Среща с новия началник на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров"

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ , НА 30.09.2024 СЕ НАВЪРШВАТ 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АДМ. БРАНИМИР ОРМАНОВ ,ОСТАВИЛ ЯРКА СЛЕДА В ИЗГРАЖДАНЕТО СЪВРЕМЕННИЯТ НИ ВОЕННО-МОРСКИ ФЛОТ.

 

                Памет за адмирал Бранимир Орманов

 

           1950 г. Контраадмирал Бранимир Орманов - командващ Военноморския флот.

 

1973 г. Адмирал Орманов като заместник-министър на народната отбрана и началник на Гражданската отбрана.

 

1957 г. Контраадмирал Бранимир Орманов открива кораба-музей „Дръзки“.

Бранимир Орманов е роден на 30 септември 1914 г.  в Омуртаг.

След Деветоюнския преврат от 1923 г. емигрира със семейството си  в СССР. През октомври 1930 г. Бранимир Орманов ,след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на Висшето военноморско училище „Фрунзе“ в Ленинград (сега Санкт Петербург), което е приемник на Морския кадетски корпус, възпитал много видни моряци, в това число и българи.

През май 1936 г. завършва военноморското училище като отличник и предсрочно е произведен в първо офицерско звание.

Бранимир Орманов започва офицерската си служба в Балтийския ВМФ, Кронщат, назначен за щурман на подводница тип „Л“. През втората половина на 1936 г. подводницата, на която служи щурманът Орманов, е изпратена да помага на републиканското правителство на Испания.

На 27 юни 1939 г. е назначен за преподавател по навигация и мореходна астрономия в Каспийското военноморско училище в Баку.

През 1945 г. работи в Одеса – отново преподавател в съществувалото тогава Одеско военноморско училище.

През 1946 г. на кап.-лейт. Бранимир Орманов  е предложено, както и на много други българи-политемигранти, да се завърне в България

В началото на 1947 г. се връща в България.

Със завръщането му той е изпратен във Варна, присвоено му е званието „капитан II ранг“ и  на 10 април 1947 г. е назначен за инспектор на класовете в Народното Военноморско училище.

Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността Началник на ВВМУ.

През 1947 г. флотът получава от Съветския съюз значителна бойна сила – ескадрен миноносец „Железняков“, 12 преследвача на ПЛ от 3 проекта, полк торпедоносна авиация ТУ-2 (в състава на ВВС, но оперативно подчинена на ВМФ).

 В Одеса се подготвят екипажите за получаване на ПЛ тип „М“ и ТК тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери.

И в началото на 1948 г. кап. II ранг Орманов е назначен за началник щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.

През есента на 1948 г. кап. II ранг Орманов е изпратен като експерт^[8] по морските въпроси от албанска страна в международния съд в Хага, където се гледа дело за вината на Албания при подривяването на мини през октомври 1946 г. на 2 ескадрени миноносеца на Великобритания в пролива до остров Корфу („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него дотогава неща: непозната страна, морското международно право, дотогава непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания.

Професионализмът на българския експерт е оценен от французина Пиер Кот (съдебен експерт, професор в правния факултет на Франция, помощник на албанския официален представител в съда),който заявява, „...това е първата победа на българския флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското правителство награждава кап. II ранг Орманов с високия орден „Скендербег“. Тази командировка продължава до пролетта на 1949 г.

След поредната реорганизация на военноморския флот на 12 декември 1949 г. Орманов е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на щаба, а през февруари 1950 г. му е присвоено званието капитан I ранг. Длъжността началник на щаба е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ.

През юли 1950 г. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на 8 август същата година.

Месец по-късно му е присвоено званието контраадмирал. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския корпус на флота. Той е негов флагман в продължение на 10 години.

Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. От 1951 г. е член на Главния военен съвет.

Като командващ ВМФ счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите,  и запазването на най-добрите специалисти.

Основно внимание адмирал Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на офицерите, старшините и матросите. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия ескадрен миноносец „Георги Димитров“, 2 бр. стражеви кораби, нови противолодъчни кораби, 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 г. са доставени нови 8 бр. торпедни катери пр. 123-К „Комсомолец“, през 1958 г. подводниците са заменени с 2 подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничаристроеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските традиции. И кораб от такъв ранг е пригоден за „демонстрация на флага“ на морска държава.

През 1957 г. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при похода му до Албания с правителствена делегация.

През 1973 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и началник на гражданската отбрана – отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието адмирал.

Полага огромни усилия, за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във военно, но и в мирно време. По негово предложение се изгражда съвременна оперативна служба на Щаба на гражданската отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни роти и батальони на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи.

През 1983 г. адмирал Орманов получава предложение от председателя на ДКНТП Начо Папазов да поеме поста председател на Националния океанографски комитет. Той подава рапорт, излиза в запас и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на обществени начала, той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички институти и организации, свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други океанографски организации извън пределите на страната, за издигане престижа на българската океанографска наука. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право.

Негова заслуга е приемането на България за редовен член на Международната морска организация (IMO).

През този период адмирал Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето.

Постоянните му връзки с Института по океанология и Геологическия институт на БАН, Института по рибни ресурси, Софийския университет, ВМФ, Министерството на транспорта с Параходство БМФ и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.

В това време адмирал Орманов успява да постигне договореност с норвежката фирма GECO за продажба на България на научноизследователския кораб Geco Kappa, брегови изчислителен център и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 1980-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адмирал Орманов е закупен и преустроен през 1984 г.^[14] научноизследователският кораб „Академик“ за научна работа на Института по океанология на БАН, който плава. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска подводница за нуждите на института, като такава подводница е закупена и въведена в действие през 1987 г.^[15]

Адмирал Адмирал Бранимир Орманов почива на 19 август 1985 г., малко преди своя 71-ви рожден ден, след тежко боледуване.

Адмирал Бранимир Орманов напуска този свят твърде рано.

А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание !