инж. Стоилов и от Кораловаг АД инж. Минчо Острев на 2, 4, 5 и 6 септември 1944 г. извършва проверка в трите корабостроителници и установява следното състояние на строящите се за сметка на германското командване кораби: „В Държавна корабостроителница в строеж се намират 3 броя десантни кораби тип „Д” по поръчка на „Гутехофнунгсхюте” и 7 броя дървени кораби KFK с № 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 за сметка на германския военен флот. Състояние: MFP 851 – 85 % завършен, MFP 901 – 60 % завършен и MFP 903 – разглобен. KFK № 18 – завършен на 85 %, № 19 – на 30 %, № 20 – на 10%, № 21 – на 5 %, кила не е изправен. KFK № 22, 23 и 24 - незапочнати. В АД Кораловаг се намират: 2 десантни кораба в постройка тип „Д”, по поръчка на „Гутехофнунгсхюте”, единия завършен на около 85 %, вторият – на около 15 %, и за двата липсват десантни клапи. Дървени корабчета KFK – поръчки за германския военен флот в постройка има шест фабрични номера: № 19, 20, 21, 22, 23 и 24. Строително състояние: № 19 – корпусът завършен около 40%, № 20 – килът изправен и всички ребра монтирани, № 21 – килът изправен и ребрата монтирани, № 22 – килът 85% завършен, още не е изправен, на № 23 и № 24 – киловете им са само започнати. Във Флотски арсенал почти завършен е един десантен кораб.

Общо на Черно море за нуждите на германския военен флот в българските корабостроителници са построени 35 броя въоръжени траулера - KFK, както и 91 военноморски десантни кораба - MFP.
Предадени на германското командване: десантни кораби MFP - 91 бр., противолодъчни кораби KFK - 35 бр.

През Втората световна война българските корабостроителници се превръщат в едно от основните корабостроителни звена в изграждането на германския военен флот на Черно море. Малките, но ефективни военни кораби, спуснати от стапелите им участват активно и успешно в осъществяването на войскови превози и осигуряване на транспортни доставки при решаване на задачите на германския военен флот. Строителството и монтажът специално на военноморските десантни баржи не се изчерпва със „сглобяване на заготовки на корпуси, спускането им на вода, пълното им оборудване и провеждане на ходови изпитания”. За монтирането не са нужни кой знае какви съоръжения на корабостроителниците и особено квалифициран персонал, важното в случая е предоставената технология. Зад така нареченото „сглобяване” стои усвояването и въвеждането на заваръчния и секционния метод в строителството, прилаган по това време в световното корабостроене единствено от напредналите технологично държави. Преходът от отживялата времето си нитова конструкция при строителството на кораби към заваръчна, и от подетайлния метод към съвременния високопроизводителен секционен метод при постройката на корпуса е едно от най-големите постижения в областта на корабостроенето. Преминаването от изцяло нитовани към частично заварени корпуси е важно, значимо постижение на българските корабостроители, усвоили технология, която се налага в световното корабостроене след края на Втората световна война. Включването на българските корабостроителници в германски корабостроителни програми за Черно море е главна причина за модернизиране на материално-техническата база, въвеждането на нови технологии и повишаване на професионалната подготовка на българските корабостроители. Българското корабостроене и кораборемонт преминават в нов етап от своето развитие. Военноморската промишленост се идентифицира по категоричен начин като част от военната индустрия на България.

Петър Даскалов
Докладът е изнесен на проведената от 21 до 23 април във ВА "Г.С. Ракжовски" международна научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“.
Докладът е част от подготвеното от автора изследване за участието на българския военноморски флот като съюзник на Германия в битката за Черно море през Втората световна война 1941-1944 г.
Източник на всички снимки е Internet. Конкретно: снимката на к.адм. Асен Тошев - "Морски вестник" (http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/admiral_bio.html); снимката на лейт. Йордан Пращинков - "ВВМУ Н.Й. Вапцаров" (http://www.naval-acad.bg/Bg/mu-125g/alej/prashchinkov.html).


От 21 до 23 април във ВА "Г.С. Ракжовски" се проведе международна научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“. Конференцията бе посветена на 70-годишнината от края на Втората световна война и се проведе под патронажа на председателя на Националния инициативен комитет Николай Ненчев – министър на отбраната на Република България.
Конференцията е организирана от Военна академия "Г.с. Раковски" заедно с още 11 други организации. Тя бе открита от доц. д-р полк. (р) Станчо Станчев, председател на Военно-историческата комисия. След това приветствени слова произнесоха Министърът на отбраната г-н Николай Ненчев и началникът на ВА "Раковски" контраадмирал Митко Петев. След това от трибуната бяха произнесени двата основни доклада - "Великите сили, Балканите и България през Втората световна война" от акад. Георги Марков и "Българската армия във Втората световна война" от доц. д-р Игнат Криворов.
Всички доклади в конференцията бяха прочетени в следните 10 сесии: "Великите сили и Балканите по време на войната", "Военните действия на Балканите по време на Втората световна война", "Окупация и съпротива на Балканите", "Политически, териториални и национални проблеми на Балканите", "Военна наука и военно изкуство", "Стопанство по време на война", "Медии и пропаганда по време на войната", "Църква, наука и култура по време на войната", "Резултати и последици от Втората световна война" и "Историографски проблеми на Втората световна война". Докладите бяха над 55,а докладчиците освен от България бяха от Русия - 3 доклада, Сърбия - 3 доклада, Македония - 2 доклада, Черна гора - 1 доклад и Унгария - 1 доклад. Всички доклади бяха посрещнати с интерес, разбира се различен в зависимост от докладите.
На конференцията бяха изнесени два доклада с морска тематика. Първият доклад "Миннозаградни операции на българските ВМС пред Кавалския и Орфанския заливи на Егейско море през Втората световна война" бе в сесията "Военните действия на Балканите по време на Втората световна война" и бе изнесен от проф. д-р Ненчо Мицулов. Вторият доклад "Българските корабостроителници и германските военноморски корабостроителни програми за Черно море през Втората световна война (1941 – 1944 г.)" бе в сесията "Стопанство по време на война" и бе изнесен от Петър Даскалов. И двата доклада бяха посрещнати определено с интерес, подсилен от добрата презентация, подготвена от автора на тази информация.


УС на АВМУ-секция София обявява на всички свои членове, че на 5 март 2015 год. от 18.00 часа в ЦВК ще се проведе събрание за отбелязване на 137-та годишнина от Освобождението от турско робство и 142 год. от обесването на Васил Левски. Лекция на тема „Историята на паметника „Левски” ще прочете историкът Мирослав Коев от Държавна агенция „Архиви”.
  
Както винаги залата ще бъде отворена от 17.30 часа за изпълнение на различни организационни задачи. Желателно е вашето по-масово присъствие.

.

Със съжаление констатирам, че от края на м. май 2013 год. не съм забелязал публикувани новини за развитието на делото на кап. Светлозар Собаджиев и не съм писал нищо по този въпрос (последната публикация е от 18.05.13, с добавка от 29.05.13 г. - http://avmusofia.blogspot.com/2013/05/15.html).

Днес забелязвам, че съм пропуснал някои новини и бързам да ги споделя тук. (Всичко което тук ще публикувам е прочетено в сайта MARITIME.BG) Най-старата новина е от 20.12.2013 год. "Лора Собаджиева от Панама: Всички разбират, че става дума за прецедент". В нея се разказва, че в Панама най-после се е събрал съда и е гледал делото на кап. Собаджиев. На делото е присъствала и дъщерята на капитана - Лора. Ето публикацията от MARITIME.BG:

Всички тук разбират, че става въпрос за прецедент. Това бяха първите думи на дъщерята на к.д.п. Светлозар Собаджиев – Лора, след приключване на първото гледане на делото в Колон, Панама.
Пред Maritime.bg тя обясни, че процесът е започнал с малко закъснение, но го описва като преминал изключително добре. „Беше голямо напрежение, но защитата се представи изключително добре. Пледоарията на адвоката на баща ми продължи 2 часа“, каза още Лора.
По думите й съдията е бил изключително респектиран. Според Собаджиева, която е юрист, заседанието е преминало успешно.
Тя коментира пред Maritime.bg, че нито един от моряците от екипажа, които бяха призовани като обвиняеми, не се е явил на делото. „Беше им назначен служебен защитник, който бе освободен още в началото на заседанието“, каза Лора минути след приключване на процеса в съда в Колон.
30-дневен е срокът, в който съдията трябва да произнесе решението си. Адвокатът на к.д.п. Собаджиев все пак е уверил, че това ще стане по-рано.
„Баща ми е добре. В съдебната зала влезе с униформата си. Надявам се този ад за него да свърши!“, каза още Собаджиева.
Младата дама заедно с председателя на CESMA (Европейска конфедерация на асоциациите на морските капитани) кап. Фредерик ван Вайнен, консула на България в Мексико Емил Самарджиев и почетния консул на страната ни в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев, присъстваха на процеса.
„Всичко това се случи благодарение адекватната намеса на Министерството на външните работи в лицето на нашите консули. Искам дебело да подчертая, че ако не беше тяхната подкрепа най-вероятно делото щеше да бъде отложено“, сподели още развълнуваната дъщеря на капитана. Тя не можеше да сдържи чувствата си след емоционалната среща с нейния баща, почти три години след фаталното задържане през март 2011 г.

Следващата публикация е от 29.05.2014 г. "Осъдиха кап. Светлозар Собаджиев на 80 месеца затвор". В нея се казва, че е научена вестта, че преди около половин година по делото на капитана е произнесена присъда, но тя не е била съобщена на кап. Собаджиев, да не говорим за близките му. Ето публикацията от MARITIME.BG:

К.д.п. Светлозар Собаджиев е бил осъден на затвор, научи Maritime.bg. Капитанът, който бе задържан в Панама през март 2011 година, трябва да лежи още 80 месеца в затвора „Ла Хоя“.
Припомняме, че преди близо половин година имаше сериозни предпоставки българинът да бъде освободен.
Тогава местните магистрати заявиха, че липсват основания за негативна присъда. Изглежда обаче, везните не са се наклонили в полза на българския капитан.

 


Следващата публикация е от преди 2 дни - 13.01.2015 г. "Депортират кап. Светлозар Собаджиев в България". В нея е публикувано факсимиле от панамски вестник "El Boletin" от 12.01.2015 г. от която е научена следната новина (следва публикацията от MARITIME.BG):

Депортиране в България за к.д.п. Светлозар Собаджиев е искал неговият адвокат, съобщава панамския вестник „El Bulletin“. Медията коментира, че след близо четири години се очаква развръзка за българския моряк.
К.д.п. Светлозар Собаджиев бе осъден на 80 месеца затвор след като на кораба – MAAS TRADER, под негово командване, бяха открити 200 кг. кокаин. Съдът бе задържан на 29 март 2011 г. Целият екипаж на плавателния съд бе задържан, а след което освободен без обвинения.
Въпреки, че прокуратурата имаше само косвени доказателства, а свидетелите бяха разпръснати по всички краища на света, българският капитан все пак бе осъден. Собаджиев и неговото семейство платиха изключително висока цена, чакайки решението на панамските власти. Съдебните разходи стопиха спестяванията на капитана и неговите близки, семейството е изгубило и имот. Срещу баснословни суми, редица адвокати не са направили много по случая, според капитана.
Панамския вестник анализира, че големият проблем на българина е получаването на обвинения по старата наказателна система. Според нея обвиняемият остава зад решетките до приключване на процеса, с което категорично се нарушават човешките му права. Говорител на панамските власти е потвърдил пред вестника, че капитанът ще бъде депортиран у нас за излежаване на останалата част от присъдата му. Това трябва да стане до няколко седмици, добавя изданието. 
 


На 9 януари 2015 год., в деня на празника на Морско училище по случай 134-та годишнина от основаването му, в ЦВК се състоя отчетното събрание на АВМУ-секция София. Този път вероятно и поради студеното време събранието бе посетено от едва 35 от членовете й.
Събранието бе открито от председателя на УС на секцията, вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев. Той предложи събранието да протече при следния дневен ред:
     1. Отчетен доклад на УС на АВМУ-секция София;
     2. Отчет на КС на АВМУ-секция София;
     3. Обсъждане и приемане на отчетите на УС и КС на секцията;
     4. Връчване на награди на навършилите кръгли годишнини.
Така предложения дневен ред бе приет единодушно
Отчетния доклад на УС бе прочетен от председателя му вицеадм. Кавалджиев. В него бяха разгледани основните мероприятия, проведени от секцията през годината. Изтъкнато бе, че през изминалата година са привлечени 12 нови членове на асоциацията. Както и че 4 са приключили жизнения си път. Бе отделено внимание и на някои проблеми в живота на секцията - по-специално че само 92 от общо 214 членове заплащат редовно членския си внос.
Отчета на КС бе прочетен от Марин Пазвантов – член на Контролния съвет, поради отсъствието по болест на председателя на КС кап. I ранг о.з. Румен Тотев. В него бяха отразени приходите и разходите, направени от УС. Бе отчетено, че тези разходи са целесъобразни и няма допуснати злоупотреби.
Нямаше направени изказвания по отчетите, като същите бяха приети единодушно.
Последва раздаване на поздравителни албуми на членове на АВМУ-секция София, навършили кръгли годишнини. В продължение на вече започналата традиция в нашата секция.
Иван Братоев връчи наградите на навършилите кръгли годишнини от членовете на КВО. В това число попадна и с известно закъснение нашия председател - вицеадм. Минко Кавалджиев, комуто бе връчен отдавна получения поздравителен адрес от командира на ВМС контраадмирал Димитър Денев.
За съжаление, някои от юбилярите отсъстваха от нашето събрание.
След завършването на събранието УС даде малък коктейл с възможност за топли разговори на чаша вино.
Георги Филаретов
член на УС на АВМУ-секция София


И дойде времето на поредното годишно отчетно събрание.

УС на АВМУ-секция София обявява, че на 9 януари 2015 год. от 18.00 часа в ЦВК ще се проведе годишното отчетно събрание на секция "София" на АВМУ. Желателно е присъствието на всички членове на секцията.
Дневният ред е традиционен:

1. Отчетен доклад на Управителният съвет, изнесен от председателят му адм. о.р. Минко Кавалджиев.
2. Отчет на Контролния съвет, изнесен от председателят му Румен Тотев.
3. Разисквания по доклада и отчета
4. Връчване на почетни грамоти на членове на АВМУ-секция София, навършили кръгли годишнини
5. Заключителни разговори на чаша вино.
 
УС обявява в допълнение, че залата ще е отворена от 17.30 часа, за да може да се извършат някои допълнителни организационни работи - събиране на членски внос, уточняване на адреси и телефони и други подобни.


Здравейте колеги моряци.

Отмина още една година от нашия задружен живот, макар и далеч от морската стихия. И дойдоха най-светлите празници - Коледа и посрещането на Новата 2015 година.

С изключителна радост ви желая (осмелявам се да включа и мен в това число) много здраве, щастие, бодър дух и уют в семействата ви. И весели празници - с много близки хора и добри приятели.

И в тези светли, пълни с веселие празнични нощи, нека вдигнем чаши и за просперирането на морска България - тази България, на която ние дадохме частица от своята младост, дух и здраве.
 
С пълни чаши - наздраве приятели!


Уважаеми колеги моряци, членове на АВМУ-секция София и на клуба "Военни моряци" към СОСЗР-София,

И тази година, както винаги досега, ще отбележим моряшкия празник НИКУЛДЕН - на 4 декември 2014 год. от 18:00 часа в Централния военен клуб. Но заповядайте половин час по-рано за да може да се решат някои организационни въпроси - в 17:30 часа.

Събирането ни ще протече при следния ред:
1. Представяне на книгата за кдп Слав Рангелов "От чукарите край Ерма", написана от дъщеря му Евгения Рангелова-Пеева и представена от внукът му Слав Пеев.
2. Връчване на поздравителни адреси на колеги, навършили кръгли годишнини.
3. Коктейл с приятелски разговори за НИКУЛДЕН.

По време на коктейла в удобен момент ще бъдат връчени клубните вратовръзки "АВМУ" на колегите, които са си поръчали вратовръзка. Ще бъдат и продадени на желаещите книгата на г-н Петър Даскалов „Записки от архивите на българския Военноморски флот (1944 - 1959 г.)”, любезно предоставени ни от автора на преференциална цена 10 лв. Желаещите да купят книгата трябва да изпратят мейл до мен (rumtot@mail.bg), за да направя заявката пред г-н Даскалов. Можете да закупите календар за 2015 год., издаден от АВМУ-секция София, цена 5 лв.

Входа е с куверт - цена 5 лв.
 


  


Съгласно решението на УС на АВМУ-секция София на 25.IX.2014 год. от 18.00 часа в Централния военен клуб в София ще се проведе тържество за отбелязване 100 години от рождението на адмирал Бранимир Орманов.
На тържеството ще бъде прочетен доклад за живота и дейността на адмирал Бранимир Орманов и прожектирани снимки от неговия жизнен път. Ще чуем и други изказвания от участници и гости на тържеството. В края на тържеството ще бъде дадена възможност за разговори на чаша вино.

УС на Асоциацията кани всички моряци в София, а също и други жители на София, които са съпричастни към живота на адмирал Бранимир Орманов, да присъстват на тържеството.

УС на АВМУ-секция София напомня, че както винаги нашите събирания започват с 30 мин. по-рано, за да има възможност да се решат някои организационни въпроси. Т.е. събирането за членовете на АВМУ-секция София започва в 17.30 часа.



Във връзка с отбелязването на 135-та годишнина от създаването на ВМС на България, клубният съвет на клуб "Военни моряци" към СОСЗР-София организира посещение на ВМБаза-Бургас.
Посещението ще се осъществи в дните 12.09. (петък) – 14.09.2014 г. (неделя). Примерната програма за посещението на ВМБ-Бургас е следната:

12.09.2014, петък:
1. Тръгване от София: 07.00 часа на 12.09. Ориентировъчно пристигане в Бургас: 11.30 часа.
2. Обяд: 11.30 - 12.30 часа в ДА-Бургас
3. Преход до ВМБ-Бургас и настаняване в хотела: 13.30 - 15.45 часа
4. Запознаване с бойните възможности, задачите, които може да изпълнява и мисиите, в които е участвала една от фрегатите. Интересни моменти от участието и в мисии. 16.45 - 17.30 часа
5. Информация от командира на ВМБ-Бургас комодор Чубенков за база-Бургас. След това - вечеря: 19.00 - 21.30 часа

13.09.2014, събота:
1. Закуска: 08.00 - 08.30 часа
2. Преход до о-в "Св. Анастасия", разглеждане забележителности, беседа, връщане във ВМБ-Бургас: 08.30 - 12.30 часа
3. Обяд: 13.00 - 14.00 часа
4. Преход до гр. Созопол, разглеждане забележителности, поклонение пред мощите на св. Иван: 17.00 - 18.30 часа
5. Вечеря в ресторант: 18.30 - 20.00 часа
6. Връщане във ВМБ-Бургас: 20.00 - 20.30 часа

14.09.2014, неделя:
1. Закуска: 08.08.30 часа
2. Преход до София: 08.30 - 13.00 часа


Забележка: Разходите за храна по време на посещението са за сметка на самите участници. Пътуване с автобус, отпуснат от МО. Все още нямаме окончателен отговор за автобуса, поради това са възможни промени.

 Желаещите да се включат в посещението на ВМБ-Бургас трябва своевременно да се обадят на членовете на Клубния съвет - по телефона или по електр. поща и да съобщят името си и своето ЕГН (за да се осигури допуск до района на ВМБ-Бургас). Срок за обаждането - 5 септември, петък.

За Ваше улеснение, съобщавам тук членовете на клубния съвет, техните телефони и ел.пощи:
1. к.1р. Иван Братоев - 0886-343-460, Bratoev53@yahoo.com
2. к.1.р. Румен Тотев - 0884-243-548, rumtot@mail.bg
3. к.1.р. Евлоги Попункьов - 0888-860-047, esp51@abv.bg

Вашият специален фотокореспондент (ако може така да се нарека...), кап. I ранг (з) Румен Тотев, беше във Варна по случай оразника - 135 години български Военно-морски сили. През цялата седмица на морето (03-10.08.2014) се провеждаха различни мероприятия (програмата на тържествата може да видите ТУК). Аз посетих само две от мероприятията, но струва ми се - основните: "Тържествено събрание и концерт" в зала 1 на "Фестивалния и конгресен център" - в събота, 9 август 18:00 часа и "Тържествено вдигане на флаговете на корабите и военен ритуал по присвояване на първо офицерско звание на випускниците на ВВМУ "Н.Й. Вапцаров" на Морска гара ВАРНА в неделя, 10 август от 09:00 часа.
 Официалният знак на празника и трансперанта в Зала 1 на ФКЦ-Варна. В средата - шпалир от курсанти пред входа на ФКЦ.

Тържественото събрание започна със слово на командира на ВМС - контраадмирал Димитър Денев. Диктор разказа историята на българския военен флот, придружен с филмов материал. След това слово от името на Президента и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили г-н Росен Плевналиев произнесе съветникът на Върховния главнокомандващ контраадмирал Георги Фиданов и връчи на Командира на ВМС почетния знак на Президента. От името на министъра на отбраната доц. д-р Велизар Шаламанов награди връчи постоянния секретар на отбраната Добромир Тотев, първи получи наградата Почетен знак на Министерството на отбраната "Св. Георги" II степен началника на щаба на ВМС кап. I ранг Коста Андреев. Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов също награди военнослужещи. И двамата след връчването на наградите произнесоха слова. (Пълния списък на наградените може да видите в сайта на ВМС.) Последен слово произнесе Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, който поздрави военнослучещите и цивилните служители от ВМС. Концертът бе ръководен от Галя Димитрова - конферансие на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили и открит от представителният духов оркестър на ВМС с диригент кап. III ранг Мирослав Трифонов. След това бяха изпълнени много песни и танцови изпълнения от артистите на ансамбъла.
 В залата на ФКЦ - Варна
 Командирът на ВМС контраадмирал Димитър Денев произнася словото си. Съветникът на Президента контраадмирал Георги Фиданов чете поздравлението на Президента.
Контраадмирал Фиданов връчва Почетния знак на Президента на контраадмирал Денев. Постоянният секретар на отбраната г-н Добромир Тотев чете адреса на Министъра на отбраната.
 Връчване на наградите от името на Министъра на отбраната...
 Връчване наградите на Началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов ...
... и вицеадмирал Николов чете своето поздравление. Митрополит Йоан прознася своето слово.
 Конферансието Галя Трифонова ръководи концерта. Свири представителният духов оркестър на ВМС.
 Пеят и танцуват артистите от Представителният ансамбъл на Въоръжените сили.

Военният ритуал на морска гара ВАРНА започна с посрещането на Министъра на отбраната г-н Велизар Шаламанов, който прие и строят на курсантите. Точно в 09:00 часа със съответната церемония бяха вдигнати корабните флагове и флаговете за разцветка. Ритуала по присвояване на първо офицерско звание започна със слово на Началника на ВВМУ кап. I ранг проф. д-рБоян Медникаров. След това бе прочетена заповедта на Министъра на отбраната за присвояване на военно звание "лейтенант" и зачисляване в Българската армия. На първенеца на випуска курсант-мичман Ваня Орманова (специалност "Корабоводене за ВМС") пагоните бяха връчени от Министъра г-н Шаламанов, дипломата й връчи Началникът на ВВМУ кап. I ранг Медникаров. Пагони връчиха също началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов и командирът на ВМС контраадмирал Димитър Денев. Контраадмирал Георги Фиданов прочете поздравителен адрес на Президента и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили г-н Росен Плевналиев. Бяха прочетени заповеди на Министъра на отбраната за награждаване на първенците по специалности и на Началника на отбраната за награждаване на випускниците с отличен успех. (Пълния списък на първенците и отличниците, получили награди, може да видите в сайта на ВВМУ "Вапцаров" - раздела "НОВИНИ".). След това първенеца на випуска лейтенант Ваня Орманова прочете своето слово-отговор. И съгласно традициите при този ритуал курсантите от ВВМУ начело със знаменния взвод и випускниците - вече лейтенанти, преминаха в тържествен марш. А марша закри представителният духов оркестър на ВМС с диригент кап. III ранг Мирослав Трифонов. И със завършването на церемонията младите офицери попаднаха в прегръдките на своите близки и в обективите на фотоапаратите...
 Посрещане Министъра на отбраната Велизар Шаламанов и приемане на строя
 Корабните флагове и флаговете за разцветка - ВДИГНИ!
 Строят на курсантите начело със знамето на ВВМУ "Никола Й. Вапцаров".
Гражданите, наблюдаващи ритуала от балкона на Морска гара и част от почетните гости на церемонията - Н.Пр. Посланика на Арабска Република Египет в България г-жа М. Шанауи, Председателят на Австрийската Военноморска конфедерация полк. проф. Карл Скриванек и председателят на Българската Военноморска конфедерация кап. I ранг (р) Станко Станков.
 ... и екипажите на минен ловец "Цибър" и фрегата "Смели" наблюдават ритуала.
 Контраадмирал Фиданов чете приветствието на Президента. Курсант-мичман Ваня Орманова застава пред Министър Шаламанов ...
 Летенант Ваня Орманова произнася заветните думи "Служа на Република България"; кап. I ранг Медникаров връчва на лейт. Орманова дипломата й.
 Вицеадмирал Николов връчва поредните пагони; кап. I ранг Медникаров - диплома ...
 И още награди ...
 
 И още ...
Специална награда за първенеца на випуска лейт. Орманова. Министър Шаламанов произнася своето слово.
 Лейт. Орманова произнася своето слово-отговор; випускниците на ВВМУ, вече офицери лейтенанти я слушат.
 

 Курсантите от ВВМУ, начело със знамето на Морско училище и заедно с произведените лейтенанти минават в тържествен марш.



Разрешавам си да представя накратко новата книга на кап. І ранг (з) Валентин Димитров - „Извинете за нахалството”, излязла през юни 2014 год., съдържа над 1000 афоризъма и 240 епиграми, както и два нетрадиционни „жанра” – „Рекламна пауза” и „Тълковен сатиречник”. Първо я видях във Facebook страницата на Валентин Димитров (https://www.facebook.com/profile.php?id=100003810356554&fref=ts). Атрактивното заглавие авторът обяснява в кратко встъпление: „Остроумието е присъщо на афоризмите и епиграмите. Извинявам се на онези читатели, които няма да открият остроумие в следващите страници. Надявам се все пак, че на някои тази книга ще се стори остроумна. И на тях дължа извинение, защото според Аристотел „Остроумието е образовано нахалство.” Въобще ИЗВИНЕТЕ ЗА НАХАЛСТВОТО! Отвсякъде!”
Публикувам откъси от книгата с разрешение на автора.
Кап. І ранг (з) Румен Тотев
Авторът - известният флотски журналист кап. I ранг (з) Валентин Димитров и неговата книга

АФОРИЗМИ

Единствен изход - преди да катастрофира държавата, да намерим черната й кутия.
Лихвите на дълга пред Родината някои изплащат в чужди банки.
Обраха всичко, каквото бе останало за обиране! Накрая дори си обраха и крушите…
Дълго вдигаха парата, после се оказа, че само вдигали пушилка.
Най-доходният бизнес е ръкопляскането – никакви инвестиции и гарантирана печалба.
Цветът на нацията въобще не е цвете за мирисане!
И в политиката е така – не усещат само собствената си миризма.
Политиците имат чисти ръце – редовно си облизват пръстите.
В буквата на закона се крият цифрите на законодателите.
Има типове, които знаят по няколко езика и не разбират човешки.
Еколози, стига с вашите глезотии! Пазете човешката природа!
Парадокс - от безсрамни мисли хвана срамна болест.
Ако не премине през стомаха, любовта се оказва в гардероба.
Казвам ти го на майчин език – върви на майната си!
Ако имаш две ризи, дай кирливата на ближния си!
Отрежи клона на който седиш, за да не те обесят на него!
Стига с тази духовна храна! Къде е истинското ядене!
В седалището на партията заседават ръководните задници, избрани от редовите членове.
Царският гамбит доведе до рокада на имотите.
Зрелищата ни изядоха хляба!
Пълнокръвен живот имат само комарите.
Ако загубя – губим всички, ако спечелим – печеля само аз!
Ще изчистим България един ден! От света!
На татковината й разплакахме майката, сега й разгонваме и фамилията.
Рядко позитивен човек! ХИВ-позитивен…


РЕКЛАМНА ПАУЗА

Търсим сътрудник, в перспектива – съучастник.
Правим мръсно, за корпоративни клиенти – и кал.
Дамски превръзки – доставка и монтаж.
Чешете се, където не ви сърби? Нашите специалисти – където трябва.
Перете пари? Ние ги сушим и гладим.
Жена на средна възраст търси мъж от далечното плаване.
БАН превръща недействителни членове в действителни.
Сменям девственост за две импотентности.
За първи път под купола на цирка: Русалки правят шпагат!
Сменям 20-годишна връзка за връзка с 20-годишна.
Търсим момичета за работа на кол. Повече информация – в кол центъра.
Еко туризъм по нов маршрут – от Курило до Голямата косматка, в празнични дни – и до Дупница..
Преводи – английски, френски, немски… през граница… валута…
Търсим ясновидец. Назначаваме веднага, след като ни открие…
По случай Деня на влюбените рогата са в промоция.
Вълнуващи полети с делта-планери, с мото-планери, на баба ви с хвърчилото.
Петзвезден хотел търси да назначи пикльо за пиколо.
Срещу ипотека на недвижимо имущество нашата банка отпуска невъзвръщаеми кредити.
Ресторант „Капитан Кук” предлага специалитета „Джеймс по хавайски”.
„Кавал” ООД произвежда кавали, които нямат последна дупка.
Адвокатска кантора „Темида” превръща заподозрени известни личности в неизвестни извършители.


ЕПИГРАМИ

ГЕНИАЛНА НАЦИЯ
Наистина сме първата нация,
на върха на важна класация –
на глава от население, защото
сме с най-много гении на злото.

ДЕМОКРАТИ
Нали поехте бремето
и ваше беше времето,
но какви ви бяха целите -
да си построите хотелите!

ОБЯСНЕНИЕ
Отдавна бащин праг
под прага е на бедността,
защото злоба ни е враг,
а корумпирана - властта…

ТЪЖЕН ИЗВОД
С годините, полека-лека  
загубих вече вяра -
потърся ли у някого човека,
да не надзърне звяра…

НАСЛЕДНИЦИ
Правнуци на хайдутите
днес са вече хайдуците.

ЛОБИСТИ
Създадоха закон
за Троянския кон.

ДЪРЖАВНА ТАЙНА
Никой да не обнародва,
що хазната изразходва!

БИБЛЕЙСКО
Ще ги познаем по делата
чак след края на мандата.

КОМПЮТЪРНО
Ясно е - по подразбиране
всяка власт е корумпирана.

ЧЕЛЕН ОПИТ
Показваме нагледно
как се спи на гладно.

ДА ИМАШЕ НАЧИН…
Всеки доказан негодник
да не броим сънародник.

ОТКРИВАТЕЛ
Редовно клати топки
на всички първи копки.


ТЪЛКОВЕН САТИРЕЧНИК

Администрация – хора, които минират живота ни, за да го направят ад
Благородство – способ за разпределение на благата в роднинския кръг 
Венера – богиня на венерическите болести
Гардероб - любовна отбранителна позиция
Диета – битка на волята с талията
Ерудит - досаден всезнайко
Жури - група от специалисти, призвана да замаскира ходатайствата с принципи
Завист - основен мотив за кариерно израстване
Износ - материал, който невъзпитаният вади от носа си
Йероглифи - изкуство, използвано от лекарите за писане на рецепти
Копи-пейст - метод на научното плагиатство
Любопитство - прелюдия към арията на клеветата
Мазохист – човек, който съчетава безполезното с неприятното
Националист - хулиган, който обича отечеството
Орган – роял, пораснал в пневматично и архитектурно отношение
Преданост - човешко качество, присъщо предимно на кучетата
Ревю - оглед на жени, маскиран с модни дрехи
Словослагател – сексуален фукльо
Тайна - нещо, което едни си обменят, но не го казват на други, за които се отнася.
Ултиматум – последна плаха атака преди генералното поражение
Фолклор - народен източник на ненаказуемо плагиатство
Хакер - дистанционен компютърен взломаджия
Цигулка - тиква с музикални наклонности
Чалга – изобретение на еснафи, изпълнявано от бездарници, за радост на глупаци
Шишче - част от животно, осъдено на набучване на кол, изгаряне на клада и изяждане от зверове
Щаб - орган, който кове успехите на вожда и поема вината за провалите му
Ъпгрейд - метод за осъвременяване на женската красота чрез пластична хирургия
Юбилей – начин да чуеш големи хвалби срещу малка почерпка
Яйце - продукт на кокошка, което твърди, че кокошката негов продукт


На 24 март 2014 год. от 17:30 часа в Зала № 1 на ЦВК ще се състои представянето на книгата за видния морски деец Тремол Иванов (10.VI.1913 - 11.XI.2000 год.) "ВЯРВАМ ВЪВ ВЪЗХОДА НА МОРСКА БЪЛГАРИЯ". Книгата е издадена от неговите дъщери Ралица Колева и Миглена Иванова по случай 100 години от рождението му.
Събитието е организирано от "Съюза на на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство", с председател к.д.п. Атанас Илев, кап. II ранг о.з. и е подпомогнато от "Асоциацията на възпитаниците на Морско училище" - секция София с председател вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев и "Клуб военни моряци" към СОСЗР-София с председател кап. I ранг о.р. Иван Братоев.
Тремол Иванов като началник на Параходство „Български морски флот” и в по-късни години
(всички снимки са взети от Морски вестник)
   
Организаторите призовават членовете на софийската морска общественост да присъстват на представянето на тази интересна книга. Организаторите канят да присъстват на събитието и всички софиянци и гости на столицата, интересуващи се от морската история на България, отразена през живота на Тремол Иванов.


Днес, на 6 март 2014 год., в ЦВК се състоя събрание на АВМУ-секция София  Събранието бе открито и ръководено от председателя на УС на секцията вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев. То протече при следния дневен ред:
1. Изслушване лекция от проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, посветена на 3 важни дати: 1000 години от смъртта на цар Самуил, 141 години от обесването на революционера, идеолога и организатора на българската национална революция, националния герой Васил Левски и 136 години от освобождението на България от турско иго.
2. Вземане на решения от общото събрание по няколко въпроса, обсъдени от Управителният съвет на секцията.
3. Заключителни разговори на чаша вино

Събранието посрещна с аплодислменти проф. Божидар Димитров. Той говори по предложените му теми с нему присъщата вещина. Много интересни факти бяха изнесени за дейността и царуването на Самуил и водените от него битки против византийците. Внимателно засегна дейността на идеолога на нашето Освобождение Васил Левски, като наблегна, че без неговата дейност за организиране на комитетите в българските земи не би било възможно Априлското възстание през 1876 год. А без него Европа и Русия не биха разглеждали въпроса за положението на християнското население в Османската империя, вследствие на което и Русия предприе своя военен поход против нея. А този поход създаде възможността да се възроди българската държава.
След лекцията проф. Димитров отговори на множество въпроси. Основно те бяха по темата на лекцията, но имаше и въпроси за съвремието. Накрая председателя на УС адм. Кавалджиев благодари на проф. Димитров, а залата го изпрати с аплодисменти.
По т. 2 бяха разгледани следните въпроси:
    Бе разказано, че "Клуба на военните моряци" към СОСЗР-София прие решение и бе изработена вратовръзка за членовете на клуба. И УС на секцията предлага и нашата секция на АВМУ да изработи вратовръзка с логото на АВМУ-секция София. Бе дадена думата на председателя на клубния съвет на "Клуба военни моряци" кап. I ранг о.р. Иван Братоев да покаже тяхната вратовръзка и какво би коствало това. Накрая адм. Кавалджиев подложи на гласуване това предложение и то бе прието с пълно болшинство.
    Адм. Кавалджиев каза, че въз основа на молбата на една съпруга на починал възпитаник на Морско училище да й бъде разрешено да присъства на събранията на Асоциацията, УС счита за възможно това да се осъществи и то не противоречи на Устава на АВМУ. За целта се предлага желаещите съпруги да подадат молба за това право. В разискванията по въпроса бе предложено да се разреши това да бъде за всички съпруги и да не се подава молба, а заявление в което се казва "Желая", а не "Моля". С гласуване събранието прие това предложение на УС. Първото предложение за даване възможност на всички съпруги бе отхвърлено, като се каза, че тук става въпрос само за организационните събрания, за различните тържествени събирания никога не е съществувала пречка членовете на Асоциацията да идват със своите съпруги. Второто предложение единодушно бе прието.
    Въз основа на отчетения на годишното събрание факт за трудното събиране на членския внос и неплащането на обявените куверти за организираните тържества, УС предлага да се създаде кутия за волни дарения с цел събиране на средства, които недостигат за работата на секцията. Кутията ще бъде на всяко събрание на входа на залата, ще се пази от касиера и ще се отваря по негово предложение в присъствието на Управителния и Контрплния съвети. И това предложение бе прието.

С това бе изчерпан официлния дневен ред на събранието. И преминахме към свободни разговори на чаша вино, което вече се превърна в традиция на нашата секция.
Вицеадм. М. Кавалджиев открива събранието. В залата...
Проф. Божидар Димитров започна своята лекция, внимателно слушан от присъстващите в залата
Част от задалите въпроси към проф. Димитров и той им отговори
Адм. Кавалджиев благодари за отзивчивостта на проф. Димитров да изнесе пред нас лекция по интерсните въпроси
Събранието продължи своята работа. Кап. I ранг Братоев показва връзката на "Клуба военни моряци". Долу са двата варианта за вратовръзка и адм. Кавалджиев показва кутията за дарения.
На чаша вино ..


Преди няколко дни пуснах съобщение, че съгласно решение на УС на АВМУ-секция София и годишният план за работа на 6 март 2014 год., четвъртък, от 17:30 часа в ЦВК ще се проведе събрание на секцията.
Сега доуточнявам:
Ще бъдат отбелязани следните важни исторически дати: 136-та годишнина от Освобождението от турско робство, 141 години от обесването на Васил Левски и 1000 години от смъртта на цар Самуил. Лекция пред нас ще изнесе проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
 Проф. Божидар Димитров
УС очаква присъствието на членовете на асоциацията.

На 30 януари 2014 год. се състоя заседание на УС на АВМУ-секция София. Отсъства единствено кап. I  ранг Валентин Велков поради служебна заетост. Заседанието се ръководи от председателя на УС вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев.
На заседанието се обсъди предложеният проектоплан за работата на секцията през 2014 год. Всички взеха участие в разискванията, като бяха доуточнени целите и мероприятията в плана. В резултат планът бе приет единодушно (в писмо Валентин Велков също бе дал своите предложения и съгласие за приемането му).

В плана се предвиждат събрания, на които да се отбележат важни исторически дати от историята на България, Морско училище и търговското и военно корабоплаване. В това число тук ще отбележа една важна дата - на 30 септември се навършват 100 години от рождението на адмирал Бранимир Орманов. Освен това ще бъдат проведени чествания, които винаги отбелязваме: седмицата на морето и празника на ВМС, трагичният край на патрона на Морско училище Никола Вапцаров, Патронният празник на ВВМУ и Никулден - деня на моряците, 134-та годишнина от основаването на Морско училище. И ще продължи създадената вече традиция да се отбелязват кръглите годишнини на членовете на секцията.

За деня и мястото на всички мероприятия тук ще бъдат публикувани съобщения своевременно.
От името на УС на АВМУ-секция София


На 9 януари 2014 год., в деня на празника на Морско училище по случай 133-та годишнина от основаването му, в ЦВК се състоя отчетното събрание на АВМУ-секция София. Този път събранието бе посетено от над 60 от членовете й.
Събранието бе открито от председателя на УС на секцията, вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев. Той предложи събранието да протече при следния дневен ред:
     1. Отчетен доклад на УС на АВМУ-секция София;
     2. Отчет на КС на АВМУ-секция София;
     3. Обсъждане и приемане на отчетите на УС и КС на секцията;
     4. Други.
Така предложения дневен ред бе приет единодушно. 

Отчетния доклад на УС бе прочетен от председателя му вицеадм. Кавалджиев. В него бяха разгледани основните мероприятия проведени от секцията през годината. Бе отделено внимание и на някои проблеми в живота на секцията - по-специално за събирането на членския внос от членовете и плащането на входния куверт за морския празник "Никулден".
Отчета на КС бе прочетен от председателя на Контролния съвет кап. I ранг о.з. Румен Тотев. В него бяха отразени приходите и разходите, направени от УС. Бе отчетено, че тези разходи са целесъобразни и няма допуснати злоупотреби.

За обсъждане на отчетите взеха думата контраадм. о.з. Петър Странчевски и кап. I ранг о.з. Димитър Димитров. За направа на съобщение взе думата кап. I ранг о.з. Георги Методиев.

Последва раздаване на поздравителни албуми на членове на АВМУ-секция София, навършили кръгли годишнини. Това вече става традиция в нашата секция. За съжаление, някои от юбилярите отсъстваха от нашето събрание.Получилите албуми ще ги видите на снимките малко по-долу.

След завършването на събранието УС даде малък коктейл с възможност за топли разговори на чаша вино.
Вицеадм. Кавалджиев открива събранието и чете отчета на УС. В ръководството на събранието е и Георги Филаретов
Част от присъстващите в залата. Румен Тотев чете отчета на КС
Още два погледа към залата
Касиерът на УС Дельо Ярмов заедно с Боян Илиев събираха членския внос. В залата седят близко един до друг моряци от различни випуски... (дясната и следващата снимки)
Изказват се контраадм. Странчевски и кап. I ранг Димитров
На трибуната е кап. I ранг Методиев, последното предложение е от залата
Юбилярите получават поздравителни албуми: Румен Симеонов и Николай Ялъмов;
Долу - Иван Братоев и Светломир Николов
Присъстващите членове на АВМУ-секция София гласуват решенията на събранието. По време на коктейла имаше приятни разговори на чаша вино. Тук - Тодор Вацов, Здравко Йорданов, Красимира Гьонова (съпругата на нашия починал колега Иван Гьонов) и автора...
Р


     И както винаги, моряците в София се събрахме за да отбележим моряшкия празник Никулден - на 4 декември 2013 год. в зала 1 на ЦВК. На този ден винаги се събираме, за да отбележим деня на св. Николай Мириклийски Чудотворец - закрилника на моряците.
    Този път празника протече малко по-различно. Очаквахме и доста гости - тримата министри, възпитаници на ВВМУ - на отбраната Ангел Найденов, на вътрешните работи Цветлин Йовчев и на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов и двамата депутати, също възпитаници на Морско училище - Борислав Гуцанов и Пламен Манушев. Бяха поканени и поети, издатели и приятели на поета-моряк Чони Чонев, кап. I ранг, който напусна този свят преди 2 години и бе решено да си спомним на Никулден за него с малка поетична вечер.
    Първо по традиция бяха отбелязани членовете на асоциацията, които навършиха през последните 3 месеца кръгли годишнини, като в знак им бяха връчени паметни албуми с поздравителни адреси. Измежду тях най-видния юбиляр бе предишния председател на Клуба военни моряци към СОСЗР-София кап. I ранг о.з. Георги Методиев, който след 2 дни, точно на Никулден, ще навърши 80 години. Поздравления към юбиляра прочетоха адм. о.з. Иван Добрев, председателя на Клуба военни моряци кап. I ранг о.з. Иван Братоев, който му връчи и подарък от името на членовете на Клуба, и председателя на Столичния съвет на СОСЗР-София ген. о.р. Златан Стойков. В края на тази част на трибуната излезе министър Ангел Найденов, който ни поздрави най-сърдечно. Но каза, че почти веднага ще е принуден да напусне срещата, защото в голямата концерна зала на ЦВК се провежда церемонията за връчване на наградите по конкурса "Студент на годината - 2013", а в категория "Сигурност и отбрана" студента на годината ще бъде тя - курсант-мичман Ваня Орманова! Тя заедно с Началника на ВВМУ проф. д-р кап. I ранг Боян Медникаров бяха в началото на празника също сред нас.
КОРЕКЦИЯ!!! Току-що разбрах, че курсант-мичман Ваня Орманова е взела голямата награда "СТУДЕНТ НА ГОДИНАТА". Не в категорията "Сигурност и отбрана", а Голямата награда!!! Наградата й е връчена от премиера Пламен Орешарски. А министър Ангел Найденов е връчил наградата в категория "Сигурност и отбрана" на курсанта от 3-ти курс по специалността "летец-пилот" на Националния военен университет Костадин Недев.
    След това бе поетичната вечер в памет на поета-моряк Чони Чонев. Всред нас бе и съпругата на поета - Дона Чонова. Кап. I ранг о.з. Иван Братоев прочете кратко емоционално есе за Чони - моряка и поета, по време на което всички станахме прави и почетохме с минута мълчание паметта му. След това няколко стихотворения на Чони прочетоха курсантите от ВВМУ мич. Мила Пенева и мич. Анастас Стойков и Иван Братоев. Накрая поетесата Павлина Павлова каза няколко думи за приятеля си Чони и ни поздрави с едно своя стихотворение. През цялото това време на екран се прожектираше слайдшоу със снимки, които ни припомниха живия Чони Чонев - моряка, поета и публициста.
    След тези хубави минути започна коктейла, по времето на който всички моряци се групирахме и разменяхме думи със своите приятели - като на всеки друг празник Никулден. За подобряване на моряшкото настроение на екрана слайдшоуто бе "Никулден - 2013" - пъстра смес от кораби, моряци и море - основно част от българската морска история, но и от големия свят на Tall Ships Regatta ветроходни кораби...
Адмирал Добрев поздравява кап. I ранг Георги Методиев
Кап. I ранг Иван Братоев поздравява кап. I ранг Георги Методиев
Ген. Златан Стойков поздравява кап. I ранг Георги Методиев
Кап. I ранг Георги Методиев благодари на присъстващите. Част от присъстващите в залата
В залата слушат есето на кап. I ранг Иван Братоев...
Курсант-мичманите Мила Пенева и Анастас Стойков четат стиховете на поета Чони Чонев
Стих прочете и кап. I ранг Иван Братоев. Своя спомен за Чони Чонев каза и поетесата Павлина Павлова 
Два кадъра от слайд-шоуто в памет на Чони...
На трибуната е министъра на отбраната, възпитаника на ВВМУ Ангел Найденов. В залата е Началника на ВВМУ проф. д-р кап. I ранг Боян Медникаров
Много често в центъра на дружеските беседи бе адмирал Иван Добрев - доайена на военните моряци-ветерани в София

УС на АВМУ-секция София обявява, че на 9 януари 2014 год. от 17.30 часа в ЦВК, зала № 1, ще се състои отчетно-изборно събрание на секцията. Дневният ред ще бъде следният:

1. Отчет на Управителният съвет - докладва председателят на УС Минко Кавалджиев.
2. Отчет на Контролният съвет - докладва председателят на КС Румен Тотев
3. Поздравления до навършилите кръгли годишнини

След приключване на дневния ред УС ще даде възможност за провеждане на разговори на чаша вино.

Управителният съвет на секцията призовава всички членове на АВМУ да дойдат на събранието. УС кани също и други възпитаници на Морско училище, които досега не са се записали за членове, също да дойдат на събранието. Там ще имат възможност да оформят своето членство.

От името на УС на АВМУ-секция София
Румен Тотев


Драги колеги,
Може-би късно Ви информирам, но все пак го правя:
В края на м. март 2013 година, към всички министерства в служебното правителство на г-н Марин Райков бяха образувани Обществени съвети. От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Министерството на отбраната бяха изпратени покани за включване на представители към набелязани от тях различни организации, които според тях биха могли да имат интерес за включване в работата на тези Обществени съвети. Такава покана получи и АВМУ-Варна, които предложиха да бъдат избрани в тези съвети членове на АВМУ-секция София. След бързи консултации в УС на секцията и съвместно с изпълнителното бюро на Клуба военни моряци към СОСЗР-София бе решено за наши представители да бъдат избрани:
В Обществения съвет към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, сектор „Воден транспорт“, да бъде включен Иван Костов;
В Обществения съвет по отбранителна политика към Министерството на отбраната да бъде включен контраадмирал о.з. Петър Странчевски.
Информация за работата на тези два съвета може да бъдат намерени в Интернет – за първия на адрес http://www.mtitc.government.bg/page.php?category=607, за втория на адрес http://defencepolicy.bg/. След съставянето на новото правителство на г-н Пламен Орешарски всички съвети продължиха своята работа.
Досега двамата наши представители редовно ни информираха за работата на съветите. Те считат работата на тези съвети полезна и че те успяват да предложат и наложат на министерствата разглеждането и решаването на дадени въпроси, които имат важно значение в дадения момент.
От днес започвам да публикувам в този блог отчетите на Костов и к.адм. Странчевски.
Като начало публикувам от отчета на Иван Костов разгледаните теми на последните две съвещания на Обществения съвет, сектор „Воден транспорт“, от м. септември и м. октомври т.г.:
1. Въпроси по отношения на законодателната работа:
– Изготвена е нова наредба за експлоатационна годност на пристанищните комплекси в Република България с цел улесняване и подпомагане на пристанищните оператори, подобряване реда и организацията на работа.
– Беше обсъдено и прието да се започне работа по сформиране на работна група за изработване на нов „Кодекс на търговското мореплаване“.
2. Текущи оперативни въпроси касаещи водния транспорт:
– Министърът на транспорта информира, че вече имаме утвърден европейски проект за удълбочаване на критични участъци по р. Дунав в района на Батин–Белене. Проекта е утвърден и от румънска страна. През втората седмица на м. октомври предстои среща с министъра на транспорта на Румъния. Това е изключително важен проект, тъй като това е един от участъците, който през лятото „блокира“ корабоплаването река Дунав поради ниските води в района!
– Министърът на транспорта ни информира, че се работи активно за изграждане на интермодален терминал в района пристанищен комплекс „Варна“ с основна цел – свързване на нашите черноморските пристанища с река Дунав. В тази връзка се предвижда и рехабилитация на ЖП-връзката Варна–Русе с цел товарните композиции да се движат със скорост до 130 км/час.
– Работи се и по въпросите, касаещи търсене и спасяване по море, за което очакваме информация на следващото заседание на обществения съвет.
В заключение, нашата Асоциация редовно участва в Обществения съвет към МТИТС и мисля, че имаме достойно място сред организациите, представени в него.


На 23 октомври 2013 год., от 17.30 часа в ЦВК ще се състои представянето на книгата на Стефан Стефанов "Повест за победителя" - повест за генерал Владимир Стойчев.
В тази своя нова творба, публицистът-документалист Стефан Стефанов за пръв път прави по-пълен, исторически правдив портрет на прославения генерал Владимир Стойчев, като го представя преди всичко в светлината на достоен офицер, на виден военачалник и пълководец. Повестта за победителя е ценно изследване и достоверно обогатяване биографията на една обаятелна, отдадена на отечеството, достолепна личност.
Чест прави на Съюза на ветераните от войните на България, че по негова идея и с негово съдействие беше издадена тази интересна и полезна книга.
По молба на кап. I ранг о.з. Марин Петков,
секретар на Съюза на ветераните

    По случай празника на ВМС - 134 години от неговото създаване, на 11 август 2013 год. край Панчарево се събра малка група моряци, членове на АВМУ-секция София и Клуба "Военни моряци" към СОСЗР-София.
     Обстановката бе обичайна като за много други празници - в ресторант, на маса. Разликата бе, че в София, далеч от морето, се събрахме моряци, преживели повече или по-малко години под флаговете на Военно-морските кораби. Или поне в класните стаи на Висшето военно-морско училище "Никола Й. Вапцаров". И това бе причината да изберем брега на софийското море - Панчаревското езеро, което макар и не солено, все пак напомня малко за Черното море.
     Най-възрастният между нас - кап. I ранг о.з. Илия Горанов (випуск 1946-51 год.) откри тържеството. Говориха и други моряци - кап. I ранг о.з. Димитър Димитров (от същия випуск), кап. I ранг о.з. Марин Петков (випуск 1967-72 год.) и кап. III ранг о.з. Иван Костов (випуск 1973-78 год.). Всички споменаха, че службата във флота макар и взела, е и дала много. Доказателство за това е дружбата и необходимостта от срещи тук, в София, от дела до колкото ни са възможни за укрепване на флота и Морско училище. Разбира се, не мина и без наздравици - за тези които сега са във флота, за тези които са в морето... Жалко бе само, че този път бяхме сравнително малко на брой.
 
 


Но да умреш, когато
               се отърсва
земята
     от отровната си
                      плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
               да, това е песен!

Така завършва известното стихотворение "Писмо" на поета Никола Вапцаров. С това писмо той предрича своята съдба... Съдба, в която са се врекли хиляди български антифашисти, които обичат живота, но още повече искат отърсването на замята от отровната плесен на фашизма. 

Но това стихотворение започва с думите: "Ти помниш ли морето и машините..." Да, Кольо Моряка е бил макар и за кратко моряк, ученик в Морското машинно училище. Но това време е оставило дълбоки следи в неговата памет, намерило е ярко отражение в неговата поезия и неговия живот. И сега, когато Висшето Военноморско училище носи неговото име, ние - възпитаниците на Българската Морска Алма Матер, се прекланяме пред неговото дело, пред неговата памет.

И днес, в деня на неговата кончина, в деня когато той и неговите другари са разстреляни в Гарнизонното стрелбище, ние - членовете на АВМУ-секция София и Клуба "Военни моряци" към СОСЗР-София, положихме цветя на гроба му и с участниците в митинга пред лобното му място почетохме неговото дело, живот, поезия и смърт. Всред нас бяха контраадмирал о.з. Дичо Узунов, вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев (председател на УС на АВМУ-секция София), контраадмирал о.з. Петър Странчевски, кап. I ранг Валентин Велков, кап. I ранг о.р. Иван Братоев (председател на Клуба "Военни моряци") и много други. На митинга пред Гарнизонното стрелбище бяха и много други граждани, почитатели на делото и поезията на Вапцаров. След митинга множеството влезе в тунела, където бяха положени венци и цветя.
Пред гроба на поета и паметната плоча
Част от присъстващите моряци на митинга пред Гарнизонното стрелбище
Кадри от митинга пред стрелбището
В тунела...


На 18 юли 2013 год. се проведе заседание на УС на АВМУ-секция София. На него присъстваха и Румен Тотев - председател на КС на секцията и Иван Братоев - председател на Клуба "Военни моряци" към СОСЗР-София.

Заседанието протече при следния дневен ред:
1. Организационни мероприятия за честването на седмицата на морето;
2. Отбелязване 71-годишнината от смъртта на патрона на Морско училище Никола Вапцаров;
3. Отбелязването на годишнината от „отплаването” на кап. Чони Чонев.

За честването на празника на флота и седмицата на морето се реши да се съберем на 11 август 2013 год., неделя, 12:00 часа в Ресторант „Урвич”, Панчарево, известен още като Рибарника или Плажа. Организатор: кап. Марин Петков тел.: 0887/206425.

За отбелязване 71-та годишнина от смъртта на патрона на Морско училище Никола Вапцаров се реши да участваме в ежегодните събирания на 23 юли, организирани от няколко патриотични организации: в 09:00 часа на гроба на поета за поднасяне на цветя и в 10:00 часа на Гарнизонното стрелбище, лобното място на Вапцаров, където ще се проведе митинг с поднасяне на цветя.

Идеята да се проведе поетична вечер за да си спомним за моряка-поет кап. I ранг Чони Чонев принадлежи на неговата съпруга Дона Чонова. Тя бе поканена да присъства на това заседание, но й се наложи да отсъства от София в този ден. УС на секцията и много други моряци подкрепиха тази идея, считат я за много добра и необходима. Предложи се тази вечер да се проведе едновременно с отбелязването на морския празник Никулден и това бе прието от г-жа Чонова в разговор по телефона и от всички присъстващи. Взето бе решение да се поканят и много други - поети, писатели и приятели на Чони Чонев, които го помнят с най-добри чувства. Подробностите по това събиране ще се уточнят на следващото заседание на УС на секцията. Румен Тотев разказа и за предложението да се постави паметна плоча на входа на блока, където живя Чони Чонев. Присъстващите подкрепиха предложението и се взе решение да се проучат всички подробности за разрешението, изработването и поставянето й. С това да се заемат председателя на УС на секцията Минко Кавалджиев и председателя на Клуба "Военни моряци" Иван Братоев, който да привлече за сътрудничество и председателя на Столичния съвет на СОСЗР ген. Златан Стойков.


След като в новоизбраното правителство трима възпитаници на българската Алма-Матер – Висшето Военно-Морско Училище „Н.Й. Вапцаров“ заеха министерски постове, в 42-то Народното събрание останаха да работят за първи път само двама моряка - Пламен Манушев и Борислав Гуцанов.
Пламен Манушев, вицеадмирал о.р., е роден в гр. Толбухин (сега Добрич) през 1954 год. Завършва ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ по специалността „Навигация за ВМФ“ (1972-77 г.). Военното си образование повишава във Военноморската академия „А.А. Гречко“ (днес „Н.Г. Кузнецов“) в Ленинград, СССР (сега Санкт-Петербург, РСФСР) (1984-86 г.), по-късно завършва и Военноморския колеж (Naval War College) в Нюпорт, Род Айлънд, САЩ (1997-98 г.). Кариерата му преминава последователно през всички командни длъжности във Военно-морския флот – от командир на бойна част до командир на ВМС (2009-11 г.), а след това и заместник началник на отбраната в МО (2011-12 г.). От 2012 год. преминава в резерва и е назначен за зам. областен управител на Варна. В 42-то Народно събрание е депутат от ПП ГЕРБ.
Владее английски и руски езици.
Борислав Гуцанов е роден в гр. Варна през 1967 год. Завършва ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ по специалността „Навигация за БМФ“ (1986-91 г.). Няколко години плава в Параходство БМФ като пом. капитан, а по-късно преминава на брегова работа в корабния бизнес. През 1995 г. става общински съветник в гр. Варна (това продължава четири мандата), а след 2005 г. е председател на Общинския съвет. В 42-то Народно събрание е депутат от КП „Коалиция за България“.
Владее английски и руски езици.

През последните години се натрупаха много проблеми както във Военно-морските сили (и в останалите видове въоръжени сили, разбира се), така и в гражданския морски и речен транспорт и управлението на пристанищата. Ние, членовете на Асоциацията на възпитаниците на Морското училище – секция София, апелираме към двамата моряци: Обединете усилията си за тяхното разрешаване! Загърбете партийните си различия и действайте в името на Морска България! Това в момента е страшно необходимо – Военно-морският флот и търговското корабоплаване се нуждаят от спешни, но правилни решения. Подкрепете с действията си министрите на отбраната и на транспорта – също като Вас моряци. Партийно боричкане не може да им помогне и не прави чест на Българското морско съсловие. Покажете на останалите депутати, че националните интереси  стоят по-високо от партийното боричкане.
От името на Управителния съвет
на АВМУ-секция София

Българското морячество с право е развълнувано. Във всички сайтове с морска тематика се изтъква факта, че трима от новите министри са с морско образование от българската морска Алма-матер – Висшето Военно-Морско Училище „Никола Вапцаров“, Варна.

Кап. III ранг о.р. Ангел Петров Найденов, новият Министър на отбраната, е роден през 1958 година в град Кърджали. Завършил е „Корабоводене за БМФ“ във Висшето военно морско училище "Никола Вапцаров", Варна (1976-81 г.) и „Държавна администрация и право”. След завършването на образованието си преминава на организационна работа. Специалист по проблемите на държавното управление, местното самоуправление, отбраната и националната сигурност.  Кариерата му включва кмет на Димитровград; областен управител на Хасковска област; народен представител от 37-то, 38-то, 39-то, 40-то, 41-то и 42-то Народно събрание; в 40-то НС Найденов е председател на ПГ на Коалиция за България; членувал е в Комисията по външна политика и в Комисията по отбрана в Народното събрание.
Владее английски и руски езици.

Кап.дал.пл. Данаил Стоянов Папазов, новият Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е роден през 1959 г. в добричкото с. Красен. Завършил е „Корабоводене за БМФ“ във Висшето военно морско училище „Никола Вапцаров“, Варна (1977-82 г.). Има и професионална диплома по мениджмънт, стопанско управление от Нов български университет; има специализации в Лондон и Хамбург. Бил е старши помощник-капитан, 11 години е плавал на наши и чужди кораби в "Аренкил", Хамбург, супериндентант на фериботния комплекс Варна-Новоросийск. Той е бивш началник на оперативен отдел на пристанище Варна запад,  изпълнителен директор на "Пристанище Варна" от 2001 г. досега. Данаил Папазов е член е на УС на Асоциацията на пристанищата на Черно и Азовско море (BASPA).
Владее английски и руски езици.

Цветлин Йовчев Йовчев, новият Министър на вътрешните работи, е роден през 1964 г. в Плевен. Завършил е „Корабен механик за БМФ“ във Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров", Варна (1982-87 г.). Има и магистърска степен по икономика от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, той е и доцент в Университета по библиотекознание и информационни технологии; научната му кариера започва през 2010 г. През 1987 г. започва работа в БМФ като механик на кораб, кариерата си в службите за сигурност започва през януари 1993 г., първо в Националната служба "Сигурност". В края на 90-те години става началник на ключовия сектор "Русия" в НСС; от 2007 г. е зам.-началник на службата. В създадената през 2008 г. ДАНС оглавява един от най-важните сектори - генерална дирекция "Контраразузнаване". Напуска по свое желание през октомври 2008 г. след скандал. През август 2009 г., Йовчев поема ръководството на ДАНС, но през 2011 г. подава оставка. След като Росен Плевнелиев стана президент, Йовчев стана началник на кабинета му. През април 2013 г. Цветлин Йовчев заяви намерението си да подаде оставка – като мотиви той посочи лични проекти, които не може да съвмести с длъжността началник на кабинета на президента. Един от тези проекти е разработка на голяма докторска дисертация в областта на службите за сигурност и сигурността на информацията. Президентът Плевнелиев освободи Цветлин Йовчев от длъжността началник на кабинета на Президента на Републиката считано от 17 май 2013 година.
Владее английски и руски езици.

С право членовете на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище – секция София се гордеят с този избор на г-н Орешарски. В славната история на Морско училище са известни не един и двама негови възпитаници, работили на възлови места в стопанския и политическия живот на България. Този пореден избор показва класата на образованието, давано в стените на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“. Неговите възпитаници с много малко труд и допълнително образование могат да заемат и други, не моряшки длъжности. Или както е казвал народът ни – „дялани камъни“.

На добър път моряци – министри и успех в новата Ви работа. Ние сме с вас.

От името на Управителния съвет на
АВМУ-секция София


   На 14 март 2013 година се състоя съвместно заседание на УС на АВМУ-секция София и ИБ на Клуба на военните моряци към Столичната организация на СОСЗР (КВМ-СОСЗР, София). След проведените разговори под ръководството на двамата председатели - вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев и кап. I ранг о.р. Иван Братоев, се набелязаха конкретни мерки към обединяване на усилията на двете организации за реализиране на общите им цели. Набелязаха се някои планирани мероприятия в двете организации да се проведат общо.

   Първото общо мероприятие ще се проведе на 19 март т.г. в ЦВК от 18:00 часа, за което бе съобщено отдавна в този блог (http://avmusofia.blogspot.com/2013/02/135-140.html). То е посветено на Тържествено отбелязване на 135 години от освобождаването на България от турско робство и 140 години от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски.

От името на:
УС на АВМУ-секция София
и
ИБ на КВМ-СОСЗР, София
Румен Тотев


УС на АВМУ-секция София организира общо събрание на Асоциацията за тържествено отбелязване на 135 години от освобождаването на България от турско робство и 140 години от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски. След съгласуване с ИБ на Клуба на военните моряци към Столичната организация на СОСЗР се прие решение това събрание да бъде общо на двете организации.
Събранието ще се проведе на 19 март 2013 година в Централния военен клуб от 18:00 часа. Дневния ред на събранието ще бъде следния:
1. Освобождаване на Чавдар Кръстев от УС на АВМУ-селция София по негова молба и приемане на кап. 1 ранг Валентин Велков за член на УС.
2. Обявяване на общите мероприятия на АВМУ и КВМ през 2013 година.
3. Отбелязване на 135 години от освобождаването на България от турско робство и 140 години от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски. Представяне книгата "Апостолът ни завеща" от Димитър Йончев, полк. о.р. доктор по история.
4. Връчване на паметен подарък на юбиляри с кръгли годишнини.



   На 9 януари 2013 година от 18:00 часа в Централния военен клуб ще се проведе ОТЧЕТНО СЪБРАНИЕ на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище - секция София.Дневния ред на събранието ще бъде следващия:
   Приветствие по случай 132 годишнината на Морско училище и празника на АВМУ.
   1. Отчетен доклад на Управителния съвет;
   2. Отчет на Контролния съвет;
   3. Разни;
  4. Представяне на книгата „Дело № 585 от 1942 година - Никола Йонков Вапцаров”, написана от Никола Вапцаров, племенник на поета.
   Преди събранието, от 17:30 часа, всички членове на АВМУ-секция София могат да платят членския си внос в Асоциацията и да коригират своите данни за връзка. След края на събранието УС ще даде възможност за разговори на чаша вино.

От името на УС на АВМУ-секция София

     Традиционно на 5 декември моряците в София отбелязаха моряшкия празник Никулден. Празника бе организиран от Асоциацията на възпитаниците на Морско училище - секция София и бе проведен в Централния военен клуб, зала № 1. Присъстваха много моряци, членове на АВМУ, на Клуба на запасните морски офицери към СОСЗР и други, за съжаление не организирани в тези организации. Имаше и доста офицери на служба в МО.
     Празника бе открит от зам. председателя на УС на АВМУ-секция София Цветан Джанабетски, кап. I ранг о.р.; за съжаление председателя на УС, вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев е трябвало да замине от София по служебни ангажименти. След това се провеждаха разговори по групи от най-близки приятели с чаша вино в ръка и малко морски специалитети. Всред нас бяха доста изтъкнати моряци - кап. II ранг о.з. Атанас Илев председател на СВВНВУШЗОРВГ, адмирал о.р. Иван Добрев, к.д.п. Николай Йовчев дългогодишен ръководител на СО "Воден транспорт" и много други, не бих могъл да изредя всички. Присъстваха и не малко съпруги на моряци. Празника завърши късно и всички си разотидохме весели и щастливи от поредната среща на моряшкия празник НИКУЛДЕН.
Цветан Джанабетски открива празника.
В залата слушат думите на Джанабетски при откриването; адм. о.р. Добрев на чаша вино с к.д.п. Любомир Гъстев
Кап. II ранг о.з. Атанас Илев със свой другар; к.д.п. Николай Йовчев със свой другар
Автора на тези редове със съвипускника си Богдан Угърчински и секретаря на УС на АВМУ-секция София Иван Костов; две от съпругите на моряците...


    На 26 ноември 2012 година в ЦВК, София, зала № 1, се състоя тържествена вечер за почитане паметта на контраадмирал о.з. Сава Иванов. Тържеството бе организирано от Инициативен комитет, в който влизат дейци от Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУШЗОРВГ), АВМУ-секция София, СОСЗР и други. Вечерта бе ръководена от почетния председател на СВВНВУШЗОРВГ полк. о.з. инж. Никола Рухчев, в президиума присъстваха председателя на СВВНВУШЗОРВГ кап. II ранг о.з. Атанас Илев и внучката на контраадмирал о.з. Сава Иванов г-жа Наталия Караянева.
    Вечерта бе открита с ритуал за връчване на почетните значки на СВВНВУШЗОРВГ от кап. II ранг о.з. Илев на трима наследници на офицери, завършили ВНВУ и ШЗО и те бяха поздравени с музикално изпълнение от член на Съюза и негова ученичка. След това полк. о.з. Рухчев използва годишнината от подписването на Ньойския мирен договор през 1918 година и говори за ситуацията около подписването му и последиците от него за България. След това той даде думата на кап. I ранг о.р. Владимир Христакиев да изнесе доклада „121 години от рождението на контраадмирал Сава Иванов – заслужил морски офицер, виден морски историк, книжовник и общественик“. Кап. Христакиев започна с уговорката, че този доклад е съставен въз основа на 3 материала на доц. д-р Владимир Павлов за адм. Сава Иванов.
 Контраадмирал Сава Иванов
    В доклада кап. I ранг о.р. Христакиев отбеляза основните моменти от развитието на кариерата на контраадмирал Иванов. Роден е през 1891 год., той е от рода на видния строител Кольо Фичето. След завършване на военно-гимназиалния курс на Военното училище е изпратен в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, който завършва след прекъсване за участие в Балканската война. Там той разбира, че неговия път е в морето. След окончателното си завръщане е назначен в Русенската флотилия, а по-късно за флаг-офицер на отряда миноносци във Варна. През 1914-15 година прави първите си стъпки като публицист – помества във вестниците прегледи на военните действия на море. През 1916 година мичман I ранг Иванов приема да замине за обучение в Германия за морски летец и като такъв се завръща през 1916 год. Същата година лейт. Иванов нанася бомбов удар по руски складове в Сулина. Т.е. кръстник на българската морска авиация е лейт. Сава Иванов. 
    През 1920 год. Иванов издава „Кратки сведения по морско въздухоплаване“, през 26 год. – „Метеорология“ и по тази тема чете лекции пред морски офицери. Едновременно с това развива и широка обществена дейност с насока морето и Морската идея на България. Продължава да се занимава активно с морската авиация, чете лекции в Щаба на армията по този въпрос; лектор е във висшия двегодишен офицерски курс 1930-32 год. През 1925-29 год. издава няколко труда за Черно море и въпросите на океанографията. 
    В края на 1928 год. кап. II ранг Сава Иванов е назначен за Началник на Морското машинно училище. Негова е заслугата за честване 50-годишния юбилей на Училището. От 33 до 35 год. е командир на Дунавската флотилия и тогава ръководи и лично участва в написването на „История на Дунавската флотилия за периода 1879 – 1935 година“. След тази дата е назначен за Началник на Флота на Негово Величество във Варна. Такъв е до 1939 год., когато сдава длъжността на контраадмирал Иван Вариклечков. Иванов се уволнява от Флота и става директор на Черноморския научен институт към Българския народен морски сговор. През това време издава труда си „Библиография на Черно море и крайбрежието му“, който е резултат на 20 годишна работа. 
    През времето на войната Сава Иванов е мобилизиран. Първо е изпратен в Беломорието да оглави комисията по гранични въпроси, а по-късно е в Белград като военен аташе и офицер за свръзка с германското командване за координация действията на българските дунавски миночистачи. С царска заповед от 4.12.1941 год. е произведен в звание контраадмирал. След промените през 1944 година е изселен за 6 месеца в Добруджа и след това се завръща в София, където се е преселил със семейството си през 1940 год. Там и умира през 1958 год. През времето до промените през 1989-90 год. дейността на контраадмирал Сава Иванов се обрича на забвение. 
    След кап. I ранг о.р. Христакиев думата поиска възпитаника на Морско училище (випуск 1942 год.) Евгений Атанасов за да разкаже свои спомени за адм. Сава Иванов. Думите му бяха възторжени и добре подбрани, както подобава на виден журналист. След него няколко думи за дядо си сподели г-жа Наталия Караянева. Проф. д-р Ненчо Мицулов прочете поздравлението на председателя на Съюз „Атлантик“ ген.майор о.р. Стефан Димитров до Инициативния комитет, близките на адмирала и събранието. Накрая кап. II ранг Илев сподели, че делото на контраадмирал Иванов трябва да се популяризира – това е един виден български морски офицер с много първи места в различни дейности на бъгарския морски и обществен живот. 
Полк. инж. о.з. Рухчев открива вечерта; Кап. II ранг о.з. Илев връчва почетните значки на СВВНВУШЗОРВГ на единия от наследниците...


    На 24 ноември 2012 год. вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев чукна 60 години. Управителният съвет на АВМУ-секция София го поздравява и му връчва този поздравителен адрес.
От името на УС на АВ


    На 5 декември от 18:00 часа в ЦВК в София АВМУ-секция София организира честване на моряшкия празник НИКУЛДЕН. Вход с куверт 2 лева, желателно е да се плати и членския внос за АВМУ за 2013 година (15 лева за работещи и 5 лева за пенсионери). Ще бъде възможно и да се закупи календара за 2013 година на АВМУ-секция София - цена 4 лева.

ОБРЪЩЕНИЕ
на Управителния съвет на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище (АВМУ) – секция София, 27.01.2012
Уважаеми колеги, възпитаници на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”,
Избраният от Общото събрание на 09.01 т.г. нов Управителен съвет (УС) на софийската секция на АВМУ, представляван от председателя му вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев, си поставя за цел да активизира дейността на Асоциацията в изпълнение на уставните положения при нейното учредяване. Усилията и занапред ще бъдат насочени към указването на ефективна подкрепа на ВВМУ като център за образование и възпитание на морски кадри и към издигането на неговия авторитет на национално и международно ниво. За целта ще се провежда всеобхватна дейност в интерес на развитието на морското образование и наука, популяризирането на Морското училище и на изявите на неговите възпитаници, усъвършенстването на морското законодателство и традиции, защитата на правата и оказването на подкрепа на своите членове.
Съществено място в работата ще заемат отбелязването на важни събития, свързани с морската ни история и ролята на възпитаниците на Морското училище за нейното развитие. През 2012 г. предстои да бъдат чествани кръгли годишнини, по-важни сред които са - 70 г. от смъртта на Никола Йонков Вапцаров (23 юли); 100 г. от избухването на Балканската война (26 септември) и торпилирането на турския крайцер „Хамедие” от торпедоносеца „Дръзки” (8 ноември). Както и досега ще бъдат организирани културно-развлекателни и други мероприятия по различни поводи (честване на юбилейни годишнини на членове на нашата Асоциация, на патронния празник на ВВМУ, празника на моряка Никулден и др.). Предстои да се отбележи и 10-та годишнина от създаването на софийската секция на АВМУ.
Уважаеми колеги, заявените ни намерения не могат да бъдат реализирани без участието на всички членове на Асоциацията както в колективните форми на работа, така и чрез лансирането на самостоятелни инициативи. Важна насока в усъвършенстването на цялостната ни дейност ще бъде разширяването на състава й с редовни членове, като за целта предстои да се актуализират списъците и подновят членските карти. Всички, които не са членове и желаят да се присъединят към Асоциацията, могат да го направят като подадат писмено заявление до УС и да платят членския внос, които запазва досегашния си размер. Следва да се има предвид, че редовното му плащане е от съществено значение за успешното организиране и провеждане на планираните от Асоциацията мероприятия.
УС поддържа и ще продължи активно да използва като средство за комуникация своя страница в интернет (http://avmusofia.blogspot.com/), където се отбелязват основните дейности в рамките на Асоциацията и се предоставя възможност за споделяне на мнения и предложения за усъвършенстване на работата. Можете да ни пишете и на e-mail адреса - avmusofia@mail.bg. Призоваваме ви за повече активност при използването на тази форма за контакт.
Уважаеми колеги, УС има желанието, вярва и се надява, че със съвместните ни усилия ще може съществено да подобрим дейността в рамките на Асоциацията, като провеждаме пълноценен организационен живот в името и интереса на ВВМУ, като негови достойни възпитаници.
Пожелаваме на всички вас успешна 2012 г., много здраве, успехи и късмет при реализирането на бъдещите начинания.

Управителен съвет на АВМУ – секция София


Управителен съвет:..........................тел. 02/980-98-36, тел./факс 02/980-08-23; e-mail avmusofia@mail.bg

вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев....Председател......................моб.тел. 0888-794-231; e-mail m.kavaldjiev@abv.bg
кап.1 р. о.р. Цветан Джанабетски...Зам.председател...............моб.тел. 0887-633-242; e-mail cecodjan@yahoo.com
кап.3 р. о.р. Иван Костов.................Организационен секретар....моб.тел. 0898-338-725; e-mail ilflot@otel.net
Дельо Михов Ярмов.........................Секретар по финансите........моб.тел. 0888-419-12; e-mail nordenbul@einet.bg
Георги Филаретов............................Протокол-юрист.....................моб.тел. 0888-137-018; e-mail filaretovg@lex.bg
Боян Илиев.......................................Организатор...........................моб.тел. 0889-124-156; e-mail ilflot@otel.net 
Чавдар Кръстев................................Освободен
На събранието на АВМУ-секция София, проведено на 19.03.2013 год.,
поради заетост бе освободен като член на Управителния съвет Чавдар Кръстев.
На негово място бе избран кап. I ранг Валентин Велков.
кап. I ранг Валентин Велков ...........Организатор......................моб.тел. 0884-321-385, e-mail valentinvelkov@abv.bg

Контролен съвет:...............................факс 02/980-08-23; e-mail avmusofia@mail.bg

кап.1 р. о.р. Румен Тотев.................Председател.................моб.тел. 0884-243-548; e-mail rumtot@mail.bg
Светломир Николов..........................Член..............................моб.тел. 0887-431-936; e-mail snn6@abv.bg
Марин Пазвантов..............................Член..............................моб.тел. 0888-907-432; e-mail mpazvantov@marad.bg

На 9 януари 2012 г. в Зала 2 на Централния Военен клуб (ЦВК) бе проведено Отчетно изборно събрание на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище – секция София. На събранието присъстваха 32 от общо 58 редовни членове на Секцията.
Събранието се проведе при следния Дневен ред:
1. Изслушване Отчетния доклад на Управителния съвет (УС) на Секцията;
2. Изслушване Отчета на Контролния съвет (КС) на Секцията;
3. Избор на нов Управителен и Контролен съвет на Секцията.
  Отчетния доклад бе прочетен от Председателя на УС на секцията Борис Халачев. Отчета на Контролния съвет бе прочетен от Председателя на Контролния съвет Румен Тотев. След станалите разисквания се пристъпи към избори на нови Управителен съвет и Контролен съвет на секцията. В резултат бяха избрани Управителен съвет в състав:
1. вицеадм. Минко Кавалджиев - Председател на УС;
2. Чавдар Кръстев;
3. Цветан Джанабетски;
4. Георги Филаретов;
5. Боян Илиев;
6. Делю Ярмов;
7. Иван Костов.
и Контролен съвет в състав:
1. Румен Тотев;
2. Светломир Николов;
3. Марин Пазвантов.
   След събранието председателстващият Иван Костов покани присъстващите на коктейл послучай празника на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище и на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

По-долу поместваме Протокола на събранието и Отчета на Контолната комисия.
Обширно резюме на доклада на Управителният съвет е включен в Протокола:
1. Протокол на събранието:
  
2. Отчет на Контролната комисия: 


ОБРЪЩЕНИЕ

на Управителния съвет на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище (АВМУ) – секция София, 2011

Уважаеми колеги, възпитаници на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”,

Избраният от Общото събрание на 09.01 т.г. нов Управителен съвет (УС) на софийската секция на АВМУ, представляван от председателя му вицеадмирал о.р. Минко Кавалджиев, си поставя за цел да активизира дейността на Асоциацията в изпълнение на уставните положения при нейното учредяване. Усилията и занапред ще бъдат насочени към указването на ефективна подкрепа на ВВМУ като център за образование и възпитание на морски кадри и към издигането на неговия авторитет на национално и международно ниво. За целта ще се провежда всеобхватна дейност в интерес на развитието на морското образование и наука, популяризирането на Морското училище и на изявите на неговите възпитаници, усъвършенстването на морското законодателство и традиции, защитата на правата и оказването на подкрепа на своите членове.

Съществено място в работата ще заемат отбелязването на важни събития, свързани с морската ни история и ролята на възпитаниците на Морското училище за нейното развитие. През 2012 г. предстои да бъдат чествани кръгли годишнини, по-важни сред които са - 70 г. от смъртта на Никола Йонков Вапцаров (23 юли); 100 г. от избухването на Балканската война (26 септември) и торпилирането на турския крайцер „Хамидие” от торпедоносеца „Дръзки” (8 ноември). Както и досега ще бъдат организирани културно-развлекателни и други мероприятия по различни поводи (честване на юбилейни годишнини на членове на нашата Асоциация, на патронния празник на ВВМУ, празника на моряка Никулден и др.). Предстои да се отбележи и 10-та годишнина от създаването на софийската секция на АВМУ.

Уважаеми колеги, заявените ни намерения не могат да бъдат реализирани без участието на всички членове на Асоциацията както в колективните форми на работа, така и чрез лансирането на самостоятелни инициативи. Важна насока в усъвършенстването на цялостната ни дейност ще бъде разширяването на състава й с редовни членове, като за целта предстои да се актуализират списъците и подновят членските карти. Всички, които не са членове и желаят да се присъединят към Асоциацията, могат да го направят като подадат писмено заявление до УС и да платят членския внос, които запазва досегашния си размер. Следва да се има предвид, че редовното му плащане е от съществено значение за успешното организиране и провеждане на планираните от Асоциацията мероприятия.

УС поддържа и ще продължи активно да използва като средство за комуникация своя страница в интернет (http://avmusofia.blogspot.com/), където се отбелязват основните дейности в рамките на Асоциацията и се предоставя възможност за споделяне на мнения и предложения за усъвършенстване на работата. Можете да ни пишете и на e-mail адреса - avmusofia@mail.bg. Призоваваме ви за повече активност при използването на тази форма за контакт.

Уважаеми колеги, УС има желанието, вярва и се надява, че със съвместните ни усилия ще може съществено да подобрим дейността в рамките на Асоциацията, като провеждаме пълноценен организационен живот в името и интереса на ВВМУ, като негови достойни възпитаници.

Пожелаваме на всички вас успешна 2012 г., много здраве, успехи и късмет при реализирането на бъдещите начинания.

На проведеното Отчетно-изборно събрание на АВМУ-секция София на 9 януари 2012 год. бе избрано следното Ръководството на АВМУ - секция СОФИЯ:


Управителен съвет: вицеадм. о.р. Минко Славов Кавалджиев        - Председател

                    Членове: кап.1 ранг о.р.Цветан Джанабетски                  - Зам. председател
                                      кап.3 ранг о.р. Иван Костов                               - Организационен секретар
                                     Дельо Михов Ярмов                                            - Секретар по финансите
                                     Георги Филаретов                                                - Отговорник по протокола
                                     Боян Илиев                                                            - Организатор
                                     Чавдар Кръстев                                                     - Организатор

Контролен съвет:    кап. 1 р. о.р. Румен Тодоров Тотев                      - Председател
               Членове:    Светломир Николов                                              - Член

                                    Марин Пазвантов                                                  - Член

Веднага в края на събранието новоизбраните членове на УС избраха за свой Председател вицеадм. о.р. Минко Кавалджиев. Определянето на останалите длъжности предстои да се състои на събранието на 24.01.2012 год.


На 24 януари се състоя общо заседание на Управителния и Контролния съвети. На него се конституираха двата съвета (виж по-горе...), набеляза се план за работата през 2012 година и някои други общи въпроси.

Управителен съвет на АВМУ – секция София

На 30 юли 2010 год. в София, ул.Хан Аспарух № 66, в тържествена обстановка бе открита паметна плоча на първия командир на първата българска подводница "Подводник 18" кап. II ранг Никола Тодоров (тогава лейтенант, 25.05.1916 г. - 17.04.1917 г.) Това е последният адрес, на който е живял Никола Тодоров (1886 – 1947 год.).

Инициативата за това събитие беше на Съюза на подводничарите в Република България със съдействието на Ротари клуб „Средец” – София. Особено важно бе съдействието на внука на капитан II ранг Никола Тодоров – проф. д.т.н. Климент Хаджов - доктор хонорис кауза на университета в Реймс (Франция). Проф. Хаджов е почетен член на СПРБ, живее сега със семейството в апартамента на дядо си и е запазил голяма част от неговия работен кабинет.

Тържествената церемония премина с участието на почетен взвод от Националната гвардейска част и на Гвардейския духов оркестър. Слово за живота и делото на капитан II ранг Никола Тодоров произнесе капитан I ранг от резерва Николай Йорданов – председател на Контролния съвет на СПРБ, който откри плочата. След като прозвуча държавният химн, бяха поднесени венци и цветя. С падане на колене присъстващите почетоха паметта на големия патриот и радетел за развитието на бойния флот на България. Тържеството уважиха пафт-председателите на Ротари клуб „Средец” – София, Цвятко Кадийски и проф. д-р Захари Кръстев, както и първият български полицейски аташе в Париж полковник Георги Митев. Присъстваха представители на Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, подводничари от всички поколения, членове на Клуба на запасните морски офицери към СОСРЗ-София и група флотски офицери. След тържеството част от гостите гостуваха на проф. д.т.н. Климент Хаджов и се запознаха с работния кабинет на първия командир на първата българска подводница. Внукът на капитан II ранг Никола Тодоров и членовете на неговото семейство бяха поканени на празника на дивизиона за подводни операции, който ще се състои на 20 август т.г.

Освен с командването на първата българска подводница и обучението на първите родни подводничари капитан Никола Тодоров командва и други бойни кораби, като торпедоносеца "Летящи". Опитният офицер е натоварен и с други отговорни мисии - да изучава подводна техника в Германия. Пак там той заема и дипломатически пост. Кап. Тодоров е говорил перфектно три езика - немски, френски и руски, ползвал е и английски, а в тефтерчето му са намерени и записки на латински и гръцки. След Ньойския договор минава в запаса, завършва икономика и се захваща с банково дело. Скоро става управител на най-голямата на времето Българската земеделска кооперативна банка, по-късно е известен като един от видните български банкери. Той става и активен масон (първомайстор на ложа „Черноморски приятели”) и ротарианец (основател и пръв президент на Ротари - Варна, 1935 г.), добър приятел на проф. Александър Балабанов, на основателя на Ротари - София, д-р Николай П. Николаев.





Ръководството на АВМУ - секция СОФИЯ, избрано при учередяването й през 2001 год. е:

Управителен съвет: к.д.п. Борис Емилов Халачев                - Председател
                    Членове: к.адм. Петър Странчевски                    - Зам. председател
                                     кап. 1 р. о.р. Марин Николов Петков      - Секретар
                                     Дельо Михов Ярмов                                 - Касиер
                                     кап. 1 р. о.р. Божидар Тодоров Спасов
                                     к.д.п. Любомир Иванов Гъстев
                                     кап. 1 р. о.р. Панайот Вълков Куманов

Контролен съвет:    кап. 1 р. о.р. Румен Тодоров Тотев         - Председател
               Членове:    кап. 1 р. Иван Михаилов Братоев
                                    к.д.п. Лъчезар Цветанов Цонев

По-късно, по различни причини, настъпиха някои промени в ръководството, а именно: Кап. 1 р. о.о.Божидар Спасов почина; к.адм. о.р. Петър Странчевски, к.д.п. Любомир Гъстев и кап. 1 р. о.р. Панайот Куманов в различно време прекъснаха участието си в УС. На тяхно място бяха избрани на Объо събрание на АВМУ-секция София (или привлечени за работа от УС) следните членове на Асоциацията: Чавдар Кръстев, Боян Илиев, Иван Костов.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

BУ
Изображение
  УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ПР И ЯТЕЛИ И СИМПАТИЗАНТИ НА АВМУ-СЕКЦИЯ СОФИЯ, ИНФОРМИРАМЕ ВИ ,ЧЕ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АСОЦИАЦИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА ЧЕСТВАНЕ НА НИКУДЕН-НАШИЯТ МОРСКИ ПРАЗНИК , ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 05.12.2024 В ЗАЛА 1 НА ЦВК /ЦЕНТРАЛЕН ВОЕНЕН КЛУБ/ ОТ 17.30 ЧАСА. СЪЩО ТАКА ТРАДИЦИОННИТЕ КАЛЕНДАРИ НА АВМУ –СЕКЦИЯ СОФИЯ ЗА 2025 ГОДИНА СА  ГОТОВИ И СЕ НАМИРАТ В ОФИСА –СОФИЯ , УЛ.АНГЕЛ КЪНЧЕВ -11. КОЙТО ЖЕЛАЕ ДА ПОЛУЧИ КАЛЕНДАРИ ПРЕДИ СЪБРАНИЕТО ,МОЛЯ ДА СЕ СВЪРЖЕ С ОРГ.СЕКРЕТАР – ИВАН КОСТОВ ,ТЕЛ.0898338725 .                                                                      ОТ ИМЕТО НА УС НА АВМУ –СОФИЯ                                 ...
Прочетете повече »

Среща с новия началник на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров"

BУ
Изображение
  УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ , СЪГЛАСНО ПЛАНА ЗА РАБОТА НА АСОЦИАЦИЯТА НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА МОРСКО УЧИЛИЩЕ/АВМУ- СЕКЦИЯ СОФИЯ ОРГАНИЗИРАМЕ СРЕЩА С НОВИЯ НАЧАЛНИК НА ВВМУ"Н.Й.ВАПЦАРОВ " - ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ,ПРОФЕСОР ,ДОКТОР КАЛИН КАЛИНОВ. ТЕМА НА СРЕЩА Е : „Състояние, перспективи и ролята на ВВМУ"Н.Й.ВАПЦАРОВ" за усъвършенстване развитието на морското образование в Република България“ Срещата ще се проведе на 09.04.2025 г. от 18.00 часа   в  ЦВК (Централен военен клуб)-София, Зала „Тържествена” /2-ри етаж. УС НА АВМУ -СЕКЦИЯ СОФИЯ Е ИЗПРАТИЛ ПОКАНИ ДО РЪКОВДСТВОТ НА МИН. НА ОТБРАНАТА И МИН. НА ТРАНСПОРТА И СЕ НАДЯВАМЕ НА ТЯХНОТО ПРИСЪСТВИЕ! СЪЩО ТАКА СЕ НАДЯВАМЕ НА МАСОВО ПРИСЪСТВИЕ НА НАШИТЕ ЧЛЕНОВЕ ! МОЛЯ ВСИЧКИ ,КОЕТО ИМАТ ВЪПРОСИ КАСАЕЩИ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ДА ГИ ПРЕДАДАТ НА УС НА АВМУ-СЕКЦИЯ СОФИЯ,ЗА ДА ГИ ПРЕДСТАВИМ НА ПРОФ.КАЛИНОВ! СЛЕД ОФИЦИАЛНАТА СРЕЩА СМЕ ОРГАНИЗИРАЛИ КОКТЕЙЛ ,КЪДЕТО ДА ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЛИЧНИ ЗАПОЗНАЗСТВА И НЕФОРМАКНИ РАЗГОВОРИ ! 03.04.202...
Прочетете повече »
BУ
Изображение
  СКЪПИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ ! ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА   2025 ГОДИНА ! С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГО ЗДРАВЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ НА ВАС И ВАШИТЕ  СЕМЕЙСТВА! ДА Е МИРНА И ЩАСТЛИВА ! ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА 2024 ГОДИНА , УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АВМУ-СЕКЦИЯ  СОФИЯ  СЪВМЕСТНО С КОНТРОЛНИЯ СЪВЕТ ,РАБОТЕШЕ АКТИВНО И  ОТГОВОРНО В  ПОДКРЕПА  И  ИЗДИГАНЕ НА АВТОРИТЕТА НА  ВВМУ”Н.Й.ВАПЦАРОВ” И НЕГОВИТЕ  ВЪЗПИТАНИЦИ ! СЪГЛАСНО ПРИЕТИЯТ ПЛАН ЗА РАБОТА , С АКТИВНОТО УЧАСТИЕ НА НАШИТЕ  ЧЛЕНОВЕ , ПРОВЕДОХМЕ ПЛАНИРАНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ .ОСНОВНИТЕ ОТ ТЯХ  БЯХА : - ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОТЧЕТНОТО СЪБРАНИЕ   НА 09.01.2024 И ПРИЕМАНЕ ПЛАНА  ЗА   РАБОТА  ЗА 2024 Г. - ОРГАНИЗИРАНЕ НА ТРАДИЦИОННОТО ЧЕСТВУВАНЕ НА НИКУЛДЕН НА 05.12.2024  С   ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ЦВК ! - ИЗРАБОТВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ТРАДИЦИОННИТЕ КАЛЕНДАРИ - ПРЕЗ ГОДИНАТА БЕШЕ ОРГАНИЗИРАНО РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА КНИГИТЕ : 1.   „Брокер по не...
Прочетете повече »